Железопътната технология е по-гъвкава, отколкото си мислите. През последните 200 години тя еволюира, за да завладее градове, планини, дълбоки мини и някои от най-екстремните климатични условия в света.

CNN предлага селекция от необичайни железници, които нарушават всички физични закони, за да достигнат местата, на които останалите влакове не могат да се движат.

Wuppertal Schwebebahn, Германия

Ако има железопътна линия, идеална за околната среда, то това е легендарната монорелса Schwebebahn в германския регион Северен Рейн-Вестфалия.

Построена, за да свърже няколко индустриални града по тясната, извиваща се долина на река Вупер, окачената монорелсова линия е завършена през 1901 г. и допринася за растежа на градовете, през които минава. В крайна сметка, те се сливат, за да станат град Вупертал през 1929 г.

Дори и да изглежда необичайно за посетителите, за жителите на Вупертал това е гръбнакът на градската транзитна мрежа, плъзгащ се до 12 метра над задръстените улици, за да предложи бързи и директни пътувания по маршрут от близо 13 км.

Единичните релси се поддържат от 486 стоманени портала с общо тегло почти 20 000 тона. Повече от 80 000 души на ден се транспортират от 31 модерни съчленени влака, движещи се с до 60 км/ч.

Реплика на Kaiserwagen (Императорска кола), използвана от Кайзер Вилхелм II през 1900 г., също върви по маршрута при специални поводи, но в момента се реставрира. Местните власти се надяват да се върне в експлоатация до пролетта на 2024 г.

Stoosbahn, Швейцария

Настоящият притежател на рекорда за най-стръмна обществена железница в света - швейцарската Stoosbahn, отваря врати през декември 2017 г. и сама по себе си се превръща в световна туристическа атракция.

Уникалните влакове с техните въртящи се „бъчви“ позволяват на пътниците да пътуват спокойно нагоре по планината при наклони до 110%. По маршрут от 1.74 км, железопътната линия се изкачва на почти 744 метра надморска височина от станцията в долината само за пет минути.

Stoosbahn обаче е много повече от просто разходка – това е жизненоважен спасителен пояс за свободното от автомобили село Стоос, което се намира високо в планина близо до град Швиц, южно от Цюрих.

Всеки влак е снабден с три пътнически „варела“ плюс допълнителна секция за товари. Всяка година се превозват до 10 000 тона товари – основни доставки, които се изкачват по хълма до ресторанти и хотели, а надолу пътуват боклуци за рециклиране.

До 1500 пътници на час, плюс тяхното ски или сноуборд оборудване, също да бъдат превозени – 50% увеличение, в сравнение с предишния фуникуляр.

Качването на Stoosbahn е уникално изживяване. Плавният преход от нормално ниво към почти вертикала става много бързо, а гледката от въртящите се кабини е изключителна. 

Hythe Pier Railway, Англия

Този тип железница е хит в няколко британски морски курорта през 19 век, като най-известната от тях е километричното пътуване до върха на Саутенд Пиър на източното крайбрежие на страната. 

Повечето са построени за удоволствие, обикновено за да спестят на посетителите дългата разходка обратно до брега. Част от тях работят и до днес, като например Hythe Pier Railway.

Разположена на южния бряг на Англия, тя е малко по-различна - осигурява уникална връзка между сушата и ферибота Hythe, който се движи през Саутхемптън Уотър от Средновековието.

Настоящият кей е открит през 1881 г., а през 1909 г. е добавена железопътна линия с дължина 640 м. Това е най-старата непрекъснато действаща железопътна линия в света.

Вагоните първоначално са задвижвани ръчно, но през 1922 г. нова теснолинейна електрическа железница заменя оригиналната линия. Два армейски електрически локомотива, първоначално построени за работа във фабрика за иприт от Първата световна война, работят на нея от тогава.

Странно изглеждащите локомотиви продължават да теглят (или бутат) своите изпотрошени от времето малки вагони по кея, за да посрещнат всеки ферибот, въпреки многобройните заплахи за затваряне. 

Chongqing Monorail, Китай

Монорелсите съществуват повече от век, като примери за тях могат да бъдат намерени по целия свят. Те обаче не успяват да изпълнят напълно футуристичните обещания на своите ранни промоутъри.

Въпреки това има няколко места, на които уникалните характеристики на монорелсите са напълно подходящи за средата.

Чунцин в Китай е дом на най-дългата и една от най-натоварените монорелсови системи в света, превозваща милиони пътници годишно по две висококапацитетни линии с обща дължина 98 км.

С дължина малко над 54 км, линия 3 е и най-дългата монорелсова линия в света с годишен трафик от около 250 милиона пътници. Отворени между 2005 и 2016 г., двете линии имат 70 станции с комбинация от подземни и надземни секции. Една част от тях дори минава през висок жилищен блок.

Уникалната топография на града с огромни разлики в надморската височина между гъсто населените му планински плата и долините на реките Яндзъ и Джалинг принуждава местните власти да търсят алтернатива на конвенционалните метро влакове.

Способността на монорелсите да преодоляват стръмни изкачвания и тесни завои ги правят идеалното решение, когато този мегаград трансформира своята система за обществен транспорт.

Ferrobus, Южна Америка

Ferrobus е уникална форма на транспорт от планинските райони на Южна Америка. Комбинирайки стари каросерии на пътнически автобуси с релсови колела, тези нестабилни на вид съоръжения са спасение за отдалечени планински села, до които няма пътен достъп.

Използвайки иначе изоставени железопътни линии – често построени през 19 и началото на 20 век за експлоатация на минерални находища, Ferrobus могат да бъдат намерени в Чили, Боливия и Колумбия, изкачвайки се високо в Андите.

Пътуванията с тях стават все по-популярни сред туристите, които търсят незабравимо изживяване и искат да избегнат неудобни и често опасни пътувания по пътищата.

Чилийският кабинков лифт Carril от Лос Андес до Рио Бланко, северно от Сантяго, работи само за туристи, но други осигуряват редовен, макар и донякъде непредсказуем транспорт както за местните, така и за пътешествениците.

Боливия е епицентърът на Ferrobus с най-малко три маршрута, въпреки че има постоянен риск от дерайлиране, да не говорим за смущения от наводнения, свлачища и екстремни метеорологични условия.

Преживяването Ferrobus изисква търпение и издръжливост, но гарантирано ще се върнете с вълнуващи истории, които да разкажете на приятелите си.

Pokеmon With You, Япония

Ето един влак, който ще се хареса на феновете на Pokеmon и жп тпанспорта. Иначе обикновен японски местен влак е преобразен така, че да прилича на най-известния герой от всепобеждаващия франчайз – Пикачу.

Ярко жълтият характерен цвят доминира отвътре и отвън, с мотиви на Пикачу, покриващи всичко от пода до стените и завесите.

По време на двучасовото пътуване от Ичиносеки до Кесеннума в региона Тохоку децата могат да играят, да дремнат и да общуват с гигантски плюшени Пикачу или дори да се преструват, че карат влака.

Представен през 2017 г., за да усмихне местните след опустошителното земетресение и цунами от 2011 г., Pokеmon with You е един от няколкото „весели влакове“, управлявани от железопътната компания JR East.

Вариращи от традиционни парни влакове до луксозни, екзотично декорирани експреси между градове и курорти, те са част от невероятно богата и жизнена железопътна култура, която привлича посетители от цял свят в Япония.

Малкото подземие, Будапеща

В кой град се намира най-старата подземна железница в континентална Европа? Париж? Берлин? Виена? Всъщност, това е унгарската столица Будапеща, където линия М1 работи от май 1896 г.

В края на 19 и началото на 20 век Унгария – тогава част от Австро-Унгарската империя, е пионер на новата железопътна технология.

Тази къса (около 3.7 км) линия под Andrássy Avenue от страната на Пеща на река Дунав е едва третата подземна електрическа железница в света, открита малко след подобни линии в Лондон и Ливърпул, Англия.

Подобно на малките „тръбни влакове“ в Лондон от същата епоха, първите тунели в Будапеща са построени с необичайно малък профил и ефектите от това решение могат да се видят и днес върху това, което местните жители наричат a kisföldalatti, или „малкото подземие.”

Оригиналните влакове, по-скоро подобни на товарни вагони, снабдени с дървени навеси, са заменени през 1973 г., когато линия M1 е преустроена и разширена, но пътуването все още е много различно изживяване.

Хиляди хора на ден се тъпчат в малките жълти влакове - много по-голям брой пътници, отколкото когато е завършена. Но със своите ниски платформи и къси, ъглови влакове, това е много различно от обичайното изживяване в градското метро.

Висящ влак със стъклен под, Китай

През последните две десетилетия железопътната индустрия на Китай се превърна в най-голямата и най-разнообразна в света, подпомогната от удивителното разширяване на високоскоростната мрежа на страната и глобалния износ.

Но в Китай има много повече от елегантни високоскоростни влакове и метро - размерът и разнообразието на тази огромна нация изисква гениални решения за обслужване на райони, до които конвенционалните влакове не могат да достигнат.

Уникален пример е първата в света висяща монорелса със стъклен под, която сега се движи в провинция Съчуан. Проектът Dayi Air Rail свързва четири станции на оживени туристически места по маршрут от 11.5 километра в град Чънду.

Необичайно е, че леките каросерии на вагоните са изработени от въглеродни влакна и композитен материал от пяна. Захранват се от акумулаторни батерии с електричество от възобновяеми източници. „

Но панорамните прозорци и прозрачният под са техните най-впечатляващи характеристики, предлагащи на до 120 пътника на пътуване 270-градусова гледка, съчетаваща чист, ефективен и тих транспорт със запомнящо се разглеждане на забележителности.

DMV Road-Rail Bus, Япония

Представете си превозно средство, което може да ви вземе от дома ви, да ви откара до най-близката железопътна линия, да се превърне във влак и след това отново в автобус за да ви остави в центъра на близкия град.

Може да звучи като история от Thomas the Tank Engine, но точно това правят японските автобуси DMV Road-Rail от пускането им на Коледа през 2021 г.

Превозващи около 20 пътници на пътуване, те се движат по маршрут от 48 км между град Кайо в Токушима и град Мурото, префектура Кочи. Десет километра от маршрута са по селска железопътна линия, а останалите са в автобусен режим.

С капацитет от 23, включително пътници и екипаж, DMV е дизелов автобус, оборудван с набор от прибиращи се релсови колела, които могат да бъдат разгърнати за около 15 секунди. По-лек от традиционния влак, DMV също така консумира по-малко гориво и е по-евтин за поддръжка.

Обявен като „първото действащо двурежимно превозно средство в света“, всъщност, това е последният от дълга поредица от подобни експерименти за подобряване на селските железопътни услуги и намаляване на разходите.

Още през 30-те години на миналия век пътните автобуси са преобразувани в мотриси в Ирландия, а подобни на DMV превозни средства са тествани в Англия през 30-те години на миналия век и в Западна Германия през 50-те години на миналия век.

Правителството на префектура Токушима се надява, че автобусите DMV сами по себе си ще се превърнат в магнит за туристи.

Освен това се смята, че те могат да бъдат полезни и за достигане до изолирани общности в случай на природни бедствия, като земетресения, които могат да направят участъци от пътища или железопътни линии неизползваеми.

Katoomba Scenic Railway, Австралия

Недалеч от Сидни има железопътно изживяване, различно от всичко друго в света. Разположена в сърцето на Сините планини, Katoomba Scenic Railway е друг претендент за титлата "най-стръмната железница в света".

Но за разлика от швейцарската Stoosbahn, тази железопътна линия осигурява невероятно спускане по пясъчни скали и през епични скални образувания и тунели, разположени над зашеметяващ пейзаж от тропическа гора.

Вагоните със стъклени покриви поемат до 84 посетители на едно пътуване по наклон от 52 градуса (128%), въпреки че ако се чувствате смели, можете да регулирате ъгъла на седалката си до позиция Cliffhanger на 64 градуса. За щастие, има и опция Laidback за по-малко приключенските натури.

Въжената железопътна линия датира от края на 1800 г., когато е част от миньорските трамваи в Катумба, но от 1945 г. е вълнуваща туристическа атракция.

Повече от 25 милиона души са се впуснали в пътуването, откакто е открито, а най-новото поколение вагони разполага с панорамни покриви, позволяващи на посетителите да получат още по-добра гледка към горските корони и скалните образувания.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !