През 15-те години след световната финансова криза централните банки на богатите държави изкупиха облигации на стойност трилиони долари в опит да стимулират икономиките си. Сега обаче им предстои да платят "сметката", пише The Economist. 

Според последните актуални данни, Федералният резерв на САЩ има загуба от 911 милиарда долара в своя портфейл от ценни книжа, който е на обща стойност 8.2 трилиона долара. На 25 юли Английската централна банка заяви, че при най-реалистичния сценарий Министерството на финансите ще трябва да прехвърли около 275 млрд. паунда (353 млрд. долара) между 2023 г. и 2033 г., за да покрие изходящите парични потоци на банката. 

На 28 юли централната банка на Япония изненада пазарите, като вдигна горната граница на доходността на дългосрочните облигации от 0.5% на 1%. За всеки ръст от 25 базисни пункта в доходността на японските облигации за всички падежи, облигациите, държани от централната банка, се очаква да понижат стойността си с около 58 милиарда долара - сума на стойност 1.5% от японския брутен вътрешен продукт. 

Струваше ли си печатането на пари? 

Централните банки могат да "създават" пари и затова, на практика, не могат да фалират. Но оставянето им да "кървят" е инфлационно, освен ако данъкоплатците не покрият загубите. Нарастващите разходи за изпълнение на това задължение поставят като приоритет решението дали т. нар. "количествени улеснения" (от англ.- quantitative easing) си струваха разходите и дали подобно масово изкупуване на облигации трябва да се използва следващия път, когато икономиката се нуждае от стимули.

За да извършат количествените улеснения, централните банки създаваха пари под формата на резерви в банковата система и ги използваха за закупуване на дългосрочни облигации с намерението да намалят доходността им. Непосредственият проблем е, че тъй като се наложи централните банки да повишат лихвените проценти, за да се борят с инфлацията, те трябваше да изплащат по-висока лихва за държаните резерви. Купонните плащания, които получават по облигациите, обаче остават фиксирани. Продажбата на дъговите ценни книжа няма да помогне за спирането на този "теч", защото те биха донесли много по-малко, отколкото струват. И тогава загубите, които до този момент са само счетоводни, ще станат реални. 

Вместо това, политиците и централните банкери правят всичко възможно да "замажат" проблема, пише още изданието. Европейската централна банка обяви на 28 юли, че ще спре да плаща лихви върху минималните парични салда, които банките трябва да държат от съображения за финансова стабилност, с което, на практика, ще бъде наложен скрит данък върху банковата система. 

Германската Deutsche Bank веднага обяви, че е "разочарована и донякъде изненадана" от решението, тъй като то ще ѝ донесе загуби от над 200 милиона евро  на година. 

Ще успеят ли централните банки да се справят с трупащите се загуби?

За разлика от Bank of England, Фед няма да получава "инжекции" от правителството. Вместо това, когато американската централна банка отново започне да прави печалби, тя ще ги прибере в джоба си, вместо да ги изпрати в Министерството на финансите. Плащанията ще бъдат възобновени само след като централната банка възстанови паричните средства, които губи в момента заради количествените улеснения. Оказва се, че до момента Фед дължи на самия себе си около 80 милиарда долара.

Тези "тактики" не променят факта, че голямото отписване на QE добавя към тежестта върху крехките държавни бюджети, които вече бяха разтегнати от финансовата криза, пандемията от COVID-19 и застаряващото население в повечето развити държави, което поставя под натиск социалните системи. 

Загубите са още по-проблематични, тъй като голяма част от количествените улеснения от ерата на пандемията се оказаха контрапродуктивни. Централните банки продължиха да купуват облигации дълго след като това вече не беше необходимо. Федералният резерв купи последните си държавни облигации през март 2022 г., когато инфлацията вече беше 8.5%. 

Не след дълго централните банкери разбраха, че са приложили твърде много стимули и рязко повишиха лихвите. Това, че загубиха пари, докато инфлацията растеше, е просто още една причина в момента да изглеждат леко глупави, се посочва в анализа на The Economist.

Означава ли това, че следващият път, когато икономиката има нужда от стимул, решението няма да се търси в "печатницата" за пари?

Първото правило, което централните банки трябва да следват, е да не се въздържат от действия по време на финансова криза. В края на 2008 г. балансът на Федералния резерв се удвои по размер, тъй като пазарите претърпяха срив и централната банка действаше като кредитор от последна инстанция. 

Тя повтори този "трик" и през пролетта на 2020 г., когато началото на пандемията накара инвеститорите панически да изтеглят вложенията си. Натрупването на активи при паника на пазарите е по-вероятно да доведе до печалби, отколкото до загуби, но дори ако подобни интервенции губят пари, те си заслужават. Дори стотици милиарди долари биха били цена, която си струва да се плати, ако гарантира избягването на финансов катаклизъм, подобен на този от 30-те години на миналия век. Тогава безработицата скача до нива, които днес биха причинили щети за десетки трилиони долари.

Когато пазарите са спокойни, е по-трудно да се прецени силата на количествените улеснения като стимулант за растежа и инфлацията. Средната оценка, изчислена от финансистите, предполага, че закупуването на облигации на стойност 10% от БВП намалява доходността на десетгодишните държавни облигации само с половин процентен пункт. Нещо повече, самите централни банки са източник на много от тези оценки и имат стимул да надценяват въздействието на своите мерки. 

Следователно е правдоподобно допускането, че реалната печалба от покупките на облигации е слаба. Със сигурност това се вижда в Япония, където централната банка пропиля доста пари, защитавайки фиксирания пазар на облигации, само за да го вдигне в крайна смета и да понесе загуби.

Второто правило гласи, че трябва да се прибягва до "печатане" на пари само когато всички други възможности са наистина изчерпани. Дори след като лихвените проценти паднат до нула и не могат да бъдат намалени допълнително, централните банки могат да дадат ясен сигнал относно намерението си да поддържат нулевите ставки за дълъг период от време - обещание, което може да бъде подсилено от QE, но едва ли зависи изцяло от него. 

Правителствата могат да намалят данъците или да увеличат разходите като форма на фискален стимул, както направиха в огромен мащаб по време на пандемията. Най-важното е, че те могат да финансират този фискален стимул чрез емитиране на дългосрочен дълг, който, за разлика от резервите, създадени от количествените улеснения, няма да натовари бюджетите, ако лихвите се покачат. 

Купуването на облигации трябва да остане в спешния арсенал на централните банки, който е там "за всеки случай" Но в бъдеще те със сигурност трябва да бъдат малко по-внимателни при "натискането на спусъка", пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !