Слабо познат днес на широката публика, славният древногръцки град Европос в Северна Гърция започва да разкрива тайните си в нова вълна от разкопки, започнала през 2020 г.

Изграден на стратегическо място на 45 и 58 км съответно от съвременните гръцки градове Килкис и Солун, Европос е играл ключова роля в региона и отвъд него в продължение на поне хиляда години като търговски кръстопът между Егейско море и Балканския полуостров. Чрез река Аксиос, която преминава през района, се осъществявал обмен на стоки между различни култури на древния свят.

Богатите гори в околността осигурявали допълнително благосъстояние на жителите, което позволило на Европос да просперира векове наред.

Идентичността на града е потвърдена чрез епиграфски археологически находки и не бива да се бърка с елинистическия град Дура-Европос в Азия, който е наречен на тази първоначална гръцка метрополия от Селевк – един от най-важните наследници на Александър Велики.

„Европос се намираше само на 18 км от Пела, столицата на древното македонско царство“, казва д-р Джорджия Стратули, директор на Ефорията по древности в Килкис, по време на обиколка на временната изложба за Европос в Националния археологически музей в Атина.

Мит и история на древния град Европос

Основан през Ранната желязна епоха, Европос се развива като значим град на древното Македонско царство в Северна Гърция и започва да процъфтява през класическата епоха – през V век пр. Хр.

Името на града, ясно свързано с етимологията на думата „Европа“, се смята, че произлиза от местния герой Европос. Според гръцката митология той бил син на Македон – потомък на Прометей – и на една от дъщерите на атинския герой Кекропс, което свързва града с две от най-могъщите родови линии на древна Гърция.

Досега е проучена само малка част от древния град, но археолозите са установили, че мястото е било обитавано още от V хилядолетие пр. Хр., като има праисторически останки от около 3000 г. пр. Хр. Първото писмено споменаване на Европос се среща в трудовете на древногръцкия историк Тукидид в разказа му за Пелопонеските войни.

Археологическите находки показват, че през класическата и елинистическата епоха Европос се е простирал върху повече от 500 гъсто застроени хектара, но досега са разкопани и отворени за посетители едва десет.

„От разкопките, особено от стратиграфията на обекта, знаем, че тук е имало непрекъснати жилищни фази от VI век пр. Хр. до VI век сл. Хр.“, обяснява д-р Стратули.

Информационният център за посетители, открит през 2019 г. на археологическия обект Европос, представя историята на древния град чрез мултимедия и е достъпен целогодишно.

Впечатляващи находки в гробището на аристократите

Макар че класическото гробище на Европос все още не е разкопано, отделно гробище на местната аристокрация от елинистическата епоха, разположено извън градските стени по древния път към Пела, е разкрило забележителни находки. Сред тях са златна гривна с гравирани овнешки глави в краищата и златен венец с маслинови листа.

„Знаем за шест или седем погребални монумента на аристократи по този древен път към Пела, три от които са по-близо до Европос“, разказва д-р Стратули. Нейният екип е разкопал гробницата с два от тези монументи през 2020 и 2021 г.

Находките дават ценна културна информация – например, че кремацията е била погребалният обичай на благородниците, както и в други близки градове. Някои предмети, като погребален надпис върху пентелийски мрамор от Атика, показват връзки със Южна Гърция.

„В един от монументите открихме глинен съд от Беотия, датиран от втората половина на V век пр. Хр. Тъй като погребенията са от края на IV и началото на III век пр. Хр., вероятно съдът е бил семейна реликва или ценен подарък, сметнат за важен да бъде положен в гроба“, допълва археологът.

Ежедневието в древния Европос

Сред 17-те експоната от Европос, представени във временна изложба в Националния археологически музей в Атина, са мраморна статуя на полубога Херкулес с изящно изваяна лъвска кожа върху рамото и теракотена глава на Дионис, украсена с гроздове.

„Древногръцкият пантеон има силно присъствие в Европос. Открихме и надпис за богинята Артемида, чийто храм вероятно е бил наблизо“, отбелязва д-р Стратули.

Жителите явно са се страхували от зли сили и са използвали апотропейни статуетки за защита. Две такива са намерени край керамична пещ извън градските стени.

„Това са били талисмани, поставени от собствениците, за да пазят бизнеса им от бедствия и да осигурят добра продукция“, обяснява тя.

Друга теракотена фигурка – колесница с ездач – показва как са изглеждали детските играчки за дърпане през римската епоха.

Хиляда години богатство и мощ

Според експерти Европос със своите масивни крепостни стени никога не е падал под властта на враговете си до I–II век сл. Хр., въпреки многобройните опити.

Като родно място на Селевк – виден генерал и един от наследниците на Александър Велики – богатството на Европос е подпомогнало военните му кампании за обединяване на разпокъсаната империя след смъртта на Александър.

Във войните на диадохите Селевк, получил сатрапията на Вавилония, побеждава съперниците си и овладява голяма част от бившата Персийска империя, разширявайки владенията си в Мала Азия, Тракия и Македония, преди да бъде убит през 281 г. пр. Хр. Така той никога не се завръща в родния Европос, чието име дава на поне още три града в Азия.

След като попада под римска власт, Европос запазва институциите на гръцки град. Римските управници играят важна роля за сигурността му, а жителите често издигат статуи с надписи в знак на благодарност.

В един такъв надпис „жителите на град Европос“ почитат римски военачалник за победите му и благодеянията му към тях.

Около края на VI век сл. Хр. градът започва да се свива, но погребалните му паметници остават внушителни, както показват раннохристиянските погребения.

Местните археолози търсят допълнително финансиране, за да разширят разкопките на Европос – място с богато минало и още много неразкрити тайни.