Хората в област Видин имат най-ниска средна продължителност на живота в България – 72.7 години. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-дълго живеят българите в София (столица) – 78.2 години.
Разликата от 5.5 години между двата края на страната показва значителни социално-икономически различия.
Във всички области жените живеят по-дълго от мъжете, но разликата варира, като разликата между половете е най-голяма отново във Видин – 8.9 години, а най-малка разлика в Кърджали – 5.9 години. И в двете области жените живеят по-дълго от мъжете.
Останалите области с по-висока продължителност на живота са: Бургас - 76.3 години, Варна и Пловдив с по 76.6 години, Благоевград - 76.2 години и Кърджали - 77.2 години.
Сред най-ниската продължителност на живота след Видин се нареждат: Силистра - 73.6 години, Разград - 73.7 години, Перник - 73.7 години, Добрич - 73.8 години, Кюстендил - 73.9 години.

75.9 години са новите 75.5 години
Очакваната средна продължителност на предстоящия живот в България за периода 2023 – 2025 г. достига 75.9 години. Това е леко увеличение с 0.3 години спрямо периода 2022 – 2024 г., което продължава бавното възстановяване на показателя след силните демографски колебания от последните години.
Този индикатор не измерва реалната продължителност на живота на конкретни хора, а представлява статистически модел: колко би живял един новороден или човек на дадена възраст, ако нивата на смъртност останат непроменени през целия му живот.

Жените живеят средно с над 7 години по-дълго от мъжете
Един от най-устойчивите демографски модели в страната остава разликата между половете:
- Мъже: 72.2 години
- Жени: 79.6 години
Разликата от 7.4 години продължава да поставя България сред страните с осезаем полов демографски дисбаланс.
В дългосрочен план се наблюдава леко подобрение и при двата пола спрямо 2015 г., като мъжете печелят 1.1 години, а жените – 1.6 години.
Въпреки това разликата остава стабилна, което се обяснява с комбинация от здравни, социални и поведенчески фактори – включително по-високи нива на рисково поведение при мъжете и по-добър достъп и използване на здравни услуги при жените.

Градовете продължават да „живеят по-дълго“ от селата
Разликата между градско и селско население също остава значима:
- Градове: 76.7 години
- Села: 73.8 години
Това означава почти 3 години предимство за градското население.
Тази разлика обикновено се свързва с няколко фактора:
по-добър достъп до здравеопазване, по-високи доходи, по-голяма концентрация на медицински услуги и по-развита инфраструктура в градовете.
И в двете групи се отчита еднакво подобрение спрямо предходната година – +0.3 години.

След 65 години: още близо две десетилетия живот
Данните за по-възрастното население показват, че дори след пенсиониране очакваната продължителност на живота остава сравнително висока:
Общо: 17.0 години
Мъже: 14.7 години
Жени: 18.8 години
Това означава, че човек, който навърши 65 години, може статистически да очаква да живее до около 82 години (в зависимост от пола).
И тук се запазва разликата между половете, като жените живеят средно с над 4 години повече след тази възраст.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Грижа по мярка при кастрирани котки
Калкулатори
Най-ново
Виктор Трендафилов, МЕТРО България: Поведението на клиента вече диктува правилата в търговията
преди 4 часа70 тира по-малко сол и захар: Как Lidl променя храненето на българите
преди 4 часаВ този български град хората живеят най-кратко
преди 4 часаПлевен се бори за всяка капка вода, Бургас осигури втори водоем за туристите в Несебър
преди 5 часаРумен Радев: Комплексът „Марица-изток“ ще работи до 2038 г.
преди 5 часаПет индустрии, които печелят от бумa на военните разходи в Европа
преди 5 часаПрочети още
Арестуваха ли кмета на Кърджали? Какво следва? Анализ на Емил Георгиев
darik.bg„Украинската мафия е в основата на незаконния град край Варна!“, твърди Цончо Ганев
darik.bgСкандал с незаконен град край Варна! Сарафов с нова оставка! Говори Божидар Божанов
darik.bgНад 350 000 българи се лекуват от заболявания на щитовидната жлеза - рисковите групи включват най-вече жени в репродуктивна възраст
9meseca.bg