След десетилетия, в които военните разходи в Европа се възприемаха като второстепенен приоритет, континентът сега отделя огромни бюджети за отбрана. Ето индустриите, които ще се възползват най-много.

Европа реши да защитава себе си при свои условия, след години, в които военните бюджети бяха постепенно орязвани или игнорирани.

Точката на пречупване

Преломният момент е войната в Украйна през 2022 г., макар че процесът вече се е развивал от години. Според Европейската агенция по отбрана разходите за отбрана в ЕС са се увеличили от 218 млрд. евро през 2021 г. до приблизително 381 млрд. евро през 2025 г. – ръст от 75% за четири години.

Глобалните военни разходи достигат рекордните 2.9 трилиона долара, като Европа е основен двигател – ръст от 14% до 864 млрд. долара (742 млрд. евро), според SIPRI. Германия за първи път от 1990 г. надхвърля целта на НАТО от 2% от БВП, достигайки 2,3%.

След това идва политическият механизъм, който цели да направи това устойчиво. Планът на ЕС „ReArm Europe“ (Readiness 2030) предвижда до 800 млрд. евро инвестиции в отбрана, включително до 150 млрд. евро чрез нов инструмент SAFE.

Държавите членки вече могат да увеличават военните си бюджети извън стандартните фискални правила. ЕК изчислява, че ръст от 1.5% от БВП в отбраната може да създаде около 650 млрд. евро фискално пространство за четири години.

1. Производство, свързано с отбраната

Традиционните отбранителни концерни в Европа – Rheinmetall, Leonardo, Saab и други – преживяват период на силен ръст.

Капацитетът за производство на боеприпаси в ЕС нараства от около 300 000 снаряда годишно през 2022 г. до около 2 милиона до края на 2025 г.

В Германия военните поръчки се увеличават с над 50% в края на 2025 г. спрямо вече високите нива след войната в Украйна.

ЕК насочва средства към разширяване на производството и съкращаване на сроковете за доставка, които при някои системи достигат години.

Проблем остава фрагментацията на пазара – едва 9% от обществените поръчки са между държави от ЕС.

2. Дронове

Една от най-ключовите технологии, извлечени от войната в Украйна, са дроновете – евтини, масови и смъртоносни.

Франция инвестира 8.5 млрд. евро в разширяване на арсеналите, включително 400% увеличение на запасите от бойни дронове до 2030 г.

Германия и Украйна подписват пакет за 4 млрд. евро за съвместно производство на дронове.

ЕС стартира инициатива за изграждане на многослойна система за защита срещу дронове до 2027 г.

Компании като Quantum Systems стават ключови играчи в сектора.

3. Киберсигурност

Киберпространството вече е признато като отделна военна сфера.

ЕС отделя 145.5 млн. евро за укрепване на киберзащитата в публичния и частния сектор.

Промените в директивата NIS2 целят по-строги правила и защита на критична инфраструктура.

Ръстът в сектора достига 10% годишно, като най-бързо растат системите за идентификация и достъп (+18%).

4. Индустриални метали

Военната индустрия е силно зависима от метали – стомана, мед, никел.

Около 40% от новите разходи за отбрана в Европа ще отиват за метал-интензивно оборудване.

Това ще увеличи търсенето на индустриални метали с около 6% до 2027 г.

Медта е сред най-големите печеливши заради широкото ѝ използване във военните системи.

5. Полупроводници

Най-уязвимият сектор остава този на чиповете.

Съвременните военни системи зависят от сложни процесори, които Европа почти не произвежда сама.

ЕС инвестира в развитие на стратегически чипове, включително за радари и електронна война.

Фрагментираната верига на доставки остава ключов риск, тъй като Европа зависи от САЩ и Азия.

Бумът на военните разходи в Европа не е просто политическа промяна, а структурна трансформация на индустрията – от тежко машиностроене и метали до софтуер, дронове и чипове.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !