Докато огромни участъци от три континента се пържат при високи температури, а океаните се нагряват до безпрецедентни нива, учени от два глобални климатични органа изчисляват още преди края на юли, че месецът ще бъде най-горещият досега на планетата.

Жегите през него вече бяха толкова екстремни, че е „почти сигурно“, че той ще счупи рекордите „със значителна разлика“, смятат от Службата за изменение на климата Коперник на Европейския съюз и Световната метеорологична организация.

Току-що преживяхме най-горещия триседмичен период в историята – и почти сигурно от повече от сто хиляди години насам, според учените, цитирани от CNN.

Температурата за първите 23 дни на юли е средно 16.95 градуса по Целзий - доста над предишния рекорд от 16.63 градуса, поставен през юли 2019 г.

Данните, използвани за сравнение, датират от 1940 г., но много учени – включително тези от Коперник, смятат, че това са най-високите температури, регистрирани на Земята от 120 000 години, като се имат предвид хилядолетни климатични данни, извлечени от дървесни пръстени, коралови рифове и дълбоководни седиментни ядра.

Човешките жертви вследсвие на жегата са големи. Тъй като температурите скочиха над 50 градуса по Целзий в части на САЩ, смъртните случаи се увеличиха.

В Средиземно море повече от 40 души загинаха при горски пожари, бушуващи в региона, подхранвани от високите температури. В Азия продължителните, интензивни горещи вълни отнемат животи и застрашават продоволствената сигурност.

Причиненото от човека изменение на климата е основният двигател на тази изключителна горещина, според заместник-директора на Коперник Саманта Бърджис. „Глобалната температура на въздуха е право пропорционална на концентрацията на парникови газове в атмосферата.“

Скорошно проучване установява, че изменението на климата е изиграло „преобладаваща“ роля за горещите вълни в САЩ, Китай и Южна Европа това лято.

Криматичното явление Ел Ниньо не е оказало огромно влияние върху температурите, тъй като все още е във фаза на развитие, смята Бърджис, но ще играе много по-голяма роля през следващата година, което вероятно ще причини още по-големи горещини.

Новината, че юли ще бъде най-горещият в историята идва на фона на множество тревожни рекорди.

Светът преживя най-горещия ден в историята - на 6 юли средната глобална температура се повиши до 17.08 градуса по Целзий, според данни на Коперник, надминавайки предишния температурен рекорд от 16.8 градуса, поставен през август 2016 г.

Всъщност, всеки ден от 3 юли насам е по-горещ от рекордния за 2016 г.

„Почти всеки месец на 2023 г. досега влиза в петте най-горещи в историята“, казва Бърджис, добавяйки, че ако тенденциите се задържат такива през есента и зимата, 2023 г. вероятно ще бъде сред най-топлите години, регистрирани някога на Земята.

Топлината на океанската вода също е на рекордни нива. В средата на май глобалните температури на повърхността на океана достигнаха „безпрецедентни нива“ за това време от годината.

Според учения по климата от университета Браун Ким Коб, 2023 скоро ще се разглежда като „хладна“ година. „Ако хората не харесват това, което виждат това лято, очаква ги шок при по-високите нива на затопляне, към които сме се устремили.“

Петери Таалас, генерален секретар на СМО, казва, че екстремното време през юли разкрива „суровата реалност на изменението на климата“.

„Необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове е по-спешна от всякога“, допълва той. „Действията срещу изменението на климата не са лукс, а задължителни.“