Екологичните, социалните и управленски практики, известни като ESG, представляват общоприета рамка, използвана за оценка на корпоративните организации по различни критерии, свързани с устойчивостта и етиката.

Тя предоставя и начин за измерване на бизнес рисковете и възможностите в различните сектори. 

На капиталовите пазари някои инвеститори използват ESG критерии, за да оценят компаниите и да помогнат при определянето на техните инвестиционни планове - практика, известна като ESG инвестиране.  

Какво трябва да знаем за ESG, каква е историята му, защо понякога е обект на критика и на какъв етап е развитието му в момента?

Трите стълба на ESG 

Всеки аспект на ESG играе важна роля в усилията за увеличаване на фокуса на компанията върху устойчиви и етични практики. 

Е (Environmental)

Факторите на околната среда включват съображения за цялостното въздействие на организацията върху околната среда и потенциалните рискове и възможности, пред които е изправена поради екологични проблеми, като изменение на климата и мерки за защита на природните ресурси. 

Сред критериите, които оценява този компонент, са консумацията на енергия, емисиите на парникови газове, управлението на отпадъците, замърсяването на въздуха и водата, загубата на биоразнообразие, обезлесяването и изчерпването на природните ресурси.

S (Social)

Социалните фактори се отнасят до това как една компания третира различни групи хора, с които взаимодейства - служители, доставчици, клиенти, членове на местните общности, в които функционират нейните офиси, фабрики и т.н. 

Използваните критерии за оценка са справедливото заплащане на служителите, програмите за включване, равенство на половете, здраве и безопасност на работното място, политики за защита на данните и поверителност, коректно отношение към клиенти и доставчици, нива на удовлетвореност на клиентите, връзки с местните общности, финансиране на благотворителни проекти или институции и др. 

G (Governance)

Факторите на управлението изследват как една компания се ръководи, фокусирайки се върху вътрешния контрол и практиките за поддържане на съответствие с разпоредбите, най-добрите практики в индустрията и корпоративните политики. 

Примерите за това са съставът на управленския борд, неговото разнообразие и структура, политиките за възнаграждение на изпълнителния директор и останалите мениджъри, финансовата прозрачност, инициативите за съответствие с нормативните изисквания, етичните бизнес практики, правилата срещу корупция, подкупи, конфликти на интереси, политическите дарения и т.н.  

Историята на ESG

Модерната концепция за ESG се оформя в началото на 21-ви век, но принципите, които стоят зад нея, са много по-стари. На теория, подобряването на основните условия на труд по време на Индустриалната революция през 18-и век също може да се разглежда като част от усилията в категориите „S“ и „G“.

През 20-ти век обществото, регулаторите, а и самата бизнес среда, оказват натиск върху много компаниида преминат към по-справедливи и по-устойчиви бизнес практики.

Примерите включват усилия за спиране на експлоатацията на работниците, финансирането на войни или потиснически режими, като апартейда, както и въвеждането на международно признати кодекси за корпоративно управление.
 
Доклад от 2004 г. на Обединените нации, озаглавен Who Cares Wins, съдържа това, което се смята за първото официално споменаване на ESG в съвременния контекст.

Този насърчава всички заинтересовани страни в бизнеса да приемат критериите на ESG в дългосрочен план. Тези събития съвпадат и с повишеното международно внимание към същите проблеми, тъй като все повече хора започват да се интересуват от устойчивостта, уважението и разнообразието на работното място. 

От публикуването на доклада на ООН вече са изминали две десетилетия, като през това време правителствата по света актуализираха значително нормативната уредба, отнасяща се до ESG отчетността. 

Каква е ситуацията в момента?  

В развитите икономики, като САЩ, Великобритания и Европейския съюз, действат специални закони и директиви, които уреждат въпроса с отчетността на компаниите по отношение на ESG. 

Някои от най-големите инвестиционни компании в света превърнаха ESG в основен приоритет в ежедневния си бизнес, а много държави поставиха официални срокове и цели за постигане на т. нар. "въглеродна неутралност". 

Но все още има един голям проблем - въпреки че почти всички заинтересовани страни приветстват приемането на ESG критериите по целия свят, концепцията все още няма единни стандарти за отчитане.

Компаниите и инвеститорите измерват различни неща по различни начини, а това създава объркване сред инвеститорите, държавните институции и самите компании, които са задължени да предоставят отчетност за своя екологичен, социален и управленски отпечатък. 

Една от най-големите крачки към унифициране на ESG практиките беше Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който категоризира инвестициите въз основа на това колко "зелени" са те и задава показатели за отчитане. 

От 1 януари 2024 г. са в сила и Европейските стандарти за докладване на устойчивостта (ESRS), които изискват от компаниите да предоставят подробна информация за устойчивостта, свързана с техните преки операции и вериги за доставки.

А това означава, че въпросът за ESG критериите вече не се отнася само до големите мултинационални корпорации, а и за всички техни доставчици и партньори.

Тази верига се простира дори и до най-малките фирми и организации, което означава, че обхватът на ESG отчетността вече се разширява значително, а заедно с него и нуждата от разбиране и експертиза в тази област. 

Защо ESG е обект на критики?   

С разрастването на концепцията за ESG се появяват и нейните критици. По-голямата част от усилията против засилването на регулациите в областта на устойчивото развитие идват от социално консервативната фискална десница, особено в Съединените щати. 

През последните няколко години страната се превърна в център на "опозицията" срещу ESG.

Критиците отхвърлят стандартизираните екологични, социални и управленски практики с аргумента, че те принуждават бизнеса да се отклонява от своите основни цели - максималната ефективност и увеличаването на печалбата, натоварвайки го с допълнителни разходи и бюрокрация. 

Според тях, в дългосрочен план тази тенденция ще доведе до икономически щети и загуба на конкурентоспособност, особено като се има предвид, че някои от големите развиващи се икономики не прилагат същите стандарти.    

Друга част от критиките, която се разширява и извън САЩ, е свързана с това, че ESG критериите са толкова всеобхватни, че стават трудни за измерване и правилно отчитане.

Нормативната уредба все по-често е обвинявана, че създава предпоставки за т. нар. "greenwashing" - практика, която позволява на компаниите да отчитат дейности в подкрепа на околната среда и борбата с климатичните промени, без обаче да може да се измери реалния им ефект. 

Неслучайно, след реакцията и разделението, което ESG предизвика в политическите кръгове, една от основните теми по време на тазгодишния Световен икономически форум в Давос беше "Възстановяване на доверието".

Но дали тази цел ще бъде постигната или принципите на ESG ще претърпят по-сериозна трансформация, включително и юридическа, ще покаже единствено бъдещето. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !