ESG трябваше да бъде ясен начин, по който компаниите да обясняват своите бизнес решения, свързани с екологично, социално и отговорно управление. Как обаче това понятие излезе извън релси?

През 2015 г. Париж кипеше от очакване на фона на събирането на световните лидери по време на срещата за климата на ООН COP21.

След напрегнати дебати в продължение на седмици, на 12 декември те излязоха с обещание - 196 държави поеха ангажимент да се заемат с климатичните промени, като целта беше постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

За компаниите това беше сигнал за началото на "ESG" движението – фокус върху екологичните, социалните и корпоративните аспекти при вземането на бизнес решения.

В цял свят компании представяха индивидуални амбициозни кампании за постигането на нетни нулеви емисии. Фокусираните върху ESG инвестиционни стратегии варираха, но често включваха преход към зелена енергия и отказ от изкопаеми горива.

Щатската телекомуникационна компания Verizon, например, пое ангажимент да генерира енергия от възобновяеми източници, равняваща се на 50% от цялото ѝ консумация на електроенергия до 2025 г.

Френската компания Axa обеща да прекрати отношенията си с индустрията на въглищата до 2030 г. След убийството на Джордж Флойд в САЩ, глобални компании, сред които Apple, AbbVie, Facebook, Pfizer, Johnson & Johnson и Procter & Gamble, обещаха общо 340 млрд. долара за каузи, свързани с расовата справедливост.

Въпреки това, в годините след като компаниите обявиха тези атрактивни ESG ангажименти, които често повишаваха цените на акциите им и подкрепяха корпоративната им репутация, понятието създаде повече объркване и дори проблеми, отколкото положителна промяна.

Всъщност, някои от тези ESG ангажименти създадоха редица проблеми за ръководителите, казва Алисън Тейлър, асоцииран преподавател в Бизнес училището към Нюйоркския университет.

Все повече ESG движението е определяно като "буден" капитализъм и обвинявано в това, че способства за т. нар. практика greenwashing.

В резултат на това Тейлър казва, че въпреки че компании продължават да излизат с обещания за нетни нулеви емисии, те са спрели да определят бизнес решенията си като "ESG".

Това би могло да бъде облекчение за компаниите, които се сблъскват с все повече обратни реакции заради това, че се уповават на термина, докато в същото време не успяват да осъществят някакви значителни промени, особено във време на засилващите се обществени очаквания във връзка с корпоративната отговорност.

Всичко ESG

Крехкостта на цялото ESG движение, а в някои аспекти и основен катализатор за неуспехите, може би се крие в неговото име, което се превърна в обща крилата фраза с малко конкретно значение.

На първо място, тези думи не стоят добре заедно, казва Алекс Едманс, преподавател по финанси в London Business School. "Екологичното и социалното се отнасят до това как служим на обществото. Корпоративното управление пък е свързано с това как генерираме възвръщаемост," казва той.

Например, ангажимент за опазване на околната среда може да бъде план за нетни нулеви емисии. Социален ангажимент може да гарантира справедливото наемане на служители.

Управлението пък се отнася до рамките на корпоративната политика, като например съотношението между заплащането на главния изпълнителен директор и на служителите. Често тези амбиции са функционални несъвместими.

Тара Ширвани, старши съветник на компанията за рискови капитали EQT Group, споделя мнението, че неяснотата на широкообхватния термин идва от обхващането на всичките три думи, което може да затрудни прилагането му на практика.

"​​Да вземем, например, компания за добив на литий. В момента има необходимост от много литий за революцията на зеления преход," казва тя.

Така една компания може да се обърне към доставици на литий в Латинска Америка, които използват зелена електроенергия за своята минна дейност, което отговаря на "E" (екологичното) изискване в понятието.

Въпреки това, разследване на по-късен етап може да разкрие, че доставчикът нарушава трудовото законодателство – "S" (социалният) компонента от ESG.

При липсата на твърдо определение, а често и на реалистичен начин за изпълнение на обещанието, "ESG" започна да представлява различни неща за различни хора.

Например, много хора уверяват, че терминът се отнася само до инвестиции в зелени финансови инструменти или подкрепа за компании, които са поели ангажимент да намалят въглеродните си емисии. Други вярват в една по-широка интерпретация, като инвестиции, базирани на вярата.

Въпреки това, корпорациите с удоволствие използват описанието ESG за всевъзможни бизнес решения. Много инвеститори подкрепят с радост ESG обещанията.

По данни на PwC, фокусираните върху ESG институционални инвестиции се очаква да скочат с 84% в процента 2022 – 2026 г., увеличавайки активите под управление до цели 33.9 трлн. долара.

За компаниите имаше предимство в това да казват, че са фокусирани върху ESG, като например акциите им да попадат в определени борсово търгувани фондове, или за да се харесват на дребните инвеститори, които все повече искаха да привеждат портфейлите си с личните си ценности.

Дори Лари Финк, главен изпълнителен директор на финансовата компания BlackRock, започва да засяга в популярните си сред инвестиционната общност годишни си писма, освен печалбите, и съобразяването с климатичните рискове и отношение към обществото като цяло.

Тези ходове подобриха репутациите на някои компании, които завладяваха медийните заглавия и получаваха похвали от страна на инвеститорите.

В същото време, този устрем за превръщане им във фокусирани върху ESG компании доведе до прекомерното използване термина и обезценяване на значението му, казва Едманс.

"Всичко, което е добро за една компания, е ESG, казват хората. Има случаи, в които се казва, че дадена компания е добре управлявана и можем да наречем това добро ESG."

В резултат на това, "всъщност не е изненадващо, че има големи и други инвеститори, които се отдръпват от обединяването на тези три неща", казва Ширвани.

Под прицел

Прекомерното използване на термина обаче доведе до разкриване на пукнатини в основите на ESG, което създаде проблеми на много компании след купища похвали.

В САЩ ESG инвестирането са превърна в разделителна линия в политиката, като някои законодатели, като губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, твърдят, че "будните" леви го използват като механизъм за приоритизиране на идеологията пред печалбите.

Републиканци от Тексас призоваха за анти-ESG законодателство, а бившият вицепрезидент Майк Пенс твърдеше, че ESG инвеститорите се опитват да постигнат в корпоративния свят това, което не са могли пред изборните урни.

Във Великобритания премиерът Риши Сунак е казвал, че предложеното законодателство за нетни нулеви емисии представлява прекомерни действия от страна на правителството, което заплашва правата на британския народ.

От друга страна, защитниците на ESG посочват неуспехите на компаниите във връзка с ангажиментите за устойчивост.

Дезирий Фикслър, която преди време оглавяваше свързаната с устойчивостта дейност на подразделението на Deutsche Bank за управление на активи DWS Group, изнесе информация за това, че компанията е подвеждала или преувеличава твърденията във връзка с ESG в нейните фондове.

Финансови институции, в това число и Bank of America, Citi и Santander, не успяха да наберат средства за климатичен борсово търгуван фонд (ETF) след като получиха медийното внимание по време на климатичната конференция на ООН COP27 в Глазгоу през 2021 г.

Netflix беше подложена на критики, след като се освободи от многообразно съдържание и служители. Марки, сред които H&M, KLM, Nike и Samsung, бяха въвлечени в съдебни дела срещу практиката greenwashing.

"Аз съм човек, който до голяма степен е считан за поддръжник на ESG и трябва да призная, че част от обратните реакции са доста, доста основателни," казва Едманс.

"Фондовете казват 'инвестирайте в нас, ще променим света', а след това, всъщност, не променят света. Това е причината за обратната реакция на някои хора," допълва той.

И макар някои от днешните ръководители да имат склонността да си измиват ръцете с термина, Тейлър от Нюйорския университет казва, че следващата вълна лидери може да се придържат към по-общата концепция по-здраво, но може би без етикета.

"Обяснявам на моите студенти, че имаше времена, в които бизнесът беше политически неутрален," обяснява тя. За нейните студенти обаче идеята за политически необвързан бизнес е остатък от миналото. "Те ми казват, че това вече не е опция."

Въпреки че нейните студенти може да не търсят ангажименти, които са определени като ESG инициативи, те поддържат мнението, че ролята на бизнеса в обществото е такава, че да отчита случващото се около тях, независимо дали става дума за инициативи, свързани с многообразието или отказа от изкопаеми горива.

Освен това, на фона на климатичните изменения и социалните въпроси в един глобализиран свят, компаниите се сблъскват със засилен контрол по отношение на техните бизнес практики.

Независимо дали компаниите избягват или прибягат до ESG терминологията, техните акционери ги подлагат на все по-голям натиск да действат с екологични, социални и корпоративни съображения на преден план, независмо как избират да наричат това.