Цената на урана, използван за ядрено гориво, достигна най-високите си нива за последните 16 години, а пазарът има още потенциал за растеж, пише The Wall Street Journal.   

Триураниевият октоксид (най-търгуваната форма на суровината) достигна 92.50 долара за паунд в началото на седмицата. Нивото е над два пъти по-високо, в сравнение с периода преди нахлуването на Русия в Украйна и е най-високото от 2007 г. насам. 

Това стимулира акциите на минните компании, както и на инвестиционните фондове, които държат този актив. 

Именно тези фондове изиграха роля в повишаването на цените през 2021 г. и 2022 г., тъй като изкупиха големи количества от урана на пазара. Но последното поскъпване на суровината се дължи на търсенето от страна на комуналните услуги, според доклад на BofA Global Research. 

Комуналните компании подписаха са подписали договори за близо 160 милиона паунда (около 72.5 хиляди тона) от суровината миналата година - най-високият годишен обем от 2012 г. 

Стабилно търсене и ограничено предлагане

Пазарът става все по-затегнат, а търговските запаси от уран, държани от комуналните компании в САЩ, намаляват от 2016 г., според данни на Администрацията за енергийна информация. В Европейския съюз те намаляват стабилно от 2013 г. насам, според Агенцията за доставки на Евратом. 

За разлика от други суровини, високите цени не са попречили на търсенето. Атомните електроцентрали трябва да работят денонощно, за да отговорят на търсенето на електроенергия и да поддържат стабилността на електропреносната мрежа, а цената на горивото е сравнително малък компонент от оперативните им разходи. 

Спот цените обаче се доближават до точката, в която биха могли да повлияят на финансовите показатели.

Световната ядрена асоциация изчислява, че цената на стоката ще трябва да се покачи над 100 долара за паунд и да остане там за известно време, за да има значително въздействие върху оперативните разходи на централите.

BofA Global Research прогнозира, че спот цените на урана ще достигнат 105 долара за паунд тази година и 115 долара за паунд през 2025 г.

Колко високи могат да станат цените зависи отчасти от това колко бързо страните се отказват от руските доставки. Русия притежава около половината от световния капацитет за обогатяване.

Комуналните компании в САЩ и Европа започнаха да доставят извън Русия след началото на войната в Украйна, но геополитическите събития могат да ускорят този процес.

Камарата на представителите на САЩ прие законопроект за забрана на вноса на руски уран през декември, който предстои да бъде гласуван и от Сената.

Въпреки че предложеният законопроект позволява дерогации до януари 2028 г., един от рисковете е, че Русия може да отмъсти, като незабавно забрани износа на уран за САЩ. 

Анализаторът RBC Андрю Уонг изчислява, че стойността на годишните продажби на руско ядрено гориво на САЩ между 500 милиона и 1 милиард долара годишно, което се равнява само на 1-2 дни от годишните приходи на Русия от петрол и газ.

Прибързаното прекъсване на доставките би имало последствия. Извън Русия има само два основни доставчика на обогатен уран – европейските Urenco и Orano.

Въпреки че Orano разширява капацитета си за обогатяване с приблизително 30%, този нов капацитет не се очаква да бъде достъпен до 2028 г.

Обогатяването, което струваше около 60 долара за една работна единица (SWU) преди нахлуването на Русия в Украйна, сега струва повече от 150 долара.  

Доставки под риск

Съществуват и други рискове за доставките. От една страна, не е ясно кога Нигер, където износът на уран на практика спря след преврата миналата година, отново ще започне да доставя. Страната беше вторият по големина доставчик на естествен уран в Европейския съюз през 2022 г. 

Двата водещи производителя в света се сблъскаха с проблеми миналата година. Недостигът на сярна киселина, която мините използват за извличане на уран от сурова руда, задържа производството в казахстанската уранодобивна компания Kazatomprom.

Компанията обяви миналата година, че планира да започне изграждането на завод за сярна киселина през 2024 г. 

Канадският производител Cameco също не успя да произведе толкова, колкото прогнозираше, отчасти поради проблеми с надеждността на оборудването и закъснения при набиране на мощност. Ако фондовете за уран започнат отново да купуват по-активно, това би добавило към възходящия натиск върху цените.

Пазарът може да се успокои през 2025 г., когато Kazatomprom очаква да прекрати самоналожените ограничения на добива. Дотогава обаче има много несигурности, които биха могли да доведат до ново поскъпване на тази ключова суровина, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !