Може би изглежда парадоксално, че на фона на един от най-агресивните цикли на повишаване на лихвените проценти от големите централни банки се наблюдава поскъпване на валутите на развиващите се страни. Но, странно или не, възходящият тренд е факт и вероятно има потенциал да продължи още известно време, смятат анализатори, цитирани от Financial Times. 

Според Камакшя Триведи, който ръководи отдела на Goldman Sachs за валутни анализи на развиващите се пазари, има няколко погрешни схващания за този тип парични единици. Първото е, че те често се свързват с водещите заглавия в новинарскине емисии. Например,  в момента на фокус са сривът на турската лира и трицифрената инфлация в Аржентина, но те в никакъв случай не са показателни за общата картина. А още по-важното е, че лирата и песото съставляват незначителен дял от портфейлите на повечето активни инвеститори.

Втората грешка е, че представянето на валутите и индексите на развиващите се пазари обикновено се измерват спрямо долара. Американската валута определено бе в силен период през последните няколко години, поради което паричните единици на развиващите се страни не регистрират толкова силен ръст, съпоставени с нея.

Ако обаче се вземе предвид кошница от 15-те най-ликвидни валути на развиващите се пазари, които съставляват огромното мнозинство от активните портфейли - Китай, Индия, Индонезия, Южна Корея, Тайван, Сингапур, Малайзия, Филипините, Полша, Унгария, Чехия, Южна Африка , Израел, Бразилия, Мексико и Чили, картината изглежда много по-различно.

Еднакво претеглена кошница от тази група валути бележи загуби спрямо долара през 2021 г. и 2022 г., но се повишава и през двете години, измерена спрямо еврото или японската йената. С други думи, бенчмаркът, по който се измерва представянето, има огромно значение. Трудно е да се победи долара, когато той е в "бичи" пазар, но в сравнение с повечето други развити икономики, валутите на развиващите се страни всъщност се справят доста добре. 

Още по-интересна става ситуацията, ако се вземе предвид и по-високата доходност, получена от инвестиране в краткосрочни дългови инструменти във валути от развиващите се страни в сравнение с подобни инструменти на развитите пазари, казва още Триведи от Goldman Sachs. 

На базата на тази обща възвръщаемост, валутите на развиващите се пазари са се повишили с 10% спрямо тези на развитите икономики (без долара) през 2021-2022 г. и с още 5% от началото на 2023 г.

На какво обаче се дължи това възходящо представяне, имайки предвид, че то се случва на фона на повишаващи се лихвени проценти и нестабилност на капиталовите пазари?

Основната причина е, че централните банкери в тази група от държави започнаха повишаването на лихвите рано и агресивно - още през 2021 г., когато инфлацията започна да напомня за себе си. 

Бразилия стартира цикъла на повишаване на лихвените проценти в развиващите се страни с ръст от 0.75 процентни пункта през март 2021 г., като няколко централни банки последваха примера през месеците след това. Това беше около девет месеца преди първото увеличение на Bank of England в края на същата година, една година преди Федералния резерв на САЩ и близо 15 месеца преди Европейската централна банка.

Като се има предвид собствената им история на висока инфлация, нямаше много спорове сред централните банкери на развиващите се държави за това дали ръстът на потребителските цени е преходен или устойчив. Нещо повече - в някои страни, като Бразилия, където общата инфлация вече падна под 4%, паричните регулатори дори обмислят дали да не започнат да намаляват лихвените проценти.

Не е задължително обаче подобен ход да подкопае положителния тренд на валутите на развиващите се държави, тъй като те могат да продължат да осигуряват положителна обща възвръщаемост. Западните икономики вървят към забавяне на растежа, дори да успеят да избегнат рецесията, на фона на постепенно забавяне на инфлацията. Водещите централни банки са в края на цикъла на затягане на паричната политика, така че всяко нормализиране на лихвите в развиващите се страни вероятно ще бъде разумно, предвид нарастващите лихви в големите развити икономики.

Плюс това, в рамките на развиващите се страни, резките съкращения, които вече са вписани в пазарните очаквания в близко бъдеще, означават, че дори когато лихвите започнат да се нормализират, би било възможно централните банки да изненадат пазарите с агресивни ходове. 

И, не на последно място, при спада на инфлацията в повечето развиващи се държави, нарастващите реални лихвени нива ще продължат да подкрепят валутите, дори когато номиналните лихвени проценти се нормализират.

Истинското предизвикателство за валутите на тези държави през следващите месеци е, че те могат да станат жертви на собствения си успех. Тъй като все повече инвеститори осъзнават потенциалната възвръщаемост, оценките може да се превърнат в пречка и да оправдаят по-динамичен инвестиционен подход. Но този момент по всяка вероятност все още не е настъпил. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !