Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги у нас продължават да растат с двуцифрен процент, но по-бавно, в сравнение с 2021 г. На годишна база повишението е от 16.8% (22.4% през 2021), достигайки размер от 4.935 млрд. евро.

Това показват данните от годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 г., представен по-рано през седмицата. Анализът е изготвен от SeeNews и включва данни за 802 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите.

През миналата година индустрията запазва приноса си към българската икономика, като приходите й се равняват на 5.8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.

Прогнозата към 2025 г. сочи, че при запазване на средния ръст на сектора от последните пет години приходите му ще достигнат 9.2% от БВП.

„След двуцифрен ръст от близо 17% през 2022 г., прогнозата ни за развитието на сектора през 2023 г. е по-консервативна. Ще продължим да увеличаваме дела ни в брутния вътрешен продукт на България, но реалният ръст ще се изразява в едноцифрен процент.

Охлаждането в технологичната индустрия, и в глобалната икономика като цяло, ще продължи и през 2024 г. Затова прогнозата ни за настоящата година е с позитивен знак, но с по-нисък процент на растеж.

Причините за това са комплексни. От една страна, геополитическата ситуация и множеството конфликти по света, които създават несигурност в инвеститорите. От друга, това са глобалните икономически процеси – високите лихвени нива, както и рецесията, която вече си личи на някои големи пазари.

На локално ниво обаче проблемите не са по-малко значими. Политическа нестабилност, липса на ясна стратегия на държавата ни за развитие на приоритетни сектори, данъчна непредсказуемост и не на последно място - некачествено образование при изключително ограничен пазар на труда.

В дългосрочен план всичко това може да доведе до застой в развитието на технологичния сектор, а също така и до излизане на компании от българския пазар“, председателят на AIBEST коментира Илия Кръстев.

Илия Кръстев, председател на AIBEST
Илия Кръстев, председател на AIBEST

През 2022 г. индустрията затвърждава позицията си на предпочитан работодател с изключително силен социален и икономически отпечатък за развитието на страната.

„С добрите условия на труд, възможности за кариерно развитие и заплати, които са в пъти по-високи от средните за страната, нашата индустрия е значим фактор за задържането и връщането на младите хора в България.

Реално високотехнологичният сектор е най-големият университет в страната. Годишно компаниите ни инвестират милиони левове за допълнителни обучения и преквалификация на служители си и потенциални такива, за да могат тези кадри да отговарят на изискванията и нуждите на пазара на труда.

Затова основен приоритет за нас остава съвместната работа с институциите за подобряването на качеството на българското образование и за реализирането на цялостна реформа в образователния сектор“, добавя Кръстев.

Заетите в сектора са 105 00 души

Само за една година броят на наетите в сектора се е увеличил с 15 000 служители и той вече наброява 105 000 души. Увеличението на персонала важи както за изнесените IT и бизнес услуги, така и за R&D центровете и се дължи до голяма степен на дистанционния модел на работа.

„Необходимо е държавата ни да инвестира в бранда България като дестинация, в която си струва да се преместиш със семейството си. Трябва да имаме стратегия как да привличаме работна ръка и как да задържаме висококвалифицираните ни кадри.

Привличането на хора и разширяването на ограничения трудов пазар е по-важно от привличането на инвеститори, защото без образование и квалифицирани хора високотехнологичният сектор няма как да расте“, коментира председателят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров.

С нарастването на броя на служителите в Индустрията на знанието, нарастват разходите за заплати, осигуровки и данъци, плащани от компаниите към държавната хазна.

Общият трудов разход, включващ заплати и осигуровки, през 2022 г. се е увеличили с 25.9% и възлиза на 3.004 млрд. евро. Ръстът на годишна база при внесените данъци дори е по-голям -  26.5%, като се равнява на 71.2 млн. евро.

Държавата и бизнесът заедно за по-качествено образование

„Държавата и бизнесът могат да си сътрудничат в подобряването на качеството на българското образование, за да може в краткосрочен и дългосрочен план това да даде своите резултати“, добавя заместник-министърът на образованието Наталия Митева.

Тя очертава направленията, в които трябва да се обединят усилия и призова бизнеса да бъде активен в този диалог. Първото е повдигането на общото средно ниво на учениците, а то е свързано с промяна в учебните програми и повишаването на квалификацията на учителите и начина им на преподаване.

Втората задача е създаването на условия (по добрия пример на INSAIT), благодарение на които най-талантливите ученици да останат да учат в България, а учителите от елитните гимназии да бъдат мотивирани и възнаградени да продължават да създават тези таланти.

Третото направление, в което успешно могат да си партнират бизнесът и държавата, е професионалното образование, в което програмите трябва да станат по-гъвкави и практически ориентирани.

Изкуственият интелект и въвеждането на насоки за приложението му в образованието е последната, но не и по важност обща задача, която може да даде доста по-бързи резултати в сравнение с останалите общи приоритетни области.

Заплахите пред индустрията

Петър Ганев от Института за пазарна икономика очерта като потенциална заплаха за развитието на високотехнологичната индустрия рецесията в еврозоната и навлизането на изкуствения интелект, който може доведе до намаляване на работни места на ангажираните с по-рутинни задачи.

Възможността за развитие на сектора той вижда в още по-доброто партньорство с общините в страната за привличането на нови инвеститори и активизиране на младите хората, които в момента са извън образователната система и не са включени в пазара на труда.    

Пълният доклад може да откриете тук.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !