Рано или късно ще се наложи предприемането на по-драстични мерки за стабилизиране на държавния бюджет и те ще са свързани най-вече с разходната политика.

Това коментира в студиото на Дарик радио икономистът Владимир Сиркаров. 

"Въпреки че страната ни, поне засега, стои стабилно от макроикономическа гледна точка, трябва да сме много внимателни, защото сме малка и отворена икономика, а и имаме стратегически цели, свързани с влизането в еврозоната. Аз мисля, че всички, или почти всички, в Народното събрание знаят какво е положението с държавната хазна и са наясно, че социалните разходи са раздути и ще трябва да се предприемат мерки". 

По думите му, увеличаването на държавните разходи би имало някакъв смисъл в условия на рецесия, като катализатор на някаква икономическа активност, но в момента ситуацията не е такава. 

"Принципите на доброто финансово управление са едни и същи както на държавно, така и на лично ниво. Ако искаме да имаме устойчивост в дългосрочен план, е важно да си правим сметката, грубо казано".

Той добави, че фискалната картина у нас все още не е катастрофална, но със сигурност изисква мерки. 

Има ли шанс България за еврозоната? 

"Приемането на България в еврозоната не е някаква самоцел, то е инструмент за по-ефективно развитие на икономиката ни. Не знам дали политиците осъзнават това, защото, поне към момента, не го обясняват много добре. От изявленията на финансовия министър Теменужка Петкова става ясно, че очевидно има разколебаване и у нашите европейски партньори", заяви Сиркаров. 

Той обясни, че финансовите пазари следят какво се случва в България и към момента и политическата, и икономическата ситуация вероятно им изглежда нестабилна. 

"Имаме един прозорец до края на февруари, в който можем да поискаме извънреден конвергентен доклад. Той можеше и вече да бъде поискан, тъй като инфлационния критерий вероятно щеше да бъде изпълнен. В предишните доклади обаче имаше критики и за голяма част от вътрешните системи, правораздаването и корупцията, например, както и за нивото на реалната конвергенция на българската икономика спрямо средните европейски нива, измерена чрез покупателна способност, производителност на труда и други параметри".

"По някои от тези показатели изоставаме доста, но вероятно можеше да се направи компромис, ако макрорамката е стабилна. А това означава да има политическа стабилност, както и такава в управлението на публичните финанси", добави той. 

В противен случай Европейската централна банка, Европейската комисия и Европейският съвет винаги могат да намерят аргумент да отложат присъединяването на България към валутния съюз. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !