Все повече висококвалифицирани българи се завръщат в родината си, привлечени от значително по-високите реални доходи при дистанционна работа.

В България нетният ми месечен доход е с около 300 евро по-висок спрямо заплатата ми в Германия“, казва Кристина Борисова, която се връща в България в началото на 2025 г. след осем години в Германия. Днес 41-годишната жена живее в Поморие – малък град на Черноморието. Тя продължава да работи дистанционно за германска компания в енергийния сектор.

Компанията ѝ, базирана в източна Германия, ѝ изплаща стандартна германска заплата, въпреки че Борисова работи от България, казва DW. Благодарение на по-ниските данъци и осигуровки в страната, тя вече разполага с по-висок нетен доход.

Борисова не плаща наем в Поморие, тъй като живее с родителите си, което ѝ позволява да заделя повече средства всеки месец. След всички разходи, на нея ѝ остават малко над 700 евро. Това е значителна сума, особено в страна като България, където средната месечна заплата през миналата година е била около 1300 евро.

Борисова е много благодарна, че германският ѝ работодател ѝ позволява да работи дистанционно.

„Финансовата полза е голяма“, казва тя пред DW. „Но най-хубавото е, че съм близо до семейството си.“

Дистанционната работа носи сериозен ръст на доходите

Радимир Бицов също се е върнал в България след осем години живот в Берлин. Той живее в София и работи дистанционно за малка германска IT компания.

Бицов се връща по време на COVID пандемията.

„Тогава се роди детето ни. Беше много трудно да намерим по-голям апартамент в Берлин и искахме да сме близо до семейството си“, разказва 38-годишният мъж.

Фактът, че разполага с по-висок нетен доход – „около 20% повече“ – след завръщането си в България, е много приятен страничен ефект.

„През последните години наблюдавам нова тенденция – все повече млади и добре образовани българи напускат Германия и работят дистанционно от България“, казва Константин Русков, адвокат със седалище в Мюнхен, който консултира германски компании, чиито български служители се завръщат в родината си.

„В началото на COVID пандемията имахме пет такива клиента, а сега вече са поне 80 компании“, казва той. „Някои имат само един служител, работещ от България, други – по 20.“

Няма официална статистика за броя на българите, които се завръщат, за да работят дистанционно за германски фирми. Данни на Федералната статистическа служба на Германия за 2024 г. обаче показват, че за първи път от дълго време повече българи са напуснали Германия, отколкото са се преместили там.

Отрицателният миграционен баланс е минус 11 000 души. В момента около 432 000 българи живеят в Германия.

Данни на Националния статистически институт показват, че от 2022 г. насам все повече българи се завръщат в страната.

През 2024 г. около 9000 души са емигрирали от България, докато два пъти повече – над 18 000 души – са се върнали в същия период.

Западна заплата, български разходи

След 10 години в Мюнхен Силви Бояджиева също се връща в България. 34-годишната икономистка живее в София и продължава да работи за германския си работодател.

Бояджиева е искала да се върне основно по семейни причини, но и защото „западна заплата в България има огромни предимства“, казва тя пред DW.

„Причините за завръщане в България са строго индивидуални, но за немалка част от младите и висококвалифицирани българи основната мотивация е финансовата“, обяснява Русков и разказва за свой клиент – 30-годишен мъж в Мюнхен с брутна месечна заплата от 8 000 евро.

„След всички данъци и осигуровки, при данъчен клас 1, нетният му доход е около 4500 евро. От тях трябва да плаща наем. А в град като Мюнхен наемите се увеличиха драстично през последните години. В България, от същата заплата от 8000 евро, му остават около 6 000 евро нето.“

Ползи и за германските работодатели

Според Русков преместването на служители има предимства и за германските компании, тъй като намалява разходите им за осигуровки. Служителите се осигуряват по българската, а не по германската система.

„Освен това германските компании не поемат инвестиционни разходи, защото нямат база в България“, допълва той.

Подобна дистанционна заетост е отлично регулирана в рамките на ЕС. „Регистрацията е лесна и евтина. Част от документите се издават в Германия и отнемат няколко седмици, но в България всичко се случва много бързо.“

Основната причина германските компании да позволяват на служителите си да се преместят е задържането на кадри – особено на фона на сериозния недостиг на квалифицирани работници в Германия.

Завръщане в Германия?

Борисова и Бицов споделят, че поскъпването на живота в България постепенно намалява предимствата на германските им заплати. Цените, особено в София, са се повишили рязко през последните години, още преди страната да влезе в еврозоната.

„Някои неща – като дрехи и храна – дори са по-скъпи в България, отколкото в Германия“, казва Борисова.

Тримата споделят, че им липсват германската подреденост и чистота, както и доброто здравеопазване.

Въпреки това Борисова иска да остане в България завинаги. Бицов допуска, че би напуснал отново, ако политическата ситуация се влоши. Бояджиева също не изключва ново заминаване заради политическата нестабилност.

През декември българското правителство подаде оставка след масови протести, предизвикани от предложение за увеличение на данъците в проектобюджета за 2026 г.

„Ако данъчната тежест и осигуровките се увеличат, без да има по-добри услуги и инфраструктура, това ще доведе до сериозен спад в качеството на живот“, предупреждава тя.

Русков също е притеснен от политическото развитие в страната, където от 2020 г. насам са проведени седем парламентарни избора. Ако ситуацията не се подобри, България отново може да загуби висококвалифицираните си и добре платени специалисти, смята той.