В последните години темата за недостига на работна ръка в България все по-често се представя като аргумент в полза на улесняване на режим за наемане на работници от трети страни. Данните от ново изследване на ЕКИП обаче показват парадоксална картина: колкото повече расте вносът на труд, толкова по-голям става и самият дефицит. 

Икономистът от ЕКИП Георги Вулджев цитира данни на Агенцията по заетостта в предаването "Дарик кафе", според които от 2021 г. насам вносът на работници от трети страни се е увеличил над четири пъти. От около 10–11 хиляди души през 2021 г. до приблизително 46 хиляди през 2024 г. Само за няколко години България се превръща в активен „вносител“ на труд, основно от Централна и Южна Азия – Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Филипините.

В същото време обаче дефицитът на работна ръка не намалява. Напротив – той се увеличава от около 200 хиляди души до над 250 хиляди. С други думи, с почти толкова, с колкото е нараснал и вносът на чужд труд. Според Георги Вълджев това е ясен сигнал, че механизмът не работи така, както се твърди публично.

Политическият контекст: повече чужд труд, по-висок лимит

Поводът за анализа е изявление на министъра на икономиката и индустрията Гроздан Караджов от 21 май 2025 г., че се обмисля промяна в трудовото законодателство. Идеята е да се увеличи делът на работниците от трети страни в една фирма до 50% от персонала. В момента лимитът е 20% за големи и 35% за малки предприятия.

Паралелно с това Българската стопанска камара говори за дефицит от около 250–260 хиляди работници. Официалният наратив е, че вносът на работна ръка е необходим, за да се запълнят тези липси. Данните обаче поставят този аргумент под сериозно съмнение.

На база това вместо повече внос, анализът препоръчва квотите за работници от трети страни да се понижат — до 10% за големи предприятия и 20–25% за малки и средни, с изискване за специализация и заплащане поне 50% над средното за съответния сектор

Кои сектори губят местни работници

Особено тревожен е фактът, че именно в секторите, в които се внасят най-много работници от трети страни, се наблюдава спад на заетостта сред местното население. Това са:

  • строителството;
  • туризмът;
  • хотелиерството и ресторантьорството;
  • преработващата промишленост.

При промишлеността част от спада може да се обясни с по-слабото индустриално производство в последните години. Но според анализа значителен фактор е и заместването на български работници с по-евтин вносен труд.

Големият пропуск: вътрешният трудов резерв

Един от ключовите аргументи срещу масовия внос на работна ръка е наличието на сериозен вътрешен трудов резерв. По данни на НСИ около 85 хиляди души са икономически неактивни, не търсят работа и не са регистрирани като безработни, но заявяват, че биха работили при подходящи условия. Това са т.нар. „обезкуражени“ хора.

Към тях се добавят между 100 и 200 хиляди младежи, които нито работят, нито учат – добре познатата група, която отчитаме всяка година. Според Вулджев е икономически нелогично първо да се внася труд от хиляди километри разстояние, при положение че тези хора остават извън пазара на труда и решението е в нови политики, които да ги ангажират в трудовия процес. 

Заплати и условия: истинската причина

Данните показват, че в сектори с масов внос на работници заплатите или стагнират, или нарастват само колкото инфлацията. В селското стопанство дори се наблюдава понижение на средните възнаграждения през последните две години – индиректен сигнал, че евтиният вносен труд упражнява натиск надолу.

Парадоксът се задълбочава от структурата на образованието. България продължава да произвежда голям брой висшисти, докато професионалните гимназии и техникумите – особено за строителство, транспорт и индустрия – са закривани.

В анализа се препоръчва по-силен фокус върху професионалното образование още на гимназиално ниво, както и по-добра връзка между висшите училища и пазара на труда – например чрез задължителна интеграция на студентите в реална заетост в последните години на обучението или т.нар. дуално обучение.

Евтиният труд като стратегическа грешка

Според Георги Вулджев в основата на проблема стои остарял икономически модел. На политическо ниво все още доминира разбирането, че конкурентното предимство на България е евтиният труд. Този модел обаче блокира растежа на производителността и задържа страната в периферията на Европа.

„Ако искаме да настигнем Централна и Западна Европа, трябва да се откажем от идеята за евтин труд и да инвестираме в сектори с висока добавена стойност“, подчертава икономистът.

Демографията и митът за миграцията

Често вносът на работници се оправдава и с демографската криза. Международните изследвания обаче, включително доклади на ООН, показват, че застаряването на населението не може да бъде решено чрез миграция. Вместо това препоръките са насочени към:

  • активиране на икономически неактивното население;
  • по-висока заетост сред жените;
  • политики за завръщане на български емигранти.

"Има изследвания, че приносът на един мигрант от трета страна з аикономиката на ЕС е минусова, ако се взермат под внимание данъците, които плаща там спрямо помощите, които взима", допълва икономистът. 

По негови думи имиграцията има слаб положителен ефект. В държави като България, ООН смята, че миграцията дори би имала леко отрицателен ефект в това отношение. ООН също така подчертава, че отвъд тези фактори, покачането на продуктивността на труда трябва да е ключов приоритет за всички страни със застаряващо население. Това е особено релевантно за България, която има едно от най-ниските нива на продуктивност на труда в Европейския съюз.

Колко работници от трети страни идват в България

По последни оценки през 2024 г. в България са влезли около 46 хиляди работници от трети страни. Повечето са сезонни – за 90 дни или до 6 месеца – и основно заети в туризма, строителството и услугите в големите градове и курорти. Именно заради временния им статут те често остават в „сива зона“ на статистиката и не се отразяват пълноценно в данните за пазара на труда.

Българската диаспора в чужбина е огромен външен трудов резерв — препоръчва се пълно освобождаване от данък върху доходите за 10 години за завръщащи се емигранти, по модела на Италия, Португалия, Полша и Гърция

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !