Човечеството е извадило от равновесие глобалния воден цикъл „за първи път в човешката история“, подхранвайки нарастваща водна катастрофа, която ще всее хаос върху икономиките, производството на храни и хората.

Десетилетията на разрушително използване на земята и лошо управление на водите се сблъскаха с климатичната криза, причинена от човека, за да поставят под „безпрецедентен стрес“ глобалния воден цикъл, се казва в доклад на Global Commission on the Economics of Water - група от международни лидери и експерти.

Водният цикъл се отнася до сложната система, чрез която водата се движи около Земята. Тя се изпарява от повърхността й — включително от езера, реки и растения, и се издига в атмосферата, образувайки големи „реки“ от водна пара, способни да пътуват на дълги разстояния, преди да се охладят, кондензират и в крайна сметка - да паднат обратно на земята под формата на дъжд или сняг.

Прекъсванията във водния цикъл вече водят до проблеми. Близо 3 милиарда души са изправени пред недостиг на вода. Посевите изсъхват, а градовете потъват, докато подпочвените води изчезват.

Последствията ще бъдат още по-катастрофални без спешни действия. Кризата с водата застрашава повече от 50% от световното производство на храни и рискува да "изпари" средно 8% от БВП на страните до 2050 г. - с много по-големи загуби до 15%, прогнозирани в държавите с ниски доходи, според доклада.

„За първи път в човешката история изкарваме глобалния воден цикъл от баланс“, посочва Йохан Рокстрьом, съпредседател на Global Commission on the Economics of Water и автор на доклад. „На валежите - източник на цялата прясна вода, вече не може да се разчита.“

Докладът прави разлика между „синя вода“ - течната вода в езера, реки и водоносни хоризонти, и „зелена вода“ - влагата, съхранявана в почвите и растенията.

Въпреки че доставката на зелена вода отдавна е пренебрегвана, тя е също толкова важна за водния цикъл, се казва в доклада, тъй като се връща в атмосферата, когато растенията отделят пари, генерирайки около половината от всички валежи над сушата.

Прекъсванията във водния цикъл са „дълбоко преплетени“ с изменението на климата, се казва в доклада. Стабилното снабдяване със зелена вода е от жизненоважно значение за поддържане на растителността, която съхранява въглерода, затоплящ планетата.

Но щетите, които хората нанасят, включително унищожаване на влажни зони и гори, изчерпват тези "поглъщачи на въглерод" и ускоряват глобалното затопляне. На свой ред горещините, подхранвани от изменението на климата, изсушават земята, намаляват влагата и увеличават риска от пожари.

Кризата става още по-сериозна на фона на огромната нужда от вода. Докладът изчислява, че средно хората се нуждаят от минимум около 4000 литра на ден, за да водят „достоен живот“.

Това е далеч над 50 до 100 литра, които, според ООН, са необходими за покриване на основни нужди, и повече, отколкото повечето региони ще могат да осигурят от местни източници.

Ричард Алън, професор по климатични науки в университета Рединг в Англия, смята, че докладът „рисува мрачна картина на причинено от човека прекъсване на глобалния воден цикъл - най-ценния природен ресурс, който поддържа нашия поминък“.

Човешките дейности „променят тъканта на нашата земя и въздуха, засилвайки както влажните, така и сухите екстремни условия и изпращат моделите на вятъра и валежите на непозната територия“, добавя той.

Кризата може да бъде решена само чрез по-добро управление на природните ресурси и масивни съкращения на замърсяването на планетата, заявява ученият пред CNN.

Авторите на доклада казват, че световните правителства трябва да признаят водния цикъл като „общо благо“ и да действат колективно. Държавите са зависими една от друга, което означава, че решенията, взети в една страна, могат да нарушат водния баланс в друга.

Докладът призовава за „фундаментално пренастройване на мястото, което водата заема в икономиките“, включително по-добро ценообразуване, за да се обезкуражи разточителството и тенденцията да се засаждат и създават жадни за вода култури и съоръжения (като центрове за данни) в региони с недостиг на вода.

„Глобалната водна криза е трагедия, но е и възможност за трансформиране на икономиката на водата“, според Нгози Оконджо-Ивеала, генерален директор на Световната търговска организация и съпредседател на комисията, публикувала доклада.

Правилното оценяване на водата е от съществено значение, добавя тя, „за да се признае нейният недостиг и многобройните ползи, които носи“.