Нов сорт твърда пшеница, устойчив на суша, е създаден по международна програма за повишаване на устойчивостта на храните на климатичните промени чрез увеличаване на разнообразието на културите.
Твърдата пшеница се използва за приготвяне на паста, хляб, сладкиши и други, посочва The Guardian.
Новата пшеница джабал, което означава „планина“ на арабски, е разработена от фермери и учени чрез кръстосване на култинирана твърда пшеница с дивия й роднина от сух регион на Сирия, за да се създаде нов сорт, който може да издържи на засушавания.
Експериментът е част от проекта на Crop Trust, който използва генетично разнообразни сортове култури, за да помогне за създаването на по-издръжливи и адаптивни сортове пшеница, ечемик, ориз и картофи, които могат да устоят на непостоянни и екстремни климатични условия, причинени от климатичните промени.
Въпреки че все още не е достъпна в търговската мрежа, фермерите в Мароко ще бъдат първите, които ще започнат да отглеждат новата версия на твърдата пшеница след около три години.
Мароко страда от най-тежката суша от четири десетилетия, като производството на зърно е намаляло с около 70% поради изключително тежките условия.
Учени и фермери в засегнатите от сушата райони засадиха множество нови сортове твърда пшеница между 2017 г. и 2021 г.
Джабал обаче се откроява, тъй като процъфтява и дори успява да даде реколта, докато всички останали сортове се провалят в това. Неговите отличителни черни шипове дават високи добиви от зърно, от което се прави вкусен хляб, казват учените.
„Много фермери казаха, че това е любов от пръв поглед, когато го видяха да стои изправен, когато всички други сортове бяха унищожени от сушата“, според Филипо Баси, старши учен в програмата за развъждане на твърда пшеница в Международния център за селскостопански изследвания в сухите райони (Икарда) в Ливан.
Пшеницата - най-консумираното зърно в световен мащаб, се отглежда на всички континенти, с изключение на Антарктида, и се консумира от милиарди хора
Провал на реколтата поради загуба на биоразнообразие и екстремни метеорологични явления доведоха до покачване на цените на пшеницата и продоволствена несигурност в много части на света, изострени от войната на Русия в Украйна, тъй като и двете страни са големи износители на пшеница.
Миналата година цените на твърдата пшеница скочиха с 90% след всеобхватна суша и безпрецедентни горещи вълни в Канада - един от най-големите производители на зърно в света, последвани няколко месеца по-късно от рекордни валежи.
През миналия век канадските фермери разчитат все повече на генетично сходни сортове пшеница с висок добив, измествайки изключително важното разнообразие.
Необходими са години за отглеждане на нови сортове в сложна, безкрайна надпревара с времето, тъй като глобалното затопляне води до климатични бедствия и появата на нови, адаптирани или по-агресивни патогени.
Дивите роднини се считат за по-издръжливите братовчеди на търговските култури, еволюирали в природата, за да оцелеят при трудни условия, като екстремни горещини, суша, наводнения и бедни почви.
Развъдчиците търсят все по-усилено диви или забравени сортове, съхранявани в банки със семена, за постигане на генетично разнообразие, пренебрегвано в полза на добива, еднородността и печалбите след Зелената революция.
Експерти по устойчиви хранителни системи предупреждават, че в допълнение към генетичното разнообразие, изграждането на устойчивост в хранителната система изисква и разнообразие във фермите и в ландшафта, както и повече инициативи, водени от фермерите.
„Фермерите са опитомили 7000 различни вида култури и са дарили повече от 2.1 милиона сорта растения на международни генни банки, но по-голямата част от ползата от това усилие е в ръцете на четири или пет международни компании за семена“, казва Пат Мууни, експерт по земеделие, биоразнообразие и биотехнологии.
„Джабал показва какво може да се постигне с многостранно сътрудничество, в което фермерите са в центъра на вземането на решения,“ допълва той.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
