Малайзийският фермер Суратмен Мосман е изправен пред дилема, която заплашва да намали предлагането от страна на водещите световни износители на палмово масло и да повиши цените на растителното масло - продукт от съществено значение за милиарди потребители по целия свят, през следващите пет години.

Застаряващите дървета в неговата плантация на 300 км южно от Куала Лумпур дават по-малко плодове, но 85-годишният мъж отлага подмяната им, тъй като не иска да губи доходи, докато чака периода от три до пет години, необходим на новите дървета да започнат да дават реколта, и годините след това, необходими за достигане на пиково производство.

Правителствените субсидии за насърчаване на презасаждането не са толкова високи, колкото преди, а той трябва да издържа семейството си.

Използвано най-вече като олио за готвене, но също така и за приготвяне на сладкиши, козметика и в почистващи препарати, палмовото масло съставлява повече от половината от световното производство на растителни масла, а 85% от суровия продукт идва от Малайзия и Индонезия.

След десетилетия на нарастващо производство обаче, пазарът сега е в преломна точка, тъй като комбинираният износ от двете страни производителки се очаква рязко да се забави в резултат от стагнацията на производството и усилията на Индонезия да пренасочи повече палмово масло към производството на биодизел.

Финансовите пазари отчетоха забавянето, но все повече доказателства, че плантациите, управлявани от дребни земеделски производители, като Суратмен, може би са в по-лошо състояние, отколкото се смяташе досега, тъй като стареещите и нископродуктивни дървета не се подменят, което ще допринесе за спада.

Дребните земеделски производители съставляват 40% от плантациите в Малайзия и Индонезия, така че те играят жизненоважна роля във веригата за доставки.

Доставките на световните пазари от Индонезия и Малайзия може да спаднат с до 20% през следващите пет години, според изчисления на Reuters, базирани на прогнози на правителството и индустрията, някои от които не са били публикувани преди това.

Бъдещата продукция на дребните земеделски производители може би е надценена, тъй като състоянието на дърветата и темпът на засаждане на нови дървета са по-лоши от оценките на правителствата в Куала Лумпур и Джакарта, според ветераните в индустрията Дораб Мистри и М.Р. Чандран.

Това мнение се подкрепя от интервюта на Reuters с повече от дузина фермери и служители в Малайзия.

Други, непубликувани досега данни, показват, че площите с насаждения, където дърветата са по-стари от 20 години, възраст след която се счита, че са отвъд пика си, расте бързо.

Мистри е директор на индийската компания за потребителски стоки Godrej International и дългогодишен анализатор на пазара на палмово масло, като е част от индустрията от повече 40 години.

Заедно с Чандран, който е бивш ръководител на Малайзийската асоциация за палмово масло, изчисляват, че повече от половината дървета в дребните плантации на малайзийските производители са преминали отдавна пика си на производство.

Оценката е значително по-висока от данните на малайзийското правителство, които показват, че 37% от дребните насаждения са преминали фазата си на пиков добив.

„Доставките на палмово масло стават все по-ограничени“, казва Мистри, който базира оценката си на посещения на място в плантациите, анализ на данни и взаимодействие с производители, търговци и други ключови играчи в индустрията.

„Това не е проблем само в Малайзия, но и в Индонезия. Въпреки че индустрията на Индонезия е по-млада, тя ще се сблъска със същите проблеми през следващите пет години“.

В Индонезия само 10% от целта на правителството за 2016 г. за презасаждане на 2.5 милиона хектара до 2025 г. е била изпълнена към миналия октомври, показват публично достъпни правителствени данни.

В резултат на това над една трета от маслодайните палми - както сред дребните земеделски производители, така и при промишлените насаждения, са или в най-продуктивните си години, или са ги преминали.

Площите с дървета на възраст над 21 години се очаква да се увеличат с 11% през следващата година в Индонезия, според непубликувани досега данни от държавната изследователска компания Riset Perkebunan Nusantara (RPN).

Нежеланието за подмяна на старите дървета в Малайзия и Индонезия, както и завишените изисквания за производство на биодизел в Индонезия, сочат рязък спад в износа на палмово масло през следващите пет години.

Изчисления, базирани на оценките на производителите на палмово масло в Малайзия и Индонезия, показват, че комбинираният износ вероятно ще спадне до около 37 милиона метрични тона до 2030 г., което е с една пета по-малко от 2024 г.

Индонезия вероятно ще разполага с около 20 милиона тона за износ, което е с близо една трета по-малко от миналата година, според прогнози на RPN и Индонезийската асоциация на производителите на палмово масло (GAPKI).

Няма официални прогнози за износа на малайзийски палми до 2030 г., но Мистри казва, че очакванията са той да остане стабилен или леко да намалее, което отразява липсата на последователно презасаждане и е в противоречие с по-ранните оценки за леко годишно увеличение.

Държавният регулатор на индустрията - Малайзийският съвет по палмовото масло, обяви, че не е съгласен с оценката, че над 50% от палмовите дървета на дребните земеделски производители са преминали пиковата си възраст за добив.

„Според данните на Съвета за 2024 г., само 36.2% от маслодайните палми на дребните земеделски производители са на възраст над 18 години, a много от дребните земеделски производители вече са започнали презасаждане с държавна подкрепа“, заяви бордът в отговор на въпроси на Reuters.

За да се облекчат разходите за презасаждане, правителството предлага 50% безвъзмездна помощ и 50% заем, добавиха от организацията.

Нарастващо търсене

Прогнозите за индустрията показват, че глобалното търсене ще нарасне с 50 млн. тона до 2050 г., което ще изисква минимален годишен ръст на предлагането от 2%, казва Чандран.

Той обаче смята, че производството е на път да расте само с 1.5% годишно заради застаряващите дървета и бавните темпове на презасаждане и в двете страни.

Контрастът с по-ранния растеж на палмовото масло е поразителен. Палмовото масло удвои дела си на световния пазар на растителни масла до 30.6% през трите десетилетия до 1995 г., като индонезийското производство нарастваше с 8.1% годишно, а малайзийското - с 3% в този период.

„Ще има засилващо се напрежение между нарастващото глобално търсене и предизвикателството за устойчиво разширяване на производството“, казва Чандран, който е и председател на IRGA - агротехнологична компания, специализирана в анализ на данни и полеви изследвания.

По-ограниченото вече предлагане на палмово масло води до покачване на цените на алтернативни продукти, в това число на соевото, рапичното и слънчогледово олио.

Миналата година суровото палмово масло се е търгувало с 39 долара повече на тон спрямо соевото масло, в сравнение със 160 долара по-малко през 2023 г., според Малайзийския съвет за палмово масло.

Годишният внос на палмово масло от Индия - водещ купувач, ще падне под този на други хранителни масла за първи път тази година, тъй като нарастващите цени на палмовото масло тласкат рафинериите към други алтернативи.

Нежелание за презасаждане

Интервюта с 11 дребни малайзийски фермери установяват, че повечето не са склонни да презасаждат, тъй като зрелите дървета са основният им източник на доходи на фона най-високите цени за последните две години.

„Не презасадих дърветата си, тъй като нямам други източници на доходи“, казва Суратмен. Някои от по-новите му дървета са засадени върху нестабилни торфени площи и се накланят под ъгъл.

„Моите усилия по презасаждане се ограничават до подмяна на паднали дървета или засаждане на нови между съществуващите дървета“.

Повечето дребни земеделски производители превърнаха каучукови плантации в палмови в началото на 90-те и 2000-те години, така че дърветата им вече са достигнали 25-годишна възраст и е време за презасаждане, казва президентът на Националната асоциация на дребните земеделски производители в Малайзия Адзми Хасан.

Предизвикателството се утежнява от факта, че собствениците на земя са предимно застаряващи, като много от техните деца са се преместили в градовете, оставяйки плантаторите без физическия капацитет да засаждат отново.

„Трябва да се вземат предвид разходите за плантация, работата по презасаждането, а има и много независими дребни земеделски производители, които не искат да бъдат обвързани с банков дълг“, каза 42-годишният Мохд Шарул Хайзам Шафей, който притежава 50 акра плантация в Бантинг.

В Малайзия средният процент на презасаждане е бил около 2% през последните пет години, което е половината от целта на правителството от 4%, според данни на Малайзийския съвет по палмовото масло.

Разходите за презасаждане възпират фермерите

Въпреки че малайзийското правителство предоставя безвъзмездна помощ за половината от разходите за презасаждане, много дребни земеделски производители не желаят да вземат дълг, за да покрият останалата част, казва Адзми от асоциацията на дребните земеделски производители.

Той лобира пред правителството да субсидира изцяло презасаждането, както е правено преди 2019 г., но това се смята за малко вероятно, тъй като правителството намалява субсидиите и за други области, включително за гориво.

Миналата година Индонезия удвои финансирането за презасаждане на дребни земеделски производители, но Гулат Манурунг, председател на групата на производителите на земеделие APKASINDO, заявява, че земеделските производители изпитват затруднения с достъпа до средствата поради проблеми със законността на земята и сложните условия.

С остаряването на дърветата, добивите от пресни плодове за дребните земеделски производители в Индонезия миналата година са били средно 9.6 тона на хектар, показват данни на Индонезийския съвет по палмовото масло, което е по-малко от половината от добивите от по-големи държавни и частни плантации.

Индустрията е в затруднено положение за увеличаване на производството, тъй като Малайзия ограничава общата засадена площ, докато Индонезия, под натиск от Европейския съюз и екологични организации, наложи мораториум върху изсичането на нови гори за палмови плантации.

Суратмен, фермерът в Понтиан, казва, че без пълна субсидия, няма да презасажда.

„Изчакването на новите дървета да узреят и да дадат плодове отнема твърде много време. Не можем да издържаме семействата си през тези години без доходи от дърветата“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !