Осло е залят от електромобили с нулеви емисии и разполага с километри градски гори.

Въпреки репутацията си на един от най-зелените градове в Европа обаче, столицата на Норвегия има упорит проблем с качеството на въздуха.

През февруари нивата на замърсяването с PM10 - малки, но вредни частици във въздуха с диаметър под 10 микрометра, са достигнали стойности, считани за прекомерни съгласно норвежкото законодателство (50 микрограма на кубичен метър), според всички станции за мониторинг на качеството на въздуха, с изключение на една.

Най-близката станция до агенцията за опазване на околната среда в града засича прекомерни нива на замърсяване с частици в 95 дни през 2024 г., което е близо три пъти повече от 35-дневния лимит, определен от Европейския съюз.

В няколко конкретни прашни часове по-рано през годината властите отчитат скок на нивата на замърсяване, сравними с тези на промишлен център в Китай.

Тези условия в никакъв случай не са безпрецедентни за европейски град. Въпреки това те са стряскащи за Осло заради репутацията на града и неговите мерки срещу замърсяването.

А това е изживяване, което разкрива ограниченията на електрификацията на автомобилите като панацея за замърсяването на въздуха в градовете.

Зелената репутация на Осло е оправдана. Широкото приемане на електромобили, които в момента представляват около 40% от колите по пътищата и съставляват почти всички продажби на нови автомобили, помогна за понижаване на емисиите от азотен оксид в града наполовина на нивата от 2013 г.

Норвегия въведе ограничения за замърсяването с фини прахови частици преди две десетилетия и ги затегна през 2022 г., докато Осло и районът около града приеха целенасочени ограничения на скоростта, конкретно, за да намаляват емисиите на фини прахови частици от износването на автомобилните гуми по пътищата, където е най-вероятно рискът за намиращите се наблизо хора да е по-голям.

Ограниченията за автомобили и мерките за намаляване на трафика също оказват въздействие, като броят на регистрираните автомобили намалява всяка година от достигнатия през 2021 г. връх.

Осло премахна паркоместа, въведе забранени за автомобили зони в центъра на града и увеличи ограниченията за коли и пътните такси, докато в същото време подобри обществения транспорт и опциите за активно придвижване.

Градът дори провежда продължаващо две седмици пролетно почистване преди празненствата за Деня на конституция в Норвегия на 17 май.

Въздухът в Осло щеше да е доста по-мръсен без тези мерки, но те не са достатъчно, за да бъде определен като напълно чист. Ако опитът на Осло показва нещо, то е, че намаляването на въглеродните емисии може да е ценно, но то няма да свали автоматично останалите видове замърсяване.

А други допринасящи фактори, като топографията и времето, означават, че понякога дори и най-добрите мерки просто не са достатъчни.

Прах във вятъра

Един от проблемите е, че колите замърсяват въздуха, независимо от това какво гориво използват.

“Един електромобил не отделя никакво замърсяване с азотен оксид, но това не означава, че не генерира фини прахови частици,” казва Тобиас Волф, главният инженер по качеството на въздуха в града.

“Нашите истински проблеми са PM 10 и PM 2.5,” допълва той, визирайки фините прахови частици, които могат да засядат дълбоко в белите дробове и дори да проникват в кръвта.

И макар електромобилите да не замърсяват чрез изгаряне на изкопаеми горива, те отделят фини частици от износването на гумите на пътя и от спирачния прах при спиране и ускорение.

Зимните гуми с шипове, използвани в Норвегия заради заледените пътища, генерират още повече прах от допълнителното износване на пътните настилки.

Осло вече налага такси - от 35 крони (3.20 долара) на ден до 1 400 крони (129 долара) за целия зимен сезон, които са помогнали за намаляването на дела на автомобилите, използващи гуми с шипове, от 29% от преди 20 години до 8% през миналата година.

Колите също така не са единственият източник на замърсяване. Димът от печките на дърва, използвани за затопляне на сауни и за осигуряването на допълнително отопление за домовете през зимата, е основен източник на PM 2.5, както и замърсяването, което се носи на север от континентална Европа.

Те са една от причините за това градът да позиционира станция за качеството на въздуха близо до фиорда, за да следи дима от намиращите се наблизо сауни.

Дългите зими не облекчават ситуацията, като чакълът и солта, необходими за поддържане на безопасността на пътищата, допринасят за натрупването на много прах, която е трудна за почистване.

Не помага и местоположението на Осло – градът е разположен в плитка долина, която създава топлинна инверсия, улавяйки застоялия въздух и вредните частици в него близо до земята.

Проблемът с тунелите

Сред най-уникалните фактори, допринасящи за мръсния въздух в града, са множеството тунели в Осло, които са необходими отчасти заради хълмистата топография и крайбрежното местоположение.

Те улесняват шофирането и помагат за намаляване на броя на превозните средства по улиците над тях. Тунел с дължина от 5.7 км., например, отвежда водачите директно под центъра на града, като задържа трафика под земята, но в същото време събира и разпръсква значителни количества мърсотия.

Справянето с тези проблеми започва с мониторинга. Шестнадесет станции измерват качеството на въздуха в рамките на града, като показанията са в основата на решенията за почистване на пътища и тунели.

Когато Волф и неговите колеги очакват нивата на замърсяването да бъдат особено високи, властите изпращат камиони, които пръскат с прахообразна течност от магнезиев хлорид краищата на основните пътни артерии.

Химическата обработка е особено важна през зимата, когато най-студеното време може да направи почистващите машини неработоспособни. Ако въздухът е много сух обаче, магнезиевият хлорид може да се изпари и да задълбочи проблема. Това прави редовното почистване на пътищата особено важно.

В столицата само управлението на тунелите (в това число почистването), струва на държавата около 36 млн. крони (3.2 млн. долара) годишно. Това помага за финансирането на програма, която включва затваряне на пътища и използването на специални превозни средства, което се извършва почти изцяло нощем.

Някои тунели се чистят веднъж месечно, което отнема поне два дни. Количеството отпадъци, отстранени по време на такова почистване на главния тунел под Операта в Осло, е значително —между 15 и 25 метрични тона.

Нови технологии биха могли да помогнат допълнително за намаляване на замърсяването с фини прахови частици, казва Волф. Градът проучва електростатични капани за частици, които биха могли да се монтират зад волана на автомобила. Подобни решения обаче все още са в много ранна фаза.

“Предизвикателство е да се разбере какво е най-ефективно,” казва Елизабет Емили Сайс, старши инженер, отговарящ за пътищата в пътния орган на Норвегия.

“Не можем да затваряме пътища всяка нощ и да мием постоянно. Имаме нужда и от други решения.”

С увеличаването на дела на електромобилите в световен мащаб, други градове, подобно на Осло, трябва да се съобразят с факта, че замърсяването с фини прахови частици, които те генерират, остава значително.

За момента Сайс казва, че има един ясен урок, който може да бъде научен от усилията на Осло.

„Електрификацията измина дълъг път в Норвегия. Това не реши проблема с PM10, но реши проблема с отработените газове, така че това е важен извод.“