Doctolib е една от най-успешните френски стартъп компании. Основана през 2013 г. от Станислас Ню-Шато и още трима души, тя подпомага доставчици на здравни услуги при различни административни задачи, най-вече със запазването на часове за медицински преглед.

Вместо да се налага да се свързват с медицинските специалисти директно, пациентите могат да използват Doctolib, за да проверят за свободни часове и да резервират медицински прегледи онлайн.

В свят, в който резервираме всичко онлайн, това може да изглежда като обикновена иновация, но в бавната, чувствителна на данни, бюрократична индустрия на здравеопазването всеки софтуер, който може надеждно да опростява сложните неща и да освобождава време, е добре дошла промяна.

Ползването на Doctolib е безплатно за пациентите. Лекарите плащат месечна абонаментна такса от 139 евро, за да използват основния продукт, като има налични и различни допълнителни фукнционалности и надстройки. Предлагат се и отделни пакети за болници и други практикуващи лекари, като физиотерапевти.

Doctolib вече се справяше добре, когато настъпи пандемията, а компанията се облагодетелства от внезапния бум на телемедицината. Сключеното партньорство с френското правителство с цел улесняване на разпространението на ваксината срещу COVID-19 пък я направи популярна във Франция.

Компанията твърди, че покрива почти цялото френското население, а при последния рунд за набиране на средства през март 2022 г. беще оценена на 6.4 млрд. долара.

Повторението на този успех на други пазари обаче се оказва трудно.

Doctolib стартира дейност в Германия през 2016 г., но след осем години на местния пазар компанията започна да става популярна едва напоследък. От 900 000 доставчици на здравни услуги и 80 милиона пациенти, които използват Doctolib, германските доставчици и пациенти са 200 000 и 19 милиона, респективно.

Приспособяването на централизираната френска система към федералното устройство на Германия беше само първото от многото препятствия, които тестваха гъвкавостта на платформата. Николай Колев, управляващ директор на Doctolib Германия, казва:

“Няма единно навлизане на германския пазар”.

Всяка от 16-те федерални провинции е различен пазар, към който компанията е трябвало да се приспособи. Въпреки това, усложненията, които първоначално възпрепятстват дейността в Германия, също така защитават установените компании от конкуренцията на нови компании.

Доктор Карол фон Вилдхаген, лекар и партньор в здравната компания Caesar VC, която преди това оглавява германското подразделение на скандинавската компания за телемедицински услуги Platform24, казва, че настоящите затворени системи също са сериозна пречка за навлизане на пазара.

“Компаниите, които създава и продават множеството системи за управление на медицински практики, ги конструират като крепости, така че е много трудно софтуер на трети страни да се свърже към софтуера за лекарската практика. Това затруднява много предоставянето на стойност на лекаря”.

“Мисля, че домакинското предимство винаги играе голяма роля на европейската стартъп сцена”, посочва Лиам Бугар-Азулай, който съосновава френския двуезичен стартъп блог Rude Baguette през 2011 г., а сега е съосновател в Waypoint AI.

“Германците обичат да купуват от германски компании и това важи за почти всяка страна”.

Вероятно причината за тази резервираност към чуждестранните компании и колебание за възприемане на дигитализацията е схващането, че само местна компания ще разбере германския стремеж към високи нива на сигурност по отношение на данните.

Придобиването през 2022 г. на френския стартъп за криптиране на данни Tanker от страна на Doctolib може би е жест към намаляването точно на тези притеснения.

Странен проблем 

Колев обаче не смята, че сигурността на данните е наистина причината за това германската система да се променя бавно.

“Не смятам, че поверителността на данните е проблемът на германския пазар на здравеопазването. Смятам, че по-голям проблем са факс машините.”

Това не е шега. Проучване от 2023 г. на германската организация Bitkom установява, че 82% от германските компании все още използват редовно факс машини. В много от случаите факсовете са предпочитаният начин за споделяне на медицинска информация.

Увеличаването на дигитализацията отдавна е в дневния ред на германското правителство. Германската Национална асоциация на лекарите по задължително здравно осигуряване изчислява, че медицинските практики отделят 61 дни годишно само за обработка на документи.

Doctolib разчита преминаването от документацията към цифровите услуги. “Старите технологии не са проблем, който не може да бъде преодолян. Това е просто пречка за навлизането на новите,” казва Бугар-Азулай.

Лесно е да се види защо Doctolib е готова да инвестира много в своята дейност в Германия. Пазарните възможности там са "безумни", както посочва Бугар-Азулай.

На фона на застаряващото население от 84 милиона на Германия и засилващият се недостиг на лекари, системата на здравеопазването има силна нужда от оптимизация за облекчаването на натиска и възстановяването на репутацията на страната по отношение на точността.

Последните налични данни сочат, че Германия е похарчила 495 млрд. долара за здравеопазване през 2023 г., което представлява около 13% от БВП. Германците посещават лекар около 9.6 пъти годишно, което е значително по-често, в сравнение с повечето други европейци.

През 2022 г. германските лекари предоставящи първична медицинска помощ са преглеждали средно по 254 пациенти седмично, докато френските им колеги са приемали по около 114, а британските - 110.

Научените от Германия уроци са видими в начина, по който Doctolib подхожда към италианския пазар през 2021 г. Въпреки че италианските потребители на компанията са все още малко, Doctolib придобива италианския конкурент Dottori.it, за да се наложи първоначално на пазара.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !