В днешно време всички говорят за опасностите, създадени от изкуствения интелект. Но за много семейства с ниски доходи, етнически малцинства, хора с увреждания и имигрантски общности проблемите на AI, всъщност, остават на заден план. 

Техните ежедневни грижи са свързани с грижата за здравето им, икономическите предизвикателства и търсенето на възможности за образование. А тези проблеми се засилват чрез напреднали, постоянни и целенасочени кибератаки, пише Wired. 

Кибероперациите са безмилостни, нарастват по мащаб и изострят вече съществуващите социални неравенства в здравеопазването, икономическите възможности, достъпа до образование и демократичното участие.

И когато тези стълбове на обществото станат нестабилни, последствията се разпространяват в националните и глобални общности. 

Атаки срещу здравето, доходите и образованието

Кибератаките срещу болници и здравни организации са се увеличили повече от два пъти през 2023 г. и са засегнали над 39 милиона души през първата половина на миналата година.

Кибератака в края на ноември в медицинския център Hillcrest в Тълса, Оклахома, доведе до спиране на цялата система, принуждавайки местните организации да пренасочват линейки и да отлагат животоспасяващи операции. 

Тези атаки оказват влияние върху доверието на пациентите в системите за здравеопазване, застрашавайки допълнително здравето и безопасността на уязвимите групи от населението.

Подкопаването на доверието засяга както етническите малцинства, които на много места по света, включително в САЩ, така или иначе, нямат особено високо доверие в здравната система.  

Кражбата на самоличност и лични данни не е единственият механизъм на кибератаките. Те преследват финансово уязвими лица и стават все по-сложни.

Миналата година в Мериленд, например, хакери се насочиха към източване на електронни карти за социални обезщетения. Те са успели да откраднат повече от 2 милиона долара през 2022 г. и първите месеци на 2023 г., което представлява увеличение от над 2100%, в сравнение с 2021 г. 

За разлика от кредитната карта, която в САЩ е обезщетена със закон срещу киберизмами, социалните карти нямат подобна защита. Усилията да се помогне на жертвите са обременени с бюрокрация, а възстановяването на средствата е ограничено само в рамките на определен период от време.

Киберпрестъпниците се насочват и към други уязвими групи от населението, особено сред по-възрастните. Според актуално проучване, 40% от жителите на Азиатско-Тихоокеанските острови на възраст над 50 години съобщават, че са били жертви финансова измама, като една трета от тях са загубили средно по 15 000 долара. 

От 2018 г. до 2023 г. измамни обаждания, уж от името на китайското посолство в САЩ, доставяха автоматизирани съобщения - метод, при който измамниците прикриват информацията на дисплея на телефона си, насочени към китайските имигрантски общности. 

Това доведе до повече от 350 жертви на измами в 27 американски щата и финансови загуби от средно 164 000 на жертва за общо 40 милиона долара. Тази практика се е запазила в продължение на пет години и продължава до ден днешен, пише още изданието.

Освен това, схемите за кибератака вече са подпомагани от AI, а измамниците използват технология, за да имитират убедително гласове и да използват уязвимости, особено сред по-възрастните хора.

Образованието е друга област, в която киберпрестъпността се е увеличила. Един от най-разпространените хакове на 2023 г. залага на пропуск в софтуера за прехвърляне на файлове, наречен MOVEit, който множество правителствени агенции и нестопански организации в САЩ използват за управление на данни. 

Атаките срещу образователните системи са опустошителни на всички нива. Основна цел за атаки с ransomware миналата година са били училищата и университетите. 

Данните, компрометирани при атаки срещу образователни институции, включват идентифицираща информация и чувствителни записи на ученици, например инциденти със сексуално насилие, досиета за психично здраве и доклади за родители-насилници.

Тази информация може да повлияе на бъдещите възможности на младежите, приема в колеж, кариерата и психичното им здраве.

Въздействията са особено силни за студентите от маргинализирани среди, които вече са изправени пред дискриминация по отношение на академичните възможности и кариерното развитие. 

Под заплаха ли е демокрацията?

Хакерите атакуват и един от основополагащите стълбове на гражданските права - самата демокрация. От 2016 г. чуждестранни играчи и свързани с чужди правителства престъпници все по-често използват сложни кибероперации за потискане на демократичното участие на малцинствата по целия свят. 

Ранните предупреждения за всички предстоящи ключови избори през 2024 г. са ясни - влиянието и заплахите от дезинформация вероятно ще ескалират, активирани от кибер операции, задвижвани от AI.

За разлика от хората, AI системите имат малко ограничения – те могат да разпространяват дезинформация и противоречиво съдържание към огромна, многоезична глобална аудитория в безброй медии, едновременно и без почивка. Още по-лошото е, че те могат да го направят по индивидуализиран, силно таргетиран начин.

"Въоръжаването" на кибероперациите за каквато и да е форма на потискане на гласоподавателите оставя маргинализираните групи допълнително ощетени и изолирани.

А това отнема единствената способност на общностите да се справят със системните неравенства в богатството, здравето и образованието, а именно - демократичното участие в политиката.

Тези комплексни проблеми изискват нова гледна точка към кибератаките, която надхвърля изгубените долари, пробитите файлове или дебатите за края на света заради ChatGPT, пише Wired.

Кибероперациите се използват за атака на основите на гражданското право, демокрацията и достойнството по целия свят и това е проблем, който засяга всички.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !