• Девет месеца след приемането на еврото основният проблем за България е инфлацията, която изпреварва средната за еврозоната. Това коментира д-р Валентин Маринов от Crédit Agricole CIB по време на събитието „От приемането на еврото до глобалните сътресения“.
  • Според него по-високият инфлационен натиск е очакван заради процеса на конвергенция, при който доходите и цените в страната догонват европейските.
  • Експертът подчертава, че в тази ситуация фискалната дисциплина и контролът върху бюджетния дефицит са ключови за икономическата стабилност.

Девет месеца след въвеждането на еврото в България преходът не е преминал напълно гладко, като основният проблем, който хората усещат, е инфлацията.

"Инфлационният натиск в страната се е увеличил значително, изпреварвайки средните нива за еврозоната."

Това заяви д-р Валентин Маринов, глобален ръководител на звеното за валутни пазари (FX) и анализи за Обединеното кралство в Crédit Agricole CIB, по време на събитието „От приемането на еврото до глобалните сътресения“, организирано от iBanFirst.

Инфлация и процес на конвергенция

Според анализа на д-р Маринов е нормално в България да има по-висока инфлация, в сравнение с останалата част от Европа. Причината е в т.нар. процес на конвергенция – сближаването на нивата на цените и доходите в страната със средните за еврозоната.

"Данните от 2024 г. показват, че ценовото равнище в България е малко над 50% от средното за еврозоната, което означава, че процесът на догонване ще отнеме време и ще бъде съпътстван от по-висока инфлация."

Прогнозите са българската инфлация да се движи с около 2% над европейската, като се очаква пикът да бъде достигнат около юни-юли следващата година.

Въпреки това, според експерта, има и положителна новина – очаква се реалните доходи да продължат да растат, компенсирайки инфлацията. Трудовите пазари в България и Европа са в много добро състояние, което е ключова причина икономиката да се справя със сътресенията.

Глобални рискове и фискална дисциплина

Д-р Маринов обърна внимание и на глобалния икономически контекст, който е труден за прогнозиране поради действието на два противоположни фактора:

  • От една страна, негативно влияние оказват конфликтът в Украйна и напрежението в Близкия изток, които водят до по-високи цени на енергията и затягане на финансовите условия.
  • От друга страна, съществуват и позитивни тенденции, като бума на инвестициите в сектора на изкуствения интелект в САЩ.

В Европа обаче инвестиционният бум се финансира основно с държавни средства, което ограничава растежа. В този контекст нараства вниманието към публичните финанси и бюджетните дефицити.

Като пример за потенциален риск експертът посочи Франция, където големият държавен дълг може да се превърне в проблем за цялата еврозона. За България, която вече няма собствена парична политика, единственият инструмент остава фискалната политика, смята той.

"Единственото нещо, което България може да направи, е да се гарантира, че инвеститорите няма да загубят доверие в правителството и че публичните финанси няма да се влошат значително."

Цени в евро и лева в магазин за хранителни стоки в София, България; ©Getty Images
Цени в евро и лева в магазин за хранителни стоки в София, България; ©Getty Images

Необходими мерки за стабилност

Според д-р Маринов българското правителство предприема мерки за овладяване на бюджетния дефицит, което е положителна новина. За постигане на фискална консолидация обаче са необходими конкретни действия. Сред обсъжданите мерки са:

  • Намаляване на разходите в държавната администрация.
  • Увеличаване на данъчните приходи, например чрез данък сгради.
  • Реформа в пенсионната система, например завишаване на вноските за пенсионно осигуряване или увеличаване на възрастта за пенсиониране.

"Тези стъпки са необходими, за да се гарантира дългосрочната стабилност на публичните финанси", смята финансовият анализатор.

Прогнози за икономиката

Въпреки предизвикателствата, прогнозите за българската икономика остават положителни. Очаква се растежът да продължи, като според някои прогнози до 2027 г. България може да се нареди на второ място по растеж сред страните от Централна и Източна Европа - след Полша.

По отношение на валутните пазари, прогнозата за курса евро/долар остава негативна, като се очаква щатският долар да остане по-силен спрямо еврото. Това се дължи на очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще повиши лихвите повече от Европейската централна банка.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google