От 400 милиардери в класацията на Forbes на най-богатите хора в САЩ за 2023 г., 70% на практика са натрупали състоянието си сами. А 59% са от семейства от средната класа с по-високи доходи или под тях.

Този феномен важи още повече, ако продължим да се движим по кривата на богатството. Смята се, че десетте най-богати американци са натрупали богатството си сами, т.е. не са го наследили.

Техният брой е значително по-голям, отколкото беше преди. През 1982 г. едва 40% от участниците в класацията Forbes 400 са имали собствен бизнес. Повечето от тях просто са били наследници на богатството си.

Важно е обаче да не се забравя, че това не е индикация за цялостната социална мобилност в САЩ. Всъщност, според повечето данни, цялостните доходи и мобилността на богатството са намалели в САЩ, в сравнение с преди поколение.

Forbes 400 обаче е екстремният правилен край на опашката на богаството. За да се озовете там, трябва да сте предприели някои екстремни рискове, които са се отплатили — такива, които нямате много стимули да поемате, ако вече сте богати.

Да кажем, че наследите тръст на стойност 25 млн. долара на 18-ия си рожден ден? Ще започнете ли собствен бизнес с тези пари? Вероятно би трябвало.

Много по-лесно е обаче е да теглите по 1 млн. долара на година, за да си живеете, да пътувате по света, да организирате щури купони и да вложите останалите в индексни фондове на S&P500, които носят по 7% годишна доходност.

Когато навършите 65 г., състоянието ви се очаква да бъде около 250 млн. долара. Вече ще сте много, много богати, но ще сте много далече от класацията Forbes 400, където минималният праг е 3 млрд. долара.

В същото време, в САЩ се основават 5 млн. нови компании всяка година. Това е малко подвеждаща статистика, защото включва неща, като самонаети писатели, статистици или покер играчи, които регистрират компании с данъчна цел.

Въпреки това, дори и 1% от тези стартъпи да имат сериозен потенциал за разрастване, това са 50 000 лотарийни билета всяка година. Някои от тях ще постигнат големи успехи, а печалбата за постигането на големи успехи в днешно време е толкова голяма, че малцината късметлии, които го направят, ще прескочат всички деца с тръстове.

Ако целта ви е да основете успешен стартъп и да станете наистина богати, това определено не означава, че трябва да израснете в крайна бедност. Само шепа от милиардерите в класацията Forbes 400 са го направили.

От помощ е, ако имате комфортна жизнена среда, както и да сте представители на един от демографските класове, в които рисковите капиталисти обичат да инвестират (например, изглеждащ като зубър млад мъж с европейски или азиатски произход). Хората, които са родени на трета база (препратка към бейзбола), обаче са склонни доста да избягват риска.

"Защо второто поколение деца никога не са толкова успели?", пита главният изпълнителен директор на Social Capital Чамат Палихапития, който се мести със семейството си от Шри Ланка в Канада и отначало работи във веригата заведения за бързо хранене Burger King, за да го издържа.

Вместо предприемчивата майка или баща, които са разполагали "само с една крива, която да оптимизират, или нагласата „какво имам да губя“, детето започва с "точно обратната крива, която работи срещу него, а именно риска от злепоставяне," казва Палихапития.

"Без значение какво казва родителят на детето, този човек действа от гледна точка на възприятието, че може да изгуби много."

Има и нещо друго. Когато човек се чувства изоставен, изключен от обществото или отчужден, това може да го направи изключително конкурентен. Рисковите капиталисти искат основатели на компании, които са готови да се ангажират в продължение на десетилетие или повече с идеи с малка вероятност за реализация, идеи, за които смятат, че останалата част от света греши.

Какво мотивира човек да направи нещо такова? Джош Улф от Lux Capital, който е израснал само с един родител в Кони Айлънд, Ню Йорк, казва, че често срещаният отговор за това е - отмъщение.

"Причината може да е бил оставен за осиновяване. Може да е разбито семейство," казва той. "Може да е, че е част от малцинство в преобладаващо бял квартал или пък дете с наднормено тегло в спортния отбор. Хора, които от необходимост развиват издръжливост от това, че не се вписват и нямат проблем с това да изпъкват. И чувството на гняв, което не ги води към униние, а към мотивирано отмъщение."

Трябва да е ясно обаче, че трудностите са само до определен момент. Определено има граница, след която има прекалено много недостатъци, които трябва да бъдат преодолявани.

Илон Мъск има трудно детство и се отчуждава от баща си; Питър Тийл е гей и го пази в тайна; Джеф Безос е осиновен — те обаче са били привилегировани в други аспекти. Те таят недоволство в себе си, но са имали достатъчно социален капитал, за да бъдат възприети сериозно от рискови капиталисти, служители и клиенти.

Второ, това не винаги свършва добре. Този конкурентен огън може да бъде канализиран както конструктивно, така и деструктивно, а травмите от детството почти сигурно имат средно отрицателни ефекти върху хода на живота.

Тук обаче не става въпрос за средно, а за това кой се озовава от правилната страна, за онзи 0.0001%. Това обикновено са хора, които или обичат нерационалните рискове заради усещането, че няма какво да губят, следващите по изключителен начин някаква мисия, водени от чувството, че искат да опровергаят хората, или и двете, какъвто е случаят с Мъск.

Всичко това по естествен път ще доведе до трудни характери. Някои рискови капиталисти дори смятат това за актив, когато основател на компания е лошо приспособен.

"Кой е истинският ми клиент? Това е млад, лишен от права, разочарован бъдещ предприемач," казва Палихапития, визирайки различните типове хора, които може идват при него за инвестиция или менторство.

"Използвам конкретно тези думи, защото, ако ви е комфортно и сте щастливи, не сте типа човек, с когото бих искал да работя, защото вероятно няма да успеете."

Това изглежда като опасна игра. Успелите основатели на компании може да са неудобни, защото тази черта е пряко свързана с конкурентостта и независимото мислене. Неудобността обаче все още е бъг, а не характерна черта.

Ако започнете да избирате основатели на компании, защото са неудобни, може да се озовете с неподходящите, особено ако те целенасочено се придържат към стереотипи, за които смятат, че ще се харесат на рисковите капиталисти, какъвто е случаят със Сам Банкман-Фрийд - основателя на фалиралата криптоборса FTX.

Въпреки всичко, процесът по подбор е странен. Да кажем, че започвате малък бизнес, като магазинче за сладолед. Искате просто да продавате сладолед в един или два магазина и да живеете прилично, а не да преобръщате сладоледената индустрия в световен мащаб с главата надолу.

Разполагате с парите и търсите някой, който да ръководи всичко. Какви характеристики би трябвало да има този човек? На ум идват думи, като надежден, трудолюбив и удобен. Те ви осигуряват най-висока вероятност за успех.

Ако обаче искате бизнес, който може да се разрасне 100 или 1000 пъти? Тогава е много по-трудно да се знае. Рисковите капиталисти едва ли избират основатели на компании, за които смятат, че са ненадеждни, въпреки че понякога изглежда точно така.

През август 2022 г. Andreessen Horowitz обяви най-новата си инвестиция – вложение от 350 млн. долара в компания на име Flow, която "се стреми да създаде превъзходна среда за живот, която подобрява живота на нашите жители и общности" — с други думи, недвижими имоти под наем.

Компанията беше основана от харизматичен американец от израелски произход на име Адам Нойман. Ако името ви звучи познато, това е така, защото Нойман е основател и на WeWork - компания, която преди време беше оценявана на 47 млрд. долара, преди стойността ѝ да се срине зрелищно на фона на обвиненията, че Нойман е транспортал "значително количество" марихуана през граница в частен самолет, уволнил е бременна служителка и най-важното - разраствал компанията прекалено бързо, което води до огромни годишни загуби.

Бихте ли искали да правите бизнес с такъв човек? Много хора не биха го направили, но в Силициевата долина разсъждават по следния начин – по-добре да инвестирате в някой, който е изградил компания на стойност 47 млрд. долара, която след това се е сринала зрелищно, вместо в някой, който никога не правил нещо подобно.

Сигналът е, че те не се интересуват от надеждността — те искат основатели на компании, които им предоставят рискове и възможности за растеж. Те приемат разногласията. "Ако основателят е такъв тип човек, вратата им е широко отворена и са готови да говорят с него, независимо от всичко."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !