На шестия етаж в сграда на тиха жилищна улица в централната част на Виена малка кухня предлага майсторски клас по стилна функционалност. Всеки сантиметър е проектиран с цел ефективност, но въпреки това първото впечатление е за топлота и комфорт.
Оранжевият гръб на кухнята и тъмнозелените шкафове в червен цвят отвътре са окъпани в естествена светлина, а прозорецът предлага невероятна гледка към градските покриви.
Всичко това е дело на Маргарете Шюте-Лихоцки - архитект, активист и борец от съпротивата, която през 1926 г. проектира франкфуртската кухня – прототип на стандартната днес за Запада кухня.
В нея са представени много функционалности, които в наши дни приемаме за даденост – непрекъснати плотове, вградени шкафове и чекмеджета с място за съхранение, облицован с плочки гръб и всичко това проектирано, така че да се допълва взаимно.
През септември Център Маргарете Шюте-Лихоцки, който се намира в апартамента на архитекта в Пети район във Виена, завършва щателна реставрация на кухнята, която вече е отворена за посетители.
Ръководителят на проекта Ренате Алмайер-Бек разчита на два оригинални плана и на снимки, направени след смъртта на Шюте-Лихоцки през 2000 г., като набавя продукти от цяла Европа.
Много елементи от кухнята, която Шюте-Лихоцки проектира през 70-те години, са взети директно от нейния пробив от 1926 г. – сгъваща се дъска за гладене на стената, чаши за съхранение на сухи съставки в шкафове, място за въртящ се стол под работно пространство и плитки чекмеджета за скриване на допълнително място на плота.
Франкфуртската кухня обаче не представлява само подхождащи си шкафове, елегантни плотове и удобни джаджи.
Проектирана като част от програма за обществени жилища във Франкфурт, това е първата масово произвеждана вградена кухня, която изисквала голяма техническа експертиза, както и напредничаво пространство, което имало за цел да освободи време за жените отвъд тежката домакинска работа.
За Шюте-Лихоцки архитектурата била нещо политическо. Родена през 1897 г. в семейство от средната класа във Виена, тя започва да се интересува от социални жилищни въпроси, когато изучава архитектура и впоследствие работи с популярния архитект Адолф Лус.
Нейната работа впечатлява толкова много германския архитект Ернст Май, че той я кани да се присъедини към общинския строителен отдел на Франкфурт.
След като е натоварена със задачата за проектирането на кухня за социални жилища, тя си представя мястото като “съвременна лаборатория”, в която работата може да се върши възможно най-ефективно, освобождаваки време и енергия за жените за работа, образование и отдих.
Колкото и прогресивно да било мисленето на Шюте-Лихоцки, идеята, че мъж може също да се заеме с домакинските задължения, не влизала в нейните изчисления.
Въпреки че франкфуртската кухня е проектира с много конкретни архитектурни и финансови ограничения на ум, тя поема по свой собствен път и е рекламирана от Май като място, създадено от жена за жени – в крайна сметка, кой можел да познава кухнята по-добре?
Да, това беше просто маркетинг, пише Шюте-Лихоцки в своите мемоари, в които разкрива, че никога не е готвила, преди да проектира своята кухня.
Вместо това тя говорила с домакини, проучвала движенията във времето и черпила вдъхновение от кухните във влаковете. Резултатът е тясно място, на което една жена може да се обърне от мивката към печката, без да прави допълнителни стъпки, а всеки прибор и съставка имат своя определена позиция.
“По онова време не е имало нищо, с което тази кухня да се сравни,” казва Кристине Цвингъл, директор на Център Маргарете Шюте-Лихоцки, “особено ако имате предвид, че това е бил социален проект, монтиран в 10 000 жилища. Кухнята е красива като функционалност и дизайн.”
Въпреки целия прогрес, който символизира този дизайн, решението на Шюте-Лихоцки да премести кухнята от ъгъла на обща семейна стая и да я обособи като отделно пространство е разкритикувана на по-късен етап от втора вълна феминистски заради това, че изолира жените в кухнята и прави домакинската работа невидима.
След като франкфуртската кухня набира популярност, Шюте-Лихоцки се страхува да не бъде отъждествявана единствено с нея. Когато се мести в СССР с Май и неговата група архитекти през 1930 г., за да проектира нови градове за работници, тя го прави при едно условие – че няма да ѝ се налага да проектира повече кухни.
Нейните лични идеали били твърдо социалистически, но през онези години тя не членувала в нито една политическа партия.
Това се променя през 1938 г., когато се мести в Истанбул и се присъединява към Австрийската комунистическа партия, за да участва в нацистката съпротива, което, в крайна сметка, води до ареста ѝ от Гестапо във Виена през 1941 г. Тя остава в затвора до май 1945 г., след като едва избягва смъртна присъда.
Завръщайки се във Виена, тя намира посрещането за по-хладно от очакваното. “Тя е имала голям социален кръг,” казва Звигъл, “и е търсена в чужбина, но тогава беше Студената война. Властите бойкотират комунистите.”
Тъй като не успява да си осигури работа в Австрия, тя продължава да работи като независим архитект и консултант по проекти в Китай, Куба и Германската демократична република.
Тя също така става виден активист като първия президент на Федерацията на демократичните жени в Австрия и член на Австрийския съвет за мир.
Нейните убеждения не избледняват с напредването на възрастта. Когато през 1988 г. е предложена за Австрийския медал за наука и изкуства, само една от много почести, които получава със закъснение, тя отказва заради съучастието на тогавашния президент в нацистки военни престъпления.
На 98-годишна възраст тя завежда дело срещу десния политик Йорг Хайдер за това, че омаловажава Холокоста. “При нея никога не е имало отстъпление,” казва Цвингъл. “Тя винаги казва ‘какво мога да направя, как да го направя‘ и след това го прави“.
Въпреки това Шюте-Лихoцки не успява да избяга от дългата сянка на франкфуртската кухня. На 101-годишна възраст тя казва: “Ако знаех, че всички ще продължават да говорят само за това, никога нямаше да проектирам проклетата кухня!”
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Наталия Георгиева, AIBEST: Време е да превърнем технологичния потенциал на региона в реални резултати
02.10.2026„Америка за България“ с нов президент: Родерик Мур наследява Нанси Шилър
02.10.2026Завод, произвеждащ по един фотоволтаичен панел на 18 секунди, заработи в Кърджали
02.10.2026Единственият завод за суперкомпютри в Европа удвои производството си
02.10.2026Откриха нова зона за спорт и почивка край река Глазне в Банско (снимки)
02.10.2026Може ли Muse да стане повратна точка за Meta, както ChatGPT беше за OpenAI?
02.10.2026Прочети още
„Бързо заловиха убиеца! Никой не може да повярва!“ Анализ на Арман Бабикян
darik.bg„Йотова да е против ЕС? Абсурд!“ Говори Станимир Илчев
darik.bgУбийството - мафиотска война ли е? Говори Калоян Методиев!
darik.bgМЦ МАРКОВС разширява грижата за пациентите с апаратен лимфодренаж
9meseca.bg