На шестия етаж в сграда на тиха жилищна улица в централната част на Виена малка кухня предлага майсторски клас по стилна функционалност. Всеки сантиметър е проектиран с цел ефективност, но въпреки това първото впечатление е за топлота и комфорт.

Оранжевият гръб на кухнята и тъмнозелените шкафове в червен цвят отвътре са окъпани в естествена светлина, а прозорецът предлага невероятна гледка към градските покриви.

Всичко това е дело на Маргарете Шюте-Лихоцки - архитект, активист и борец от съпротивата, която през 1926 г. проектира франкфуртската кухня – прототип на стандартната днес за Запада кухня.

В нея са представени много функционалности, които в наши дни приемаме за даденост – непрекъснати плотове, вградени шкафове и чекмеджета с място за съхранение, облицован с плочки гръб и всичко това проектирано, така че да се допълва взаимно.

През септември Център Маргарете Шюте-Лихоцки, който се намира в апартамента на архитекта в Пети район във Виена, завършва щателна реставрация на кухнята, която вече е отворена за посетители.

Ръководителят на проекта Ренате Алмайер-Бек разчита на два оригинални плана и на снимки, направени след смъртта на Шюте-Лихоцки през 2000 г., като набавя продукти от цяла Европа.

Много елементи от кухнята, която Шюте-Лихоцки проектира през 70-те години, са взети директно от нейния пробив от 1926 г. – сгъваща се дъска за гладене на стената, чаши за съхранение на сухи съставки в шкафове, място за въртящ се стол под работно пространство и плитки чекмеджета за скриване на допълнително място на плота.

Франкфуртската кухня обаче не представлява само подхождащи си шкафове, елегантни плотове и удобни джаджи.

Проектирана като част от програма за обществени жилища във Франкфурт, това е първата масово произвеждана вградена кухня, която изисквала голяма техническа експертиза, както и напредничаво пространство, което имало за цел да освободи време за жените отвъд тежката домакинска работа.

За Шюте-Лихоцки архитектурата била нещо политическо. Родена през 1897 г. в семейство от средната класа във Виена, тя започва да се интересува от социални жилищни въпроси, когато изучава архитектура и впоследствие работи с популярния архитект Адолф Лус.

Нейната работа впечатлява толкова много германския архитект Ернст Май, че той я кани да се присъедини към общинския строителен отдел на Франкфурт.

След като е натоварена със задачата за проектирането на кухня за социални жилища, тя си представя мястото като “съвременна лаборатория”, в която работата може да се върши възможно най-ефективно, освобождаваки време и енергия за жените за работа, образование и отдих.

Колкото и прогресивно да било мисленето на Шюте-Лихоцки, идеята, че мъж може също да се заеме с домакинските задължения, не влизала в нейните изчисления.

Въпреки че франкфуртската кухня е проектира с много конкретни архитектурни и финансови ограничения на ум, тя поема по свой собствен път и е рекламирана от Май като място, създадено от жена за жени – в крайна сметка, кой можел да познава кухнята по-добре?

Да, това беше просто маркетинг, пише Шюте-Лихоцки в своите мемоари, в които разкрива, че никога не е готвила, преди да проектира своята кухня.

Вместо това тя говорила с домакини, проучвала движенията във времето и черпила вдъхновение от кухните във влаковете. Резултатът е тясно място, на което една жена може да се обърне от мивката към печката, без да прави допълнителни стъпки, а всеки прибор и съставка имат своя определена позиция.

“По онова време не е имало нищо, с което тази кухня да се сравни,” казва Кристине Цвингъл, директор на Център Маргарете Шюте-Лихоцки, “особено ако имате предвид, че това е бил социален проект, монтиран в 10 000 жилища. Кухнята е красива като функционалност и дизайн.”

Въпреки целия прогрес, който символизира този дизайн, решението на Шюте-Лихоцки да премести кухнята от ъгъла на обща семейна стая и да я обособи като отделно пространство е разкритикувана на по-късен етап от втора вълна феминистски заради това, че изолира жените в кухнята и прави домакинската работа невидима.

След като франкфуртската кухня набира популярност, Шюте-Лихоцки се страхува да не бъде отъждествявана единствено с нея. Когато се мести в СССР с Май и неговата група архитекти през 1930 г., за да проектира нови градове за работници, тя го прави при едно условие – че няма да ѝ се налага да проектира повече кухни.

Нейните лични идеали били твърдо социалистически, но през онези години тя не членувала в нито една политическа партия.

Това се променя през 1938 г., когато се мести в Истанбул и се присъединява към Австрийската комунистическа партия, за да участва в нацистката съпротива, което, в крайна сметка, води до ареста ѝ от Гестапо във Виена през 1941 г. Тя остава в затвора до май 1945 г., след като едва избягва смъртна присъда.

Завръщайки се във Виена, тя намира посрещането за по-хладно от очакваното. “Тя е имала голям социален кръг,” казва Звигъл, “и е търсена в чужбина, но тогава беше Студената война. Властите бойкотират комунистите.”

Тъй като не успява да си осигури работа в Австрия, тя продължава да работи като независим архитект и консултант по проекти в Китай, Куба и Германската демократична република.

Тя също така става виден активист като първия президент на Федерацията на демократичните жени в Австрия и член на Австрийския съвет за мир.

Нейните убеждения не избледняват с напредването на възрастта. Когато през 1988 г. е предложена за Австрийския медал за наука и изкуства, само една от много почести, които получава със закъснение, тя отказва заради съучастието на тогавашния президент в нацистки военни престъпления.

На 98-годишна възраст тя завежда дело срещу десния политик Йорг Хайдер за това, че омаловажава Холокоста. “При нея никога не е имало отстъпление,” казва Цвингъл. “Тя винаги казва ‘какво мога да направя, как да го направя‘ и след това го прави“.

Въпреки това Шюте-Лихoцки не успява да избяга от дългата сянка на франкфуртската кухня. На 101-годишна възраст тя казва: “Ако знаех, че всички ще продължават да говорят само за това, никога нямаше да проектирам проклетата кухня!”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !