Спадът на нивото на река Дунав заради продължителната суша поставя под наблюдение работата на ключови енергийни мощности в региона. Българският ядрен регулатор съобщи, при запитване от Darik Business Review, че в АЕЦ „Козлодуй“ е въведена специална процедура за действия при намаляване на водните количества, докато в Румъния властите увериха, че вторият блок на АЕЦ „Черна вода“ ще продължи работа, докато хидрологичните условия позволяват безопасна експлоатация.

Причината за повишеното внимание е, че ядрените централи по поречието на Дунав използват речната вода като част от системите за охлаждане. При значително понижаване на нивото на реката може да се наложат ограничения на мощността, за да бъдат гарантирани изискванията за ядрена безопасност.

Минус 71 сантиметра е водният стоеж на река Дунав край Силистра към 30 юли. Това е едно от най-ниските нива на реката през последните години, но не означава, че Дунав е пресъхнал, а показва значително понижение на водите.

При предишни сериозни засушавания най-ниските стойности край Силистра са отчетени през октомври 1992 г. – минус 34 сантиметра, и през септември 2003 г. – минус 26 сантиметра.

АЕЦ „Козлодуй“ има процедура при ниско ниво на Дунав

В резултат на понижаването на нивото на река Дунав през последните седмици в АЕЦ „Козлодуй“ е задействана предвидена процедура за изпълнение на конкретни мерки според развитието на ситуацията.

От Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) посочват, че при спад на нивото под определени стойности, при които може да бъде затруднено осигуряването на охлаждаща вода за реакторите, работещи на пълна мощност, може да се наложи намаляване на мощността на единия или на двата блока.

Това обаче не представлява риск за безопасността на централата, тъй като проектът на АЕЦ „Козлодуй“ включва системи и съоръжения, които осигуряват необходимите резерви за поддържане на безопасно състояние при продължителен период на ниско ниво на Дунав.

По инициатива на министъра на енергетиката Ива Петрова е осъществен контакт с министъра на минното дело и енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович за съдействие чрез хидроенергийния комплекс „Джердап“. Целта е нивото на Дунав след АЕЦ „Козлодуй“ да бъде поддържано над критичните експлоатационни прагове и да се гарантира нормалната работа на централата.

От АЕЦ „Козлодуй“ уточняват, че водата от Дунав се използва за охлаждане на парата в кондензаторите, разположени в неядрената част на централата, а не за охлаждане на ядрените реактори.

Румъния запази работата на втория блок на „Черна вода“

На фона на ситуацията в България и региона, Румъния също следи внимателно работата на ядрените си мощности.

Вторият блок на АЕЦ „Черна вода“ ще остане в експлоатация въпреки ниското ниво на Дунав, докато хидрологичните условия позволяват безопасната му работа. Това съобщиха румънските власти след заседание на Енергийния щаб, свикан от премиера и временен министър на енергетиката Илие Боложан.

Според правителството Националната енергийна система на Румъния е стабилна и балансирана, а снабдяването на домакинствата и бизнеса няма да бъде засегнато, включително при очакваното повишение на температурите през следващата седмица.

Потреблението в Румъния може да достигне 7800 MW

Властите очакват допълнително натоварване върху енергийната система заради горещата вълна.

Прогнозите са вечерното потребление да достигне около 7200 MW, а през следващата седмица, с повишаването на температурите, пиковото натоварване може да стигне приблизително 7800 MW.

Във вторник вечер, малко преди да бъде спрян и вторият реактор на АЕЦ "Черна вода", моментното потребление на електроенергия в Румъния е било малко над 7000 MW, докато вътрешното производство е възлизало на 5100 MW, от които 675 MW са били произведени от ядрената енергетика.

За да покрие недостига, страната е внасяла почти 2000 MW, като цялото количество е дошло от България.

Ако София действително реши да спре и АЕЦ "Козлодуй", както предупреди, недостигът на мощност ще бъде практически равен на количеството електроенергия, което България изнася за Румъния през вечерните и нощните часове.

Дневен излишък, вечерен дефицит

През дневните часове Румъния успява да реализира значителен износ на електроенергия благодарение на високото производство от възобновяеми източници, основно слънчеви и вятърни мощности.

Разликата между излишъка през деня и високото потребление във вечерните часове обаче поставя въпроса за по-доброто балансиране на системата.

Властите планират разговори с големите индустриални потребители за възможности за промяна на производствените графици, така че част от потреблението да бъде изместено извън пиковите часове. Целта е да се намали натоварването върху мрежата и да бъде гарантирано приоритетно снабдяването на домакинствата и критичните услуги.

Паралелно с управлението на текущата ситуация Румъния продължава да добавя нови енергийни мощности. Председателят на румънския енергиен регулатор ANRE Джордже Никулеску съобщи, че през седмицата са лицензирани проекти с общ капацитет над 390 MW – над 325 MW във вторник и още 65 MW в четвъртък.

От 1 август близо 300 MW нови фотоволтаични мощности ще бъдат включени в Националната енергийна система, което ще увеличи вътрешното производство.

Балканската енергийна система зависи от Дунав

Случващото се в България и Румъния показва колко важна е ролята на водните ресурси за ядрената енергетика в региона.

Докато ниското ниво на Дунав не създава непосредствен риск за безопасността на ядрените централи, то поставя допълнителни предизвикателства пред операторите, които трябва да балансират производството, потреблението и сигурността на електроенергийните системи в период на суша и високи температури.

Енергийните оператори в региона продължават да следят постоянно нивото на реката и готовността на системите, като при необходимост ще предприемат допълнителни мерки за запазване на сигурното електроснабдяване.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !