Преди десетилетие финансовите министерства бяха обхванати от треска за строги икономии. Правителствата правеха всичко възможно, за да намалят бюджетните дефицити, дори при висока безработица и слаб икономически растеж.

Днес обаче нещата са много по-различни. На Запад повечето икономики са в по-добра форма, хората имат работа, а ръстът на корпоративните печалби е силен. И все пак, правителствата харчат много повече, отколкото получават под формата на данъчни приходи, пише The Economist.

Почти никое правителство не е по-разточително от това на САЩ. Тази година се очаква най-голямата икономика в света да има бюджетен дефицит от над 7% от БВП – ниво, нечувано извън периоди на рецесия и военно време. 

Но това далеч не е единствената държава-прахосник. Естония и Финландия - две по принцип пестеливи северноевропейски страни, в момента имат големи бюджетни дефицити.

Миналата година дефицитът на Италия беше толкова голям, колкото през 2010-11 г., след световната финансова криза от 2007-09 г., а този на Франция нарасна до 5.5% от БВП - доста над прогнозите. 

"Призовавам за колективен призив за събуждане, за да направим разумен избор във всички публични разходи“, обяви финансовият министър на страната Бруно Льо Мер миналия месец. 

Някои страни са по-резервирани. Миналата година Кипър имаше бюджетен излишък. Гърция и Португалия, чиито бюджети са общо взето балансирани, изглеждат като модел на фискална дисциплина, въпреки че все още имат колосални дългове от миналото.

Но, все пак, общата посока е ясна. Анализ на The Economist, който включва данни от 35 развити икономики, показва, че докато през 2017-2019 г. средностатистическата стойност в извадката се е равнявала на бюджетен излишък, миналата година тя е била на бюджетен дефицит от близо 2.5% от БВП.

Мерките за т. нар. първични дефицити (които изключват лихвените плащания) и структурните дефицити (които елиминират ефектите на икономическия цикъл) също се разширяват рязко.

Защо правителствата станаха прахосници?

Два фактора обясняват прахосничеството. Първият е свързан с данъците. В целия богат свят приходите са изненадващо слаби. В САЩ приходите от данъци върху доходите, удържани от заплатата, миналата година леко са спаднали.

Междувременно, останалите данъците върху доходите, включително върху дивидентите и капиталовите печалби, са се сринали с една четвърт. 

Британският данък върху капиталовите печалби е с 11% под последния си връх. Данъчните приходи в Япония за тази фискална година, който включва някои налози върху капиталовите печалби, е на път да падне с 4% под миналогодишните си нива като обща събрана сума.

Данъчните приходи страдат от сътресенията на финансовите пазари в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Технологичните фирми, които плащат големи заплати, освобождават персонал, намалявайки приходите от данъка върху доходите.

Тъй като цените на акциите падат, за домакинствата и инвеститорите става по-трудно да продават акции с печалба, намалявайки съвкупността от обложените капиталови печалби. 

Миналата година по-малко хора са направили пари и от продажба на имоти, тъй като цените и на този пазар паднаха. Висшите служители във фирмите за частен капитал, които често получават доходи под формата на финансови инструменти, а не "в кеш", също имаха лоша година.

Дълбоките джобове на държавата

Вторият фактор са държавните разходи. След свръхщедрата политика от времето на пандемията от COVID-19, правителствата съкратиха част от разходите си, но не напълно.

В Австралия възрастните хора в старчески домове все още могат да получават финансовата помощ, отпусната по време на пандемията. 

Едва в средата на 2023 г. Германия напълно премахна схемите за защита на работните места, въведени по време на локдауните. В САЩ все още се изплащат значителни данъчни компенсации за малките фирми, които са задържали служителите си по време на пандемията.

В Италия проект, създаден през 2020 г., предназначен да насърчи собствениците на жилища да "озеленяват" домовете си, излезе извън контрол, като досега правителството е изплатило подкрепа на стойност 200 милиарда евро (или 10% от БВП).

Името на една от схемите "Супербонус" би било забавно, ако не беше толкова разточително.

Политиците също са станали по-подготвени да се намесват и да харчат пари. След като Русия нахлу в Украйна и цените на енергията скочиха, правителствата в Европа отделиха около 4% от БВП, за да защитят домакинствата и компаниите от негативните ефекти на войната.

Няколко страни, включително Полша и балтийските държави, сега харчат много за отбрана и въоръжаване. Американският президент Джо Байдън пък иска да опрости колкото се може повече студентски дългове преди президентските избори в САЩ през ноември.

Колко дълго могат да продължават стимулите? 

На пръв поглед изглежда, че правителствените харчове могат да продължат още известно време. Пазарите в момента са във възходящ тренд, което ще увеличи данъчните приходи.

А устойчивостта на държавните дългове не се променя единствено поради това, което се случва с бюджетния дефицит. Тя е продукт и на общия публичен дълг, икономическия растеж, инфлацията и лихвените проценти.

От края на пандемията инфлацията е висока, а растежът е стабилен. Въпреки че лихвите са се повишили, те остават сравнително ниски според историческите стандарти.

Тези условия поставят политиците в доста благоприятно фискално положение.

Изчисленията в анализа на The Economist показват, че през 2022-23 г. средностатистическата развита икономика е успяла да поддържа първичен дефицит от около 2% от БВП и въпреки това да намали съотношението на публичния си дълг към БВП.

Номиналната стойност на дълга вероятно ще нарасне, но, подпомогнат от инфлацията, размерът на икономиката ще се увеличи още повече. 

Няколко страни се сблъскаха с още по-благоприятна среда. Съотношението на дълга спрямо БВП на Италия е спаднало с около десет процентни пункта от пика си през 2021 г., въпреки разхлабената фискална политика.

Съотношението във Франция също е намаляло. Гърция, съчетаваща благоприятни икономически условия със строга фискална политика, отбеляза спад на съотношението дълг/БВП със зашеметяващите 50 процентни пункта.

Тази безметежна реалност обаче бързо може да се промени. Лихвените проценти, които плащат правителствата, все още не падат, дори когато икономическият растеж и инфлацията намаляват. Това вече прави фискалната аритметика по-плашеща.

Например, основната позиция на италианското правителство, съответстваща на стабилно съотношение на дълга, е спаднала от дефицит от 1% от БВП миналата година до излишък от 2% през тази.

САЩ са в подобна позиция. По-нататъшното намаляване на инфлацията, забавянето на растежа или по-високите лихвени проценти биха направили стабилизирането на дълговата позиция още по-трудно.

Нищо чудно, че разговорите за фискална консолидация напоследък стават все по-шумни. Италианското правителство смята, че скоро ще бъде порицано от ЕС за данъчната си политика.

Във Великобритания опозиционната Лейбъристка партия, която се надява скоро да вземе властта, обещава фискална коректност. Френското правителство говори за съкращения на разходите за здравеопазване и помощите за безработица.  

В САЩ подобни призиви все още не се чуват. Преди президентските избори Доналд Тръмп и Джо Байдън обещават намаляване на данъците за милиони избиратели. Но фискалната логика е безпощадна.

Независимо дали им харесва или не, ерата на политиците, които харчат пари, ще трябва да приключи, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !