Развитите икономики по света са изправени пред дългов проблем и той идва в допълнение към други главоболия в световната икономика на фона на продължаващото повишение на лихвите от страна на централните банки, които се борят с високата инфлация, заяви президентът на Световната банка Дейвид Малпас.

“Съотношенията дълг към БВП на развитите икономики са по-големи от когато и да било”, заяви Малпас, допълвайки, че развиващите се икономики също са изправени пред подобен проблем. “Това означава, че икономиката трябва да работи много по-здраво само, за да изплаща средствата, които вече са взети назаем”.

От Световната банка наблягат на необходимостта от прозрачност при адресиране на проблема с повишаващия се дълг в условията на редица глобални икономически проблеми, в това число напрежението в банковия сектор и високата инфлация.

Миналия месец финансовата организация бе председател на кръгла маса за дълга във Вашингтон, на която призова за споделяне на информация с цел ускоряване на процеса по преструктуриране на дълга по света.

В годишния си доклад, публикуван през декември, Световната банка посочи, че общият външен дълг на страните с ниски и средни доходи се е увеличил с 5.6% в номинално изражение до 9 трлн. долара.

От Международния институт по финанси (IIF) обявиха по-рано през годината, че номиналната стойност на глобалния дълг е намаляла в сравнение с нивата от 2020  г. и възлиза на под 300 трлн. долара през 2022 г.

“Едно от нещата, които трябва да направят развитите икономики, е да опитат да намерят възможно най-стабилна среда, така че икономическият растеж да се завърне”, казва Малпас пред CNBC.

 “Безрисковата норма на възвръщаемост се покачи за развитите икономики, но кредитните спредове се разшириха и в развиващите се страни”, казва той.

Безрисковата норма на възвращаемост е доходността, която даден инвеститор очаква да получи от инвестиция с нулев риск.

“Инвеститорите винаги първо ще изберат най-сигурните икономики, така че средствата, които остават, може да се насочат към развиващите се икономики, а те просто не са достатъчни,” казва Малпас, допълвайки, че не толкова развитите икономики са изправени пред “двоен удар от увеличените разходи по дълга и липсата на възможност за револвирането му”.

На въпрос относно плановете му след като напусне поста през юни тази година, което е по-рано от предвиденото през април 2024 г., когато изтича неговия мандат, Малпас заяви, че проучва различни възможности.