Обикновено е рядкост избирателите да променят мнението си скоро след проведен референдум. Примерите от Канада, Шотландия, Норвегия и Швейцария предполагат, че е по-вероятно мненията да се движат повече в полза на резултата от референдума, отколкото да му се противопоставят. 

Но Брекзит изглежда е изключение. След като 52% от британците гласуваха в подкрепа на напускането на Европейския съюз през юни 2016 г., мнението на мнозинството след това се промени (особено през последните две години) към заключението, че решението е било погрешно, пише The Economist. 

Два английски града, наречени Ричмънд, които гласуваха по различен начин през 2016 г., дават възможност за проследяване на тази тенденция. В Ричмънд на Темза в Лондон, където 69% от хората гласуваха за оставане в ЕС, мнението се е втвърдило още повече.

Гарет Робъртс, лидер на съвета на либералдемократите, отбелязва, че проблемите след Брекзит, включително по-дългите забавяния на границите и по-строгите паспортни проверки, са помогнали за укрепване на местната опозиция.

Един от гласоподавателите в полза на напускането пък казва, че не е променил решението си, но е разочарован от неуспеха на консерваторите да сключат големи търговски сделки извън ЕС.

Другият Ричмънд, в Северен Йоркшир, гласува с 57% в подкрепа на Брекзит. Един от поддръжниците на това решение настоява, че все още го подкрепя, но се оплаква, че това не е направено правилно и че имиграцията е нараснала - въпреки многократните обещания на торите (консерваторите) да я намалят. 

Местна барманка казва, че инстинктивно е гласувала за напускане, но ако референдумът се повтори, би положила повече усилия, за да разбере какво наистина би означавало това.

Стюарт Парсънс, бивш кмет на Ричмънд, твърди, че няколко от неговите приятели са променили мнението си, особено дребни фермери, които се чувстват предадени от консерваторите и сега се тревожат за бъдещите загуби на публични субсидии.

Подобни мнения се отразяват в анкетите в цялата страна. Проучване на мозъчния тръст UK in a Changing Europe (UKiCE) установява, че повечето избиратели, всъщност, не са променили мнението си от 2016 г. насам.

Но тъй като между 16% и 20% от гласувалите за напускане са сменили "лагера", в сравнение само с 6% от гласувалите за оставане, балансът на мнозинството се обръща срещу Брекзит. 

Изминаването на времето също има своя неизбежен ефект - по-възрастните гласоподаватели бяха изключително склонни да напуснат ЕС, а по-младите се противопоставиха яростно на идеята.

Незнаещите и тези, които не са гласували през 2016 г., сега са склонни да се противопоставят категорично на Брекзит. 

Има много обяснения за разочарованието. Социологът сър Джон Къртис, който работи с UKiCE, посочва особено мрачното състояние на икономиката от 2016 г. насам, което, според него, има повече значение от проблемите с имиграцията.

Сара Олни, депутат от Либералдемократите за Ричмънд Парк, смята, че причината е откровената нечестност от страна на кампанията за напускане. 

Питър Келнер, политически експерт и бивш президент на групата за социологически проучвания YouGov,  предполага, че много поддръжници на Брекзит не са имали представа какво ще се случи, ако наистина спечелят.

Това се различава рязко от подготовката за повечето от останалите конституционни референдуми. 

Промените в политическата обстановка също имат значение. Консерваторите, под ръководството на Риши Сунак, който е депутат от Ричмънд в Йоркшир и е ревностен поддръжник на Брекзит, се свързват в съзнанието на избирателите с решението за напускане.

Партийното разединение и хаосът, олицетворен от четирима министър-председатели за пет години, помогнаха да се дискредитира нещо, с което торите са силно идентифицирани.

Точно както консерваторите помогнаха да се опетнят възгледите за Брекзит, така и самият Брекзит вероятно ще им навреди на следващите избори.

Част от хората, които са гласували за напускане на ЕС през 2016 г., смятат, че все пак има някакви дългосрочни ползи от напускането на блока, но твърдят, че твърде малко е направено за реализирането им.

Тази група сега се противопоставя на торите и може дори да предпочете "бунтовническата" десница в лицето на Партията на реформите.

За разлика от тях, онези, които бяха против Брекзит през 2016 г., смятат, че са били прави да се страхуват от икономическото му въздействие. Мнозина, които тогава бяха консирватори, сега са преминали в лагера на лейбъристите.

Антибрекзит настроението на мнозинството от гласоподавателите е ясно, но това не означава, че има горещо желание за преразглеждането на "стари битки".

Брекзит може да е непопулярен, но политическата му значимост избледнява. Дори запалените поддръжници на оставането в ЕС имат съмнения относно смисъла на евентуална дълга кампания за повторно присъединяване. 

Решението на Лейбъристката партия да говори възможно най-малко за Брекзит е разбираемо. Партията се надява да си върне местата в северните части на страната и Мидландс, които подкрепиха Брекзит през 2016 г. и след това гласуваха за консерваторите на общите избори през 2019 г.

Но ако лейбъристите наистина встъпят в длъжност, ще има политическо пространство за маневри за подобряване на отношенията с ЕС. Някои в партията говорят не само за разширяване на настоящата слаба търговска сделка, но и за по-широко привеждане в съответствие с европейските правила.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !