В България хиляди квалифицирани кадри остават „невидими“ за икономиката поради остарели административни рамки. Стефан Виет, един от първите инфлуенсъри с увреждания у нас и специалист по дигитален маркетинг, обаче е яркото изключение. 

Етикетът „невалиден“ и психологическата бариера на езика

Всичко започва от начина, по който дефинираме хората около нас. Стефан обръща специално внимание на думата „инвалид“, която масово се използва в администрацията и ежедневието. Според него коренът на тази дума е в основата на дискриминацията, която пречи на професионалната реализация.

„Бих се ограничил от думата инвалид, бих използвал думата човек с увреждане. Думата инвалид сама по себе си идва като човек, който е невалиден и не може да прави определени неща. Аз смятам, че мога да правя доста неща.“

Абсурдът на ТЕЛК: Когато хартията казва „не можеш“, а ти можеш

Един от най-големите парадокси в кариерата на Стефан е официалният му документ от ТЕЛК. Системата често поставя хората в безизходица, като им приписва пълна неработоспособност, което автоматично ги изхвърля от полезрението на много работодатели.

„Водя се 100% неработоспособен по документи, което е абсурд. Това не е така. Смятам, че всеки човек с увреждане може да работи. Абсолютно всеки. Въпросът е, че трябва да се адаптират процедурите така, че той да може да бъде пълноценен.“

Стефан подчертава, че ТЕЛК е „нож с две остриета“. От една страна, той предлага защита, но от друга – плаши бизнеса с трудни законови регламенти за освобождаване на служители. Това принуждава много хора да крият състоянието си, за да получат равен шанс на пазара на труда.

Дигиталният маркетинг като мост към независимостта

Изборът на професия за Стефан не е случаен. След като завършва социология и дигитален маркетинг, той открива, че технологиите изравняват възможности. В онлайн пространството физическата количка не е пречка, а експертизата е единствената валута.

„Усетих маркетинга като нещо мое, беше ми приятно. Работиш на компютър, можеш да работиш навсякъде. Беше много удобно за мен. Не е необходимо да дигаш тухли и цименти, за да си наистина добър служител.“

В ерата на изкуствения интелект и отдалечената работа, Стефан вярва, че е много по-лесно да убедиш един работодател в способностите си. Вече не е необходимо физическо присъствие на място, за да докажеш, че си на 20% по-продуктивен от всеки друг, стига да имаш правилната мотивация.

Страхът на работодателите и нужните промени

Намирането на първата работа за Стефан в колцентър е било огромно събитие, предшествано от множество откази под предлог „недостъпна среда“. Той е категоричен, че бизнесът трябва да промени фокуса си от „какво не можеш“ към „какво можеш да дадеш“.

„Много е трудно да убедиш един работодател да те вземе, ако нямаш опит. Ако успееш да се адаптираш, да комуникираш правилно и покажеш себе си в светлина, която се хареса на работодателя, биха те взели много по-лесно.“

Според него системата трябва да се реформира по модела на други европейски страни, където оценката се прави на база реални способности и умения, а не само на медицински показатели. Целта е хората с увреждания да не бъдат просто обект на социални помощи.

Визия за бъдещето: Нормализация вместо вдъхновение

Мечтата на Стефан Виет за следващите десет години е проста – България да стане място, където увреждането е нормална тема за разговор. Той иска да вижда хора с увреждания в рекламите, в големите корпорации и по улиците, без това да предизвиква излишно „героизиране“ или съжаление.

„Духът е нещо, което не може да бъде ограничено под никаква форма. Можеш да си най-здравият човек на света, ако духът ти не се чувства добре, ти си ограниченият.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !