„Грексит“ (Grexit) е съкращение от английския израз „Greek exit“, или „гръцки изход“.

Терминът описва потенциалното излизане на Гърция от еврозоната и замяната на еврото с националната валута – драхмата.

Идеята придоби популярност в началото на 2012 г. като възможно решение на тежката дългова криза в страната и оттогава е неизменна част от международния финансов речник.

Въпреки че гръцкото правителство последователно отхвърляше този сценарий, дебатът за него продължи с години. В крайна сметка, Гърция остана в еврозоната, но цената за това бяха няколко спасителни финансови пакета и прилагането на изключително тежки мерки за строга икономия.

Корените на проблема: Дълговата криза в Гърция

Идеята за Грексит не се появява случайно. Тя е пряко следствие от дългогодишни проблеми в гръцката икономика, като огромен държавен дълг, масово укриване на данъци и корупция.

Страната се присъединява към еврозоната през 2001 г., но само три години по-късно става ясно, че правителството е фалшифицирало икономическите данни, за да покрие критериите за членство.

Глобалната финансова криза от 2008-2009 г. окончателно разкрива колко уязвима е гръцката икономика. Още през първото тримесечие на 2009 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се свива с 4.7%, а бюджетният дефицит надхвърля 12% от БВП.

Това предизвика верижна реакция – кредитният рейтинг на Гърция беше понижен многократно, като агенция Standard & Poor's го свали до ниво „джънк“ (високорисков).

В резултат доходността по държавните облигации рязко скочи, сигнализирайки за огромна финансова нестабилност и риск от фалит.

Сблъсък на идеи: Връщане към драхмата или европейска солидарност?

В разгара на кризата мнозина експерти, а и част от гръцкото общество, виждаха решението именно в Грексит. Според поддръжниците на тази идея, връщането към драхмата е щяло да позволи на страната да се възстанови от ръба на банкрута.

Логиката беше, че една силно девалвирана драхма ще направи гръцките стоки и услуги много по-евтини. Това би стимулирало износа, би привлякло чуждестранни инвестиции и би направило туризма по-достъпен за европейците, които плащат с по-скъпото си евро.

Привържениците на Грексит признаваха, че в краткосрочен план икономиката ще понесе тежък удар, но вярваха, че в дългосрочен план страната ще се възстанови по-бързо и с по-малко външна намеса от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ).

Противниците на този сценарий обаче предупреждаваха, че преходът към драхмата ще бъде изключително тежък, ще доведе до драстичен спад в стандарта на живот и може да предизвика още по-големи граждански вълнения.

В Европа съществуваха и притеснения, че един „Грексит“ може да тласне Гърция в орбитата на други световни сили, чиито интереси не съвпадат с тези на еврозоната.

В крайна сметка, противниците на Грексит надделяха и към 2025 г. страната все още е член на валутния съюз благодарение на спасителни заеми през 2010, 2012 и 2015 г.

Цената на спасението: Мерки за строга икономия

В замяна на трите спасителни пакета Гърция трябваше да приложи безпрецедентни мерки за икономии, които засегнаха почти всеки аспект от живота на гражданите.

  • Намаляване на заплатите в публичния сектор и сваляне на минималната работна заплата.
  • Увеличаване на минималната възраст за пенсиониране и орязване на пенсиите.
  • Значително увеличение на данъците и цените на стоки като горивата.
  • Съкращаване на държавните разходи, включително тези за отбрана.

В резултат на тези политики безработицата в страната достигна рекордни нива от почти 28% през есента на 2013 г., докато средната за еврозоната беше 11%.

Критиците на спасителните програми често посочват, че много малка част от финансовата помощ е достигнала директно до гръцките граждани. По-голямата част от средствата са преминали транзитно през Гърция, за да се изплатят задължения към кредиторите – предимно банки в други европейски държави.

Така например Германия, която беше най-големият донор, беше и дом на банките с най-големи експозиции към гръцкия дълг.

Възстановяване и бъдещи предизвикателства

След най-тежките години на кризата (2010-2016 г.) икономическата несигурност в Гърция значително намаля. През август 2018 г. страната официално приключи последната спасителна програма.

Това позволи на Гърция да се завърне на международните финансови пазари и през 2019 г. да емитира 10-годишни държавни облигации за първи път от девет години – важна стъпка към възстановяване на финансовия суверенитет.

Икономиката започна плавно възстановяване, но пандемията от COVID-19 през 2020 г. предизвика нова, дълбока рецесия, която доведе до допълнително увеличение на вече огромния държавен дълг.

Въпреки че днес терминът „Грексит“ не е водеща новина, някои анализатори смятат, че той остава възможен сценарий за бъдещето, ако страната отново се изправи пред сериозни икономически трудности.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !