Ако работата ви е постоянен прилив от натоварващи ума предизвикателства, пристъпи на креативност и деликатни преговори, можете да се считате за късметлии.

Учени установиха, че колкото повече хората използват мозъка си на работното място, толкова по-добре защитени са от проблемите с мисленето и паметта, които настъпват с напредването на възрастта.

Изследване на над 7 000 норвежци с 305 различни професии показва, че след 70-годишна възраст рискът от леки когнитивни затруднения при тези с най-малко умствено натоварващи професии е с 66% по-висок, в сравнение с онези с най-натоварващата в психическо отношение работа.

Рискът от деменция пък е с 31% по-висок.

“Това наистина показва колко важна е работата,” казва доктор Трине Едуин, гериатър и постдокторант в университетската болница на Осло. “Важно е да ходим на работа, да използваме мозъка си и да научаваме нови неща.”

Едуин и нейни колеги анализират когнитивната сложност на различни професии въз основа на количеството рутинна ръчна и психическа работа, както и степента на аналитични и междуличностни задачи, която включва.

Повечето хора работят професии със сходни когнитивни изисквания в 30-те, 40-те, 50-те и 60-те си години, което означава, че онези, които са се захванали с не толкова умствено стимулиращи професии, имат склонност да ги запазват.

Същото важи и за хората, които стартират професионалния си път с когнитивно предизвикателни позиции.

След 70-годишна възраст доброволците участват в стандартизирани тестове на паметта и мисленето и попадат в три категории – без когнитивни затруднения, с леки когнитивни затруднения или с деменция.

Общо 42% от онези, които са имали най-малко когнитивно предизвикателни професии, са били диагностицирани с леки когнитивни затруднения, в сравнени със само 27% сред онези, които са заемали най-стимулиращи в когнитивно отношения позиции.

Сред най-стимулиращите професии попадат учители и университетски лектори, според проучването. Някои от най-малко стимулиращите в когнитивно отношение професии включват повтарящи се ръчни задачи, като ремонт на пътища и доставяне на пощата.

Предишни проучвания показват, че образованието оказва значително защитно въздействие срещу когнитивния спад в напреднала възраст. Част от причината е, че по-добре образованите хора е по-вероятно и са по-способни да водят по-здравословен начин на живот.

Образованието също така изглежда изгражда един “когнитивен резерв” – способността да се импровизира и да се намират алтернативни начини за правене на нещата, което може да помогне за предотвратяване на умствения упадък, до голяма степен както физическите упражнения забавят слабостта.

Според Едуин, по-високите нива на образование допринасят за около 60% от защитния ефект, който се наблюдава при хора с умствено стимулиращи професии.

“Това означава, че образованието е много важно, както и това какво правите след това – как използвате мозъка си, когато работите. Вие изграждате вашия когнитивен резерв на работа, като сте когнитивно активни,” допълва тя.

Резултатите предполагат, че хората, които прекарват професионалния си живот в не толкова умствено стимулиращи професии, биха могли да се възползват от по-нататъшно образование и от по-предизвикателни в когнитивно отношение дейности в свободното си време.

“Не сте обречени – можем да дадем възможност на хората по отношение на когнитивното им здраве на по-късен етап с образование и задачи, които са когнитивно стимулиращи,” казва Едуин.

Джил Ливингстън, преподавател по психиатрия на по-възрастните хора в University College London, казва, че резултатите от изследването съвпадат с други проучвания върху въздействието на работата.

“Не става въпрос само за това, че по-образованите хора имат по-стимулиращи в когнитивно отношение професии (това е така), но и за това, че когнитивното стимулиране на работното място, посредством решаването на проблеми и нови ситуации, оказва въздействие само по себе си.

“Това е много когнитивно стимулиране, тъй като повечето хора работят много часове в продължение на много години,” казва тя. Работата обаче може да няма толкова голямо въздействие колкото образованието, допълва тя, защото мозъците на децата и на младите възрастни може да се променят повече от тези на възрастните с цел увеличаване на когнитивния резерв.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !