1 104 198 са децата у нас на възраст до 17 години към 31 декември 2023 г. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Те представляват 17.1% от общия брой на населението в страната. Общо 827 404 деца (17.5%) живеят в градовете, а в селата – 276 794 или 16.2%.

Децата до 15 години у нас са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.

Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 193 173 (3.0% от общото население и 17.5% от децата до 17 години). В 978 (18.6%) от общо 5 256 населени места в страната не живеят деца до 17-годишна възраст.

През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-висок е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция - 17.3%.

Раждаемост

През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В сравнение с предходната година, броят на живородените се е увеличила с 601 деца, или с 1.1%.

Коефициентът на обща раждаемост* през 2023 г. е 8.9‰. Броят на живородените момчета (29 318) е с 1 439 по-голям от този на живородените момичета (27 879), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 42 388 и 14 809 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.7‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София (столица) и Ямбол - по 9.9‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Перник - 6.4‰, и  Габрово - 6.8‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2022 г. е 8.7‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред държавите - членки на ЕС има Кипър - 11.2‰, следват Франция - 10.7‰, Ирландия - 10.5‰, и Швеция - 10.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.7‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2023 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2 775 през 2023 г. Родените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2 410 през 2022 г. на 2 654 през 2023 година.

Половината (48.4%) от ражданията през 2023 г. са първи за майката, 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост** е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2023 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.81 като нараства с 0.03 спрямо 2022 г.

През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, като в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).

През 2023 г. са регистрирани 1 047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко, отколкото през 2022 г. При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.

Смъртност

През 2023 г. в страната са починали 281 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност*** е 4.9‰. За сравнение, през 2002 г. коефициентът на детска смъртност е бил 13.3‰, а през 2022 г. - 4.8‰.

В регионален аспект през 2023 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил - 1.3‰, Габрово - 1.5‰, и Велико Търново - 1.9‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Разград (12.8‰), Сливен (10.8‰) и Стара Загора (8.6‰).

Вътрешна миграция

През 2023 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 107 836 лица, от тях 18 868 са децата от 0 до 17 години. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 15,8%. Общо 1 604 деца от други области са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене.

С най-големи относителни дялове в този миграционен поток са областите Софийска област – 18.5%, Благоевград – 9% и Бургас – 6.6%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите Разград – 0.7% и Кърджали – 0.8%.

Най-голямо движение има по направлението „град-град“ – 6 957 деца от 0 до 17 години, а 5 163 деца са се преместили да живеят от село в град. Други 4 361 непълнолетни са предпочели да живеят на село вместо в град, а най-малко 2 387 деца са се преместили да живеят от едно село в друго село.

Външна миграция

През 2023 г. общо 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, от тях 1 265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на малките емигранти са Германия (20.6%), следва Обединеното кралство (17.9%) и Франция (10.2%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2023 г. 56 807 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, като броят на децата е 9 133 (16.1%).

Най-висок е делът на имигрантите от Украйна – 2 559 деца, или 28.0% от общия брой, следват Сирия - 1496 деца (16.4%), Турция - 1215 деца (13.3%), Германия – 754 деца (8.3%) и Руската федерация – 694 деца (7.6%).

Образование

Детски ясли

Към 31.12.2023 г. в страната функционират 835 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с общо 33 378 места в тях. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли се увеличава със 185, или с 0.6%.

В градовете детските ясли са 726 с 31 141 места, а в селата - 109 с 2 237 места. В сравнение с предходната година, местата в детски ясли в градовете се увеличават с 0.6%, а тези в селата - с 0.5%.

Към 31.12.2023 г. осигуреността с места общо за страната е 19.5%, като най-висока е в областите Плевен (26.5%), Благоевград  (25.4%) и Габрово (24.3%).

В края на годината в детски ясли се отглеждат и възпитават 30 586 деца, от които момчетата са 15 810, а момичетата - 14 776. В сравнение с предходната година, децата в детските ясли се увеличават с 42, или с 0.1%.

Обхватът на децата, отглеждани в детски ясли към 31.12.2023 г. общо за страната, е 17.9%. Най-висок е показателят за областите София (столица) (21.9%),  Плевен (21.7%) и Благоевград (21.1%).

Разпределението на децата, отглеждани в детски ясли, по възраст през 2023 г. се запазва без изменение. Най-голям е относителният дял на децата на 2-годишна възраст - 81.1%, а най-малък - на децата на възраст до 1 година - 0.04%.

Към 31.12.2023 г. по основно трудово правоотношение в детските ясли работят 7 970 медицински и други специалисти, които отглеждат, възпитават и обучават децата. Медицинските специалисти по здравни грижи са 3 607, като 92.0% от тях са медицински сестри.

Детски градини

Към 31.12.2023 г. в страната функционират 1 827 самостоятелни детски градини. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 216.9 хил. деца, от които 51.5% са момчета.

Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен коефициент на записване за учебната 2023/2024 година, е 87.9%. Този показател е най-висок в област Смолян (96.8%), а най-нисък в област Сливен (74.8%).

Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119, като в градовете е значително по-голям - 152, отколкото в селата - 62. В една група са записани средно 22 деца, съответно 23 в градовете и 20 в селата.

През учебната 2023/2024 година в страната функционират 123 лицензирани частни детски градини. Те са посещавани от 6 129 деца, или 2.8% от записаните в детските градини.

Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 20.0 хил. и в сравнение с предходната учебна година се увеличава с 254 души. Детските учители са 96.2% от педагогическия персонал.

Училища

Към 31.12.2023 г. общообразователно и профилирано обучение се провежда в 1 931 общообразователни училища, от които 128 начални, 1 123 основни, 74 обединени, 115 гимназии и 491 средни училища.

В сравнение с предходната година, общообразователните училища намаляват с 11. Учениците, записани в общообразователни програми, са 544.9 хил., от които 74.1 хил. са в училища в селата. В една паралелка в дневните общообразователни училища се обучават средно по 21 ученици.

В тези училища през 2023 г. основно образование са завършили 62.0 хил., а средно - 24.2 хил. ученици.

През учебната 2023/2024 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) в общообразователните училища са 55.8 хиляди. От тях 95.9% са със завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, 3.2% са завършили „професионален бакалавър“ или еквивалентна в миналото степен и 0.8% са със средно образование.

 В учителската професия преобладават жените - 85.4% от общия брой на учителите.

Към 31.12.2023 г. в страната функционират 94 частни общообразователни училища, от които 9 начални, 33 основни, 19 профилирани гимназии и 33 средни училища. В тях са записани общо 14 110 ученици, или 2.6% от общия брой на учениците в общото образование.

Професионално образование и обучение

Професионалното образование и обучение през учебната 2023/2024 година се осъществява в 21 училища по изкуствата, 25 спортни училища, 356 професионални гимназии и 19 професионални колежа с прием след средно образование. Общият брой на учащите в професионални програми е 166.0 хиляди.

В професионалното образование преобладават момчетата - 58.8% от общия брой на учениците в тази образователна програма.

През 2023 г. средно образование в училищата по изкуствата, спортните училища и професионалните гимназии с диплома са завършили 15.3 хил. души.

Степен на професионална квалификация по съответните учебни програми е придобита, както следва:

  •  първа степен професионална квалификация - 479 ученици;
  •  втора и трета степен професионална квалификация - съответно 2.0 и 17.3 хил. ученици;
  •  четвърта степен професионална квалификация в професионалните колежи с прием след завършено средно образование - 217 ученици.

При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в областите „Техника“ - 24.7% и „Услуги за личността“ - 17.3%.

При завършилите програми за придобиване на четвърта степен професионална квалификация водеща е областта „Обществена сигурност и безопасност“ - 29.0%, следвана от „Здравеопазване“ - 25.3%.

През учебната 2023/2024 година 1 536 ученици се обучават в 30 частни професионални гимназии и частни професионални колежа с прием след средно образование, или 0.9% от всички ученици в професионалното образование.

През настоящата учебна година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) в професионалното образование са общо 12.8 хил., като 96.2% от тях са с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.

В програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение и професионални гимназии през 2023 г. са били записани 8.8 хил. лица на възраст 16 и повече години.

По степени на професионална квалификация разпределението им е следното: първа степен - 3.5 хил., втора степен - 2.3 хил., и трета степен - 3.0 хил. души.

Доходи и разходи на домакинствата с деца през 2023 г.

Доходи на домакинствата с деца

През 2023 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 г. За същия период годишният общ доход средно на лице от домакинство с деца е 9 182 лв., което е с 20.4% повече, в сравнение с предходната година.

За последните десет години (2014 - 2023 г.) общият доход средно на лице от домакинство с деца се увеличава 2.2 пъти (през 2014 г. размерът е бил 4 179 лв.).

Доходът от работна заплата през 2023 г. е 5 941 лв. и се увеличава с 22.5% спрямо 2022 г., а нарастването му, в сравнение с 2014 г., е 2.3 пъти. Доходът от работна заплата средно на лице от домакинство с деца е 6 791 лв., докато през 2022 г. е бил 5 825 лева. Средните доходи от работна заплата на лице от домакинство с деца растат по-бавно в сравнение със средното ниво на този доход – съответно 16.6% и 22.5%.

Доходите от самостоятелна заетост на лице от домакинство с деца през 2023 г. са 771 лева и са по-високи от средните за страната (621 лв.). Най-високи - 1037 лв., са при домакинствата с две деца, най-ниски са съответно при домакинствата с едно дете – 581 лева. Тази група доходи се увеличава с 63.9% в сравнение с миналата година, когато средно на лице от домакинство с деца доходите от самостоятелна заетост са били 470 лв.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) средно на лице от домакинство са 3 673 лв. и формират 33.9% от общия доход на домакинствата през 2023 година.

При домакинствата с деца този дял е доста по-нисък – 10.8%. Най-висок е при домакинствата с три и повече деца – 12.1%, а най-нисък при домакинствата с две деца – 9.9%.

Разходи на домакинствата с деца

През 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече, в сравнение с 2022 г.За същия период годишният общ разход средно на лице от домакинство с деца е 8 499 лв., което е със 17.4% повече, в сравнение с предходната година.

За последните десет години (2014 - 2023 г.) общият разход средно на лице от домакинство с деца се увеличава 2.1 пъти (през 2014 г. размерът е бил 3 994 лв.)

През 2023 г. се наблюдават следните разлики по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство и средно на лице от домакинство с деца:

  • Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки са 2 987 лв., или с 18.1% повече спрямо предходната година. При домакинства с деца този разход възлиза на 2 256 лв., за сравнение – през 2022 г. сумата е 2 010 лв.
  • Разходите за облекло и обувки през 2023 г. са 348 лева, а при домакинствата с деца – 407 лева
  • Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 685 лева, при домакинствата с деца – 1 196 лева
  • За здравеопазване през 2023 г. cа изразходвани 610 лв., което е с 2.1 пъти повече, в сравнение с разходите на домакинствата с деца – 288 лева
  • За транспорт и съобщения през 2023 г. са похарчени 1 159 лв., а при домакинствата с деца – 1 058 лева
  • Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2023 г. са 558 лв., а в домакинствата с деца – 672 лв.
  • През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 355 лв., в сравнение с 1 516 за домакинствата с деца.

Бедност и социално включване през 2023 г.

Оценка на бедността

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325.9 хил. лица, или 20.6% от населението на страната.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (55.2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42.8% за 2023 г.)

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2023 г. 26.9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 1.0 процентен пункт повече спрямо 2022 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13.6 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.

През 2023 г. осем от десет деца (80.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 19 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Материални лишения при децата

През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 30.9%, а за 1.6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.).

Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22.8%, а редовни занимания, като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 19.7%.

През 2023 г. 47.8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

* Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.

** Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.

*** Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !