Тази седмица в Европейския съюз се провеждат изборите за Европейски парламент, като в България те са насрочени за 9 юни, заедно с вътрешните парламентарни избори. Какво обаче представлява Европарламентът и какви са неговите правомощия? 

Сред критиците той има репутация на "беззъба" институция, а причината е, че много от опитите за промяна или за по-значими реформи често се оплитат в излишна бюрокрация. И все пак Европейският парламент - от създаването си като пряк изборен орган през 1979 година до момента, постепенно става по-силен.

Резултатът от настоящите избори пък ще бъде определящ за това как ЕС ще се справи с редица геополитически проблеми - от войната в Украйна до изменението на климата, пише The Economist.

Как работи Европарламентът и защо има значение?

Парламентът е съставен от 720 членове и представлява втория по големина демократично избиран орган в света (след парламента на Индия), както и най-голямата транснационална изборна институция в света (с близо 370 милиона избиратели с право на глас). 

Европейският парламент има сложна структура. Гласоподавателите в страните членки избират депутати за своите избирателни райони. Представени са десетки национални и европейски партии. 

Много от тях се присъединяват към някоя от континенталните политически групи, известни и като политически "семейства", които в момента са седем.

Най-голямата е дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), а нейният еквивалент в левия спектър е Прогресивният алианс на социалистите и демократите. Има още и групи на либералите, "зелените", умерените евроскептици, твърдата десница и крайната левица. 

Съвместно с националните правителства, представени в Съвета на Европейския съюз, членовете на ЕП вземат решения относно законите за целия ЕС по въпроси, като околна среда, обществено здраве и сигурност. Парламентът също така помага за определяне на бюджета на блока и може да блокира някои търговски сделки и споразумения. 

Той упражнява контрол върху други институции, като Европейската комисия - мощната изпълнителна "ръка" на Общността.

Именно тази роля ще бъде особено важна след изборите. През 2009 г. Лисабонският договор даде думата на парламента при избора на председател на комисията. От 2014 г. повечето партии в камарата са избрали предпочитан кандидат за най-високия пост в комисията. 

Лидерите на 27-те страни-членки на Общността все още могат да избират, когото искат, но парламентът трябва да подкрепи избора им. Настоящият председател на ЕК Урсула фон дер Лайенсе бори за втори мандат като водещ кандидат за ЕНП.

За момента тя е фаворит, но победата ѝ не е гарантирана. Центристките фракции, които подкрепиха нейната номинация през 2019 г., този път може да спечелят само крехко мнозинство в парламента, а някои от техните депутати може и да оттеглят подкрепата си.

От решенията на Европарламента зависят и други постове. Председателството на Европейския съвет обикновено се поема от бивш или настоящ лидер на някоя страна-членка, евродепутатите одобряват и назначаването на Комисията, чийто висш представител, на практика външен министър на блока, ще бъде избран от Европейския съвет. 

Преговорите за отделните постове може да се проточат с месеци.  

Евроизборите като индикатор за политическите настроения

Някои гледат на изборите за Европейски парламент като на индикатор за настроенията на националните политически системи. Германия ще проведе федерални избори през 2025 г., а във Франция ще има президентски избори през 2027 г. 

Лидерите и в двете страни ще очакват с трепет резултатите от вота за Европейския парламент. Ако съюзът се измести надясно, ще има и други последствия, включително и за външната политика. 

Украйна зависи от своите европейски съюзници за доставките на пари и оръжия, чийто мащаб може да бъде ограничен. Твърдата десница иска да отслаби и амбициозните планове на ЕС за намаляване на въглеродните емисии. 

Вероятно двете центристки групи пак ще са първа и втора политическа сила, но крайно дясната група "Идентичност и демокрация" може да стане третата по големина фракция в камарата за първи път от създаването ѝ. 

България ще изпрати 17 свои представители в Европейския парламент, като прагът за влизане е около 6% от гласовете. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !