Политическият баланс в Европейския парламент се измества надясно след изборите - на фона на увеличаващото се влияние на евроскептичните националисти и, съответно, намаляващата тежест на либералите и зелените. 

Най-важната роля на европарламента е преразглеждането и одобряването на ново общоевропейско законодателство, като обикновено институцията предлага изменения и директиви, по които и евродепутатите, и правителствата на ЕС трябва да се споразумеят, преди да влязат в сила.

Асамблеята на ЕС ще трябва да одобри и следващия президент на Европейската комисия, като засега изглежда най-вероятно Урсула фон дер Лайен да се бори за втори мандат. Не е ясно обаче как ще бъдат разпределени ресорите на останалите 26 комисари.

Изместването надясно може да има отношение към редица важни области на политиката и икономиката през следващия петгодишен мандат, пише Reuters. 

Климат 

Следващите пет години ще бъдат от решаващо значение за това дали Европа ще постигне своите цели за 2030 г. относно изменението на климата.

ЕС прекара последните пет години в приемане на голям пакет от закони за чиста енергия и намаляване на въглеродните емисии, за да постигне целите си за 2030 г., като тези политики трудно ще бъдат отменени. 

Но един по-скептичен по отношение на климата и т. нар. "Зелена сделка" Европейски парламент може да се опита да добави "вратички", за да отслаби тези закони и директиви, тъй като много от тях трябва да бъдат преразгледани през следващите няколко години.

Една от тях, например, е постепенното преустановяване на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене да 2035 г., което беше подложено на критики по време на предизборната кампания за Еврропейския парламент, включително от депутати в дясноцентристката политическа група на фон дер Лайен.

Европарламентът също така ще договори със страните от ЕС нова, правно обвързваща цел за намаляване на емисиите до 2040 г. Тази цел ще определи курса за бъдеща вълна от политики и мерки във всеки сектор на икономиката - от земеделието до производството и транспорта.

Отбрана 

Външната и отбранителната политика в по-голямата си част са в правомощията на отделните страни членки на ЕС, а не на Европейския парламент. Така че резултатът от изборите не би трябвало да има незабавно въздействие върху подкрепата на ЕС за Украйна или военните въпроси.

Парламентът обаче ще играе роля в плановете за насърчаване на общоевропейско сътрудничество между държавите и компаниите по отбранителни проекти и за насърчаване на правителствата да се ангажират с повече европейски военни поръчки.

Програмата за отбранителна промишленост на Европейската комисия, която има за цел да реализира тези цели, се нуждае от одобрението както на правителствата на ЕС, така и на Европейския парламент.

Нарастващото влияние на партиите, които се противопоставят на една по-голяма европейска интеграция, може да направи тези амбиции по-трудни за изпълнение.

По същия начин, за да имат реално влияние плановете на Комисията, те ще се нуждаят от сериозни пари от следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който също трябва да бъде одобрен от Парламента.

Търговия

Основната роля на Европейския парламент в търговската политика на ЕС е да одобрява споразуменията за свободна търговия, преди те да влязат в сила. Тя не участва пряко в търговската защита, като например налагането на мита.

Европейската комисия и някои лидери на ЕС твърдят, че блокът се нуждае от повече търговски споразумения с надеждни партньори, за да компенсира загубения бизнес с Русия и да намали зависимостта от Китай.

Редица търговски споразумения все още чакат одобрение, като например с Мексико и южноамериканския блок Меркосур, докато Европейската комисия също се стреми да сключи сделки с държави, като Австралия.

Всички тези сделки, и по-специално споразумението с Меркосур, се сблъскаха с опозиция и прокарването им през парламента може да бъде още по-трудно с по-голям брой националистически евроскептици.

Отношенията с Китай и САЩ 

Европейската комисия твърди, че ЕС трябва да представи единна позиция спрямо големите си геополитически съперници и партньори, като Китай и Съединените щати, особено ако бившият президент Доналд Тръмп се върне в Белия дом.

Становището на Брюксел е, че Европейският съюз се нуждае от по-ясна единна индустриална стратегия, за да остане основна икономическа сила в областта на високите технологии, докато съперниците "нагнетяват" масивни субсидии в собствените си производства. 

Критиците казват, че националистическите десни партии се застъпват за една по-свободна, но по-фрагментирана Европа, която ще бъде по-малко способна да се справи с тези предизвикателства.

Разширяване и реформи

Вероятно ЕС ще трябва да реформира вътрешната си селскостопанска политика и начина, по който подкрепя своите членове за изравняване на жизнения стандарт, преди да приеме нови, особено големи държави, като Украйна, тъй като сегашната система на трансфери вече се смята за твърде скъпа и неефективна.

За да приеме нови членове (Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани), ЕС ще трябва да промени начина си на вземане на решения, намалявайки необходимостта от единодушие, което се оказва все по-трудно постижимо.

Ако тези реформи бъдат предложени през следващите пет години, парламентът ще има решаваща роля в оформянето им, а по-силният глас на крайната десница, която се противопоставя на по-дълбоката интеграция в ЕС, може да има важна роля.