Понижението на лихвите в еврозоната няма да повиши инфлацията и няма да забави България по пътя ѝ към валутния съюз. У нас основният проблем е дали политиците имат реалното желание да завършат този процес.  

Това коментира в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио финансистът Николай Ваньов.  

Какви ще са ефектите от понижението на лихвите в еврозоната? 

Ваньов коментира:

"Решението на Европейската централна банка да понижи лихвените проценти преди Федералния резерв на САЩ не беше революционно, а по-скоро еволюционно. Институцията даваше подобни сигнали още от февруари насам. Инфлацията вече устойчиво тръгна надолу, но Кристин Лагард и колегите ѝ все още са притеснени от устойчивия ръст на доходите. По тази причина едва ли ще има следващата стъпка на понижение на лихвите поне до есента". 

Той припомни, че още с встъпването си в длъжност като управител на ЕЦБ Лагард даде заявка, че решенията ще се взимат изцяло на база макроикономическите данни и дотук тя следва точно такава политика. 

Според Николай Ваньов обаче, ЕЦБ не може да си позволи да отвори много "ножицата" спрямо Фед, защото голямото неизвестно - не само за американската, но и за глобалната икономика и политика, са изборите за президент в Съединените щати, които ще се проведат през ноември. 

"ЕЦБ успя да преведе Европа през много труден период. Натрупаха се много проблеми - висока инфлация, война в Украйна, проблеми с енергоносителите и т.н. На целия този икономически натиск, като се изключи резкия ръст на цените, европейската икономика излиза по-скоро "суха" - имаме ръст на доходите, който почти догони инфлацията; анемичен, но все пак положителен растеж и нито едно фалирало правителство". 

Ще се отрази ли политиката на ЕЦБ на усилията на България за влизане в еврозоната? 

Според Николай Ваньов, понижението на лихвените проценти в еврозоната няма да забави България по пътя към постигането на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната. Той допълни, че изпълнението на този критерий не е и най-основният проблем на страната към момента. 

"Основният проблем на България е институционален и е свързан с това дали политиците тук наистина имат желание страната ни да бъде във валутния съюз. Не би трябвало минималното понижение на лихвите в еврозоната да "изтика" инфлацията в България нагоре. Още повече, че тя е показател, който реагира с известно закъснение. От друга страна, европейските институции очакват от нас тази стъпка, защото и на тях са необходими известни политически успехи". 

По какъв начин "завоят" надясно в Европейския парламент ще се отрази на икономиката? 

"Вероятно ще има известни промени в европейските политики, но те зависят и от това с кого Европейската народна партия ще влезе в коалиция в европарламента. Досега тя работеше със социалистите, но общите им гласове вече не са достатъчни.

Но по-важното е какво искаха да кажат европейските избиратели на политиците. На първо място са проблемите със Зелената сделка и като че ли крайнодесните движения се явиха като някакъв катализатор за нормализация", коментира Ваньов.  

Той припомни, че те донякъде успяха, защото Манфред Вебер - лидерът на ЕНП, вече даде заявка, че забраната на автомобилите с двигатели с вътрешно горене ще бъде отложена. Това означава, че промените в политиките вече се случват и то в посока, обратна на тази, която беше заявена от предишното политическо мнозинство. 

"Хубаво е политиците в Европа да започнат да слушат повече хората и т. нар. Зелена сделка е типичен примен за това. Тя беше замислена като пакет от стимули за борба с последиците от пандемията от COVID-19, а след това се превърна в "кашата", която представлява в момента. Това е, донякъде, подмяна на дневния ред". 

Той допълни, че Европа не може да си позволи икономически да бъде световен лидер в сферата на декарбонизацията, защото целият останал свят остава встрани от този подход.