За някои хора с депресия намирането на правилното лекарство може да бъде процес на проби и грешки, продължаващ месеци или дори години, често влошаващ състоянието им.

Но какво ще стане, ако лекарите, диагностициращи някого с депресия, могат да преценят как точно тя засяга мозъка на пациента и да предпишат правилно от първия път лечение?

Учените може да са една стъпка по-близо до тази реалност, благодарение на нови изследвания, които са идентифицирали шест подтипа (или биотипа) на тежка депресия чрез изображения на мозъка, комбинирани с машинно обучение.

Проучването, публикувано в списание Nature Medicine, тества и как три от тези биотипове реагират на различни антидепресанти и терапии.

„Понастоящем няма налични тестове, които да помогнат да се определи какъв тип депресия имат хората или какво лечение може да е най-подходящо за тях“, казва д-р Лиан Уилямс, старши автор на изследването и професор по психиатрия и поведенчески науки в Станфордския университет по медицина в Калифорния.

„В сегашната ситуация разчитаме на това човек да ни каже какво изпитва, а лекарят да наблюдава симптомите и да стигне до диагноза.“

Около 280 милиона души по света и 26 милиона души в Съединените щати страдат от депресия. Около 30% до 40% от тях не изпитват подобрение на симптомите, след като са опитали едно лечение, според проучването.

Около 30% от хората, диагностицирани с депресия, продължават да страдат от нея, когато разстройството не се подобрява след многократни опити за лечение.

„Това мотивира проучването – да имаме изцяло нов начин за по-бързо получаване на правилното лечение, да го открием от първия път“, казва Уилямс, която е и директор на Станфордския център за прецизно психично здраве и уелнес. Тя губи партньора си заради продължила десетилетия борба с депресията през 2015 г. и повече от 20 години фокусира работата си върху индивидуализирани грижи за психичното здраве.

Картографиране на депресията в мозъка

Авторите разчитат на данни от 801 възрастни участници, които преди това са диагностицирани с депресия или тревожност, и от 137 здрави участници в контролната група.

Те използват магнитен резонанс за измерване на мозъчната активност на участниците в покой, фокусирайки се върху областите на мозъка, за които е известно, че играят роля в депресията, както и върху връзките между тях.

Те също така наблюдават мозъчната активност, когато участниците, средно на около 30 години, участват в различни тестове, които оценяват тяхното когнитивно и емоционално функциониране.

Авторите на изследването назначават поведенческа терапия или предписват трите най-често използвани антидепресанти на случаен принцип на 250 от участниците.

Шестте биотипа на депресия, открити от учените, включват един, характеризиращ се с хиперактивност в когнитивните региони, който е свързан с повече тревожност, негативни пристрастявания, дисрегулация на заплахите и анхедония, в сравнение с други биотипове.

Нарушаването на регулацията на заплахите се отнася до това как хората управляват реакциите към страховете си, например при социални взаимодействия, казва Уилямс. Анхедония пък е липсата на интерес или удоволствие от житейските преживявания.

Участниците с този биотип се представят по-зле в задачи, оценяващи колко добре могат да управляват мисли или поведение, да вземат решения или да потискат разсейването, казва Уилямс. Учените откриват, че те реагират най-добре на един от трите най-често използвани антидепресанти.

Друг биотип е белязан от по-високи нива на мозъчна свързаност в три части на мозъка, свързани с депресия и решаване на проблеми. Страдащите от него се справят по-зле с изпълнителните функции, но по-добре с когнитивните задачи. Симптомите им се облекчават по-добре от поведенческа терапия, която ги учи на умения за справяне с ежедневните проблеми.

Препятствия и следващи стъпки

Проучването, макар и „усъвършенствано и много добре направено“, има няколко ключови проблема, включително малкия брой хора, попаднали в обхвата му, според д-р Джонатан Алперт, председател на катедрата по психиатрия и поведенчески науки в Montefiore Medical Center в Ню Йорк.

Освен това са необходими по-разнообразни участници, тъй като повечето от тях са от бялата раса, на фона на само 2% афроамериканци.

Но най-важната следваща стъпка е провеждане на проучване, което тества хипотезата на авторите - че ако пациентите имат определени биотипове, ще се справят по-добре със специфично лечение. То трябва да проследява участниците във времето, за да установи дали депресията им се повлиява от лечението, определено от техния биотип.

Друг проблем е, че изследването изследва само една форма на психотерапия и три лекарства - в реалния свят има много повече, казва Алперт, кат допълва, че всички споменати лекарства са базирани на серотонин, но има и други класове антидепресанти.

Какво означават тези открития за вас?

Методите и констатациите от проучването в момента се намират на години от прилагането им като директна грижа за пациентите, но е осигурено финансиране за разработването на по-добър инструмент за диагностика и лечение на различните биотипове депресия.

Засега страдащите от състоянието трябва да знаят, че „се постига непрекъснат напредък“ към създаването на ефективно лечение, казва Алперт. Ако се борите с депресия, говорете със специалист по психично здраве за възможностите, които имате.

Един от ефектите, който тези открития биха могли да окажат незабавно, е намаляването на стигмата, посочва Уилямс. За хората, които смятат, че тяхната депресия се дължи само на това, че „не се стараят достатъчно“, разбирането на разстройството през призмата на обективни измервания на мозъчната функция може да бъде „много полезно“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !