Основаната в Дрезден в началото на 90-те години на миналия век компания Solarwatt бързо се превръща в емблема на европейските амбиции за възобновяема енергия и представя смел план за изграждане на мощна соларна индустрия.

Откриването на новия ѝ завод за слънчеви панели в Дрезден в края на 2021 г. беше приветствано като малка победа в битката за борба за пазарен дял с китайските производители, които в миналото доставяха по-голямата част от панелите, използвани в Европа.

Сега обаче Solarwatt се готви да спре производството в завода и да прехвърли работата си в Китай, пише Financial Times.

"Това става за голямо съжаление на нашите служители, но от икономическа гледна точка - не бихме могли да направим друго“, коментира пред изданието Питър Бахман, главен продуктов директор на компанията.

Solarwatt не е единствената компания, изправена пред подобна дилема. Пренасищането в световен мащаб срина цените на слънчевите панели през последните две години, което направи дейността на много производителите в Европа нерентабилна.

Процесът застрашава и амбицията на американския президент Джо Байдън да превърне САЩ във водеща сила за възобновяема енергия, като се отразява негативно дори и на китайските компании, които доминират на световния пазар.

Според Йохан Линдал, генерален секретар на Европейския съвет за производство на слънчева енергия, секторът се намира в тежка криза. 

И все пак, тъй като компаниите в Европа, САЩ и Китай съкращават работни места, забавят проекти и спират част от производствените си линии, изобилието от евтини слънчеви панели носи поне една значителна полза – потребителите и фирмите ги инсталират във все по-големи мащаби. 

Заоблачаване над сектора

Електричеството, генерирано от слънчева енергия, се очаква да надмине това на ветрогенераторите и ядрените централи до 2028 г., според Международната агенция по енергетика.

Картината подчертава затрудненията за правителствата, които са обещали да декарбонизират икономиките си, защото постигането на тази задача ще бъде по-трудно, ако историческата замяна на изкопаемите горива не е достъпна за обществото и не създава нови работни места.

Соларната индустрия, която обхваща производители на пластини, клетки и панели, както и компаниите, които инсталират панелите, е наела повече от 800 000 души в Европа в края на миналата година, според SolarPower Europe. В САЩ почти 265 000 души работят в сектора, показват данни на Междущатския съвет за възобновяема енергия.

"Има свръхкапацитет във всеки сегмент от веригата  - като се започне от полисилиция и се стигне до модулите“, коментира пред FT Яна Хришко от консултантската компания Wood Mackenzie.

Според BloombergNEF, цените на слънчевите панели са се сринали с повече от 60% от юли 2022 г. насам. Мащабът на нанесените щети предизвика призиви към Брюксел да защити европейските компании от държавно субсидираните китайски продукти.

Капацитетът за производство на слънчеви панели в Европа се наполовина до 3 гигавата от ноември миналата година насам, тъй като някои компании фалираха, а други затвориха съоръжения или преместиха производството си в чужбина.

Европейският съвет за производство на слънчева енергия изчислява, че един гигават соларни панели могат потенциално да доставят електричество за 1 милион домове.

ЕС залага на слънчевата енергия, която играе основна роля за постигането на целта да генерира 45% от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. В САЩ администрацията на Джо Байдън си е поставила цел за постигане на 100% електрическа мрежа без въглерод до 2035 г. 

Климатичните промени и соларната индустрия

Изменението на климата е глобално предизвикателство, но, според анализаторите, затрудненото положение на соларната индустрия разкрива как опитите за справяне с него могат бързо да се разпаднат по национални и регионални линии.

"Има търговска политика и има политика за климата, като тези две неща не са синхронизирани. И това е проблем“, каза Андрес Глуски, главен изпълнителен директор на AES - един от най-големите разработчици на чиста енергия в света.

Брюксел досега се съпротивлява на исканията за налагане на мита върху вносните панели. За първи път Общността наложи такива през 2012 г., но през 2018 г. ги отмени. Китайският внос в момента генерира "лъвския пай" от продажбите на соларни инсталации в Европа.

През май Европейската комисия въведе Закона за нулевата нетна индустрия, насочен към укрепване на индустриите за чиста енергия в блока чрез намаляване на бюрокрацията и насърчаване на регионална верига за доставки.

Но Гюнтер Ерфурт, главен изпълнителен директор на базираната в Швейцария Meyer Burger - най-големия производител на слънчеви панели в страната, е скептичен, че това ще бъде достатъчно.
 
Неговата компания започва дейността си като производител на часовници, но се насочва към соларната индустрия още през 1983 г. Изправена пред нарастващи загуби, групата по-рано тази година обяви, че ще затвори фабрика за панели в германския град Фрайберг.

Вместо това, тя се насочва към разширяване на производството в САЩ, където Законът за намаляване на инфлацията предлага субсидии и стимули, докато администрацията на Байдън се стреми да ускори растежа на индустрията за чиста енергия.

Вашингтон насочи почти 13 милиарда долара инвестиции в слънчево производство, или над шест пъти повече от сумата, ангажирана през петте години преди въвеждането на новото законодаелство.

„Мисля, че в САЩ са взети интелигентни решения по отношение на разбирането, че това е новият петрол. Слънчевата енергия ще доминира в новата енергийна система", смята Ерфурт.

Но амбицията на Meyer Burger се оказва жертва на срива на цените. Компанията вече отложи плановете си за изграждане на съоръжение за соларни клетки с мощност 2 гигавата в Колорадо Спрингс.

"Просто не можем да се разширим още повече в Съединените щати при пазарни условия като тези", каза Ардес Джонсън, ръководител на Meyer Burger America, пред изслушване на Комисията за международна търговия на САЩ през май.

Има и други компании, които се оттеглят. Канадският производител Heliene тази година отмени плановете за добавяне на ново производство както за клетки, така и за панели.

Подкрепяната от Бил Гейтс Cubic PV отхвърли предложението за изграждане на 10-гигаватова слънчева фабрика през февруари в САЩ, позовавайки се на „драматичния срив“ в цените. 

Подкрепа за индустрията

Докато някои компании замразяват плановете си, администрацията на Байдън реагира.

През май тя премахна освобождаването от мита за двустранните панели и вдигна налозите върху китайския внос на слънчеви клетки от 25 на 50 процента. Китайските компании сега също са изправени пред санкции, ако се установи, че са избягвали митата.

Вносът на китайски полисилиций за слънчеви панели от САЩ вече беше засегнат от забраната от 2021 г. за продукти, произведени или произхождащи от китайската провинция Синдзян, поради опасения относно използването на принудителен труд.

Въпреки това американските компании за слънчева енергия предупреждават, че стъпките, предприети от администрацията на Байдън тази година, няма да успеят да осигурят достатъчна защита.

През април коалиция от производители, включително First Solar, QCells и Meyer Burger, подаде петиция до Комисията за международна търговия на САЩ, призовавайки за нови тарифи върху вноса на слънчеви клетки.

Те обвиняват китайските соларни компании, че "препродават" продукцията си чрез трети страни в Югоизточна Азия - източника на по-голямата част от вноса на САЩ.

Соларен панел, произведен в Америка с използване на клетки, произведени в САЩ, струва 18.5 цента на ват, в сравнение с 15.6 цента за панел, произведен в Югоизточна Азия и малко над 10 цента за такъв, произведен в Китай, според оценки на BloombergNEF.

Възможността за победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ също хвърля сянка върху новосъздадената индустрия. На неотдавнашен митинг Тръмп обеща да наложи „незабавен мораториум“ върху „огромните социалистически законопроекти на Джо Байдън, като така наречения Закон за намаляване на инфлацията“.

Тъй като европейската и американската индустрия са под натиск, ключов фактор на несигурност е дали китайските компании ще издържат на сегашното ниво на цените или ще намалят производството, за да укрепят собствените си финанси. През март китайската Longi - най-голямата слънчева компания в света, съкрати 5% от своята работна сила от 80 000 души.

"Китайските производители също се затрудняват в настоящата среда на ниски цени“, казва Мариус Баке, старши анализатор в консултантската компания Rystad Energy.

Хришко от Wood Mackenzie смята, че около 70 китайски производители вече са ограничили плановете си за разширяване, но предупреждава, че други продължават напред.

Solarwatt се готви да премести операциите си в Китай, но все пак е запазила някои от машините си в Дрезден, отказвайки да се откаже от надеждата, че един ден производството в завода може да започне отново.

Според Питър Бахман, съдбата му, в крайна сметка, е в ръцете на политиците.

"Те трябва да решат дали искаме да бъдем напълно зависими от Азия или искаме да бъдем устойчиви поне до определена степен. Това решение трябва да бъде взето“. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !