По-късно този месец се очаква Франция да зареди гориво в своя ядрен реактор от трето поколение, известен като EPR, а свързването му към мрежата се очаква по-късно тази година.

Най-големият производител на ядрена енергия в Европа изостава с 12 години по проекта - забавяне, което кара някои да се съмняват, че EPR ще започне да функционира и тази година.

Въпреки това страната увеличава производството на ядрена енергия - нещо, което изглеждаше немислимо преди по-малко от десетилетие, поради променливите политически възгледи по въпроса.

Франция обаче не е единствената страна, която на няколко пъти променя позицията си по темата за ядрената енергия.

В съчетание с несигурността около някои други енергийни източници и геополитическите събития, реалността на цялостния пазар на електроенергия се променя бързо, пише Euronews. 

Нестабилен пазар на електроенергия

Производството на електроенергия в една страна зависи от много фактори, които по своята същност са непостоянни.

Предишният набор от данни относно баланса на вноса и износа в Европа от 2022 г. поставяше Швеция и Германия като най-големите износители на електроенергия, съответно с експорт от 33.3 и 26.5 тераватчаса. 

В дъното на тази класация са Франция и Италия, чието производство на електроенергия спада значително и ги принуждава да внасят голяма част от необходимата им електроенергия - 16.4 тераватчаса за Франция и 43.4 тераватчаса за Италия.

Тази моментна снимка на пазара на електроенергия е напълно различна през 2023 г. Франция, например, се издига от предпоследната позиция и се превръща в най-големия износител на електроенергия в Европа, докато Германия отново става страна вносител.

Основната причина за тази нестабилност е свързана с ядрената енергия, която представлява 21.8 % от енергийния микс на Европейския съюз.

Кои страни произвеждат най-много ядрена енергия?

В Европейския съюз има 13 държави, които произвеждат ядрена енергия през 2022 г. (Франция, Испания, Швеция, Белгия, Германия, Чехия, Финландия, България, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и Нидерландия), като освен тях на Стария континент такива са Обединеното кралство, Беларус, Украйна и Русия.

Четирите най-големи производители (Франция, Испания, Швеция и Белгия) представляват 73.7% от общото количество ядрена енергия, произведена в ЕС през тази година.

Но общото производство на ядрена енергия в ЕС е най-ниското от 1990 г. насам. Постепенното спиране на реакторите в Германия изигра голяма роля за тази тенденция, както и значителните ремонти, и поддръжка на няколко от съоръженията на електроцентралите на Франция, които доведоха до временно спиране някои реактори.

Въпреки че все още няма окончателни данни за 2023 г., наличните от миналата година са добър пример за големите промени в производството на ядрена енергия само за няколко месеца.

Държавите, които преди не бяха възприемани като големи производители на ядрена енергия, напоследък увеличават производството си. През 2022 г. производството на Нидерландия е нараснало с 19.8%, на Чехия - с 19.1%, на Унгария - със 17.5% и на Финландия - с 10.6%.

Европейският пейзаж се развива бързо, като някои от традиционните големи производители решават постепенно да премахнат ядрената енергия от своя микс. 

Германия

Спадът в производството на ядрена енергия в страната от последните две години продължава. На 15 април 2023 г. Германия затвори последните си три работещи ядрени реактора.

Политическото решение отне дълго време и беше одобрявано или отлагано от няколко управляващи партии от 1998 г. насам. В крайна сметка обаче, то драстично променя страната и енергийния пейзаж на цяла Европа.

От политическа гледна точка, разминаването на Франция и Германия по отношение на ядрената енергия доведе до няколко разгорещени дебата на ниво ЕС, включително и относно таксономията и скорошната реформа в енергетиката.

Франция

Страната увеличава производството на ядрена енергия след резкия спад от 34.5% през 2022 г. През януари Сенатът на страната одобри законопроект, който отхвърля целта за намаляване на дела на ядрената енергетика до 50% от енергийния микс до 2030 г., в сравнение със сегашния ѝ дял от средно между 60% и 70%.

Обещанието беше дадено от президента Еманюел Макрон по време на президентските му избори през 2017 г. кампания.

Въпреки първоначалния план на френския президент да затвори 14 ядрени реактора, впоследствие той прегърна ядрената енергия като бъдещето на енергийната независимост на Франция до края на първия си мандат. 

Испания

Вторият по големина производител на ядрена енергия в ЕС е на същия път като Германия.  Страната планира да изключи първия от своите седем ядрени реактора през 2027 г. и напълно да затвори ядрените си централи до 2035 г.

Швеция и Нидерландия

Заради политическата несигурност, Швеция отмени плановете си за отказ от ядрената енергетика. През 2010 г. депутатите в страната решиха да отменят решението за постепенно премахване на ядрената енергия, което беше в сила от 40 години.

В момента в страната работят шест реактора, като още два се очаква да бъдат построени до 2035 г.

Подобна е и ситуацията в Нидерландия, където правителството обяви през 2021 г. плановете си за изграждане на два реактора, които ще се прибавят към единствения действащ в момента. Същата година холандските политици отмениха и решението за постепенно премахване на ядрената енергия.

Унгария

Ентусиазмът на унгарското правителстмо към ядрената енергия остава стабилен и силен през годините. Наскоро два нови реактора бяха одобрени от унгарския парламент в допълнение към четирите, които работят в момента.

Но скорошната сделка с руската Росатом повдигна някои опасения в ЕС, като се има предвид продължаващата война в Украйна и санкциите, наложени на Русия от Брюксел. Проектът Пакш II включва двата нови реактора, доставени от Росатом, която ще действа и като изпълнител.

Въпреки своята резервираност, Европейската комисия одобри договора през май 2023 г. 

България 

У нас в края на миналата година беше одобрен проект за енергийна стратегия на България, който предвижда изграждане на седми и осми блок на атомната електроцентрала в Козлодуй. 

Очаква се те да бъдат въведени в експлоатация не по-късно съответно от 2033 и 2035 г., но все още няма избран изпълнител. Ядрената технология, която ще се използва, е на американската компания Westinghouse, която произвежда реакторите от типа AP 1000.