През последните две години премиерът Нарендра Моди обещава да трансформира Индия в развита страна с високи доходи до 2047 г. Индия също така е на път да стане третата най-голяма икономика в света в рамките на шест години, според някои прогнози.

Икономиките с високи доходи имат брутен национален доход (БНД) на глава от населението в размер на 13 846 долара или повече, според Световната банка.

С БНД от около 2 400 долара, Индия се нарежда сред страните с по-ниски средни доходи. Много икономисти предупреждават от години, че индийската икономика може би се е насочила към “капана на средните доходи ”.

Това се случва, когато една страна спре да постига бърз икономически растеж лесно и да се конкурира с развитите икономики. Икономистът Ардо Хансън определя това като ситуация, в която страните "изглеждат попаднали в капан, при който разходите се увеличават и те губят конкурентоспособност".

В нов доклад на Световната банка се изтъкват същите опасения. При настоящия темп на растеж на Индия ще са ѝ необходими 75 години, за да достигна една четвърт от дохода на глава на населението на САЩ, според World Development Report за 2024 г. В доклада също така се казва, че над 100 държави, сред които Индия, Китай, Бразилия и Южна Африка са изправени пред “ сериозни препятствия”, които биха попречили на техните усилия да се превърнат в страни с високи доходи в следващите няколко десетилетия.

Авторите са анализирали данните от 108 държави със средни доходи, които допринасят с 40% от глобалния БВП и са отговорни за близо две трети от въглеродните емисии. В тях живее 75% от населението на света, а близо две трети от тези хора живеят в крайна бедност.

Предизвикателства 

Авторите на доклада казват, че тези страни са изправени пред по-големи предизвикателства по отношение на избягването на капана на средните доходи. Сред тях са бързо застаряващо население, засилващ се протекционизъм от страна на развитите икономики и спешната нужда от ускорен енергиен преход.

Индермит Гил, старши икономист на Световната банка и един от авторите на доклада, казва: 

“Битката за глобален икономически просперитет до голяма степен ще бъде спечелени или изгубена при страните със средни доходи”.

“Прекалено много от тези страни разчитат на остарели стратегии, за да се превърнат в развити икономики. Те разчитат прекалено дълго само на инвестиции или пък преминават прибързано към иновации.”

Темповете, с които бизнесите могат да растат, например, често са бавни в страните със средни доходи.

В Индия, Мексико и Перу компании, които развиват дейност от 40 години, обикновено удвояват размера си, докато в САЩ те нарастват седем пъти за същия период. Това е индикатор, че компаниите в страните със средни доходи изпитват затруднения да постигат значителен растеж, но въпреки това оцеляват с десетилетия. Следователно, почти 90% от компаниите в Индия, Перу и Мексико имат по по-малко от петима служители, като много малка част от тях имат по 10 и повече служители, се посочва в доклада.

Гил и останалите автори говорят за нов подход – тези държави трябва да се фокусират върху повече инвестиции, да внедряват нови технологии от цял свят и да развиват иновациите.

Южна Корея е пример за тази стратегия, се казва в доклада. През 1960 г. доходът на глава от населението в страната е бил 1 200 долара като през 2023 г. вече възлиза на 33 000 долара.

Първоначално, Южна Корея засили публичните и частните инвестиции. През 70-те години тя премина към промишлена политика, която насърчаваше местните компании да възприемат чужди технологии и усъвършенствани производствени методи.

Компании като Samsung реагираха. Компанията, която отначало произвеждаше нудли, започна да произвежда телевизори за местния и регионалните пазари под лиценз от японски компании.

Този успех създаде търсене на квалифицирани специалисти. Правителството увеличи бюджетите и постави цели пред държавните университети да развиват тези умения. Днес Samsung е глобален новатор и един от най-големите производители на смартфони, се посочва в доклада.

Страни, като Полша и Чили тръгнаха по сходен път. Полша повиши производителността като възприе технологии от Западна Европа. Чили насърчи технологичния трансфер с цел стимулиране на местните иновации, като прие норвежки техники за отглеждане на сьомга, например, за да се превърне във водещ износител на този вид риба.

В историята има достатъчно примери за предстоящ капан на средните доходи. Авторите разкриват, че със забогатяването на страните, те често се сблъскват с "капан" при около 10% от щатския БВП на глава от населението (8 000 долара днес), което ги поставя в диапазона на средните доходи. Това е приблизително в средата на това, което банката класифицира като държави “със средни доходи”.

От 1990 г., само 34 държави със редни доходи са преминали в групата на държавите с високи доходи, като над една трета от тях са се възползвали от интеграцията си в Европейския съюз или са открили нови петролни резерви.

Икономистите Рагурам Раджан и Рохит Ламба изчисляват отделно, че дори и при ръст на от 4%, доходите на глава от населението в Индия ще достигнат 10 000 едва през 2060 г., което е по-ниско от нивото на Китай днес.

“Трябва да се справяме по-добре. През следващото десетилетие може да получим евентуален дивидент от населението, или увеличение на дела на хората в трудоспособна възраст, преди и ние, като други държави, да се поддадем на застаряването,” пишат те в своя нова книга.

“Ако можем да генерираме заетост за цялата наша младеж, ние ще ускорим растежа и ще имаме възможност да преминем лесно към горната средна класа преди нашето заселение да започне да застарява.”

С други думи, икономистите си задават въпроса “Може ли индийците да забогатеят преди да остареят?"

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !