Движенията на финансовите пазари през последните дни изглеждат като влакче на ужасите  в увеселителен парк. Все още вървят дебати дали това се случва заради вълна от спекулативни сделки, заради "спукването" на балони или заради потенциалната икономическа рецесия, но със сигурност инвеститорите в никакъв случай не са спокойни, пише The Wall Street Journal.

Японският индекс Nikkei 225 се повиши с 10.2% във вторник, компенсирайки повече от половината щети, причинени в понеделник, когато регистрира най-лошия си еднодневен спад от внезапния срив през 1987 г. 

Светкавичният "отскок" отразява модела, наблюдаван чрез индекса на волатилността на Чикагската стокова борса (Vix), който е известен и като "индекс на страха" – мярка за очакваната волатилност на пазарния бенчмарк S&P 500. 

Задаваща се криза или обикновена волатилност?

В началото на седмицата Vix достигна 65.73 пункта, което е третата най-висока стойност от началото на неговото изчисляване през 1992 г., след глобалната финансова криза от 2008 г. и паниката покрай пандемията от COVID-19 през 2020 г.

До затварянето на пазара в понеделник обаче Vix падна до 38.57. Разликата между дневния връх и затварянето е най-голямата до момента Пикът на Vix също представлява рекорд в сравнение с максималното ниво на действителна волатилност, регистрирано от S&P 500 през деня. Турбуленциите бяха много по-жестоки при опциите*, които формират основата на Vix, отколкото при самите акции в състава на S&P 500, които те проследяват.

Подобна дивергенция предполага, че опциите водят останалата част от пазара.

В периоди на спокойствие инвеститорите получават възнаграждение за своите залози срещу нестабилностга чрез продукти, обогатени с опции. През 2017 г. именно инвеститорите на дребно бяха тези, които инвестираха активно срещу очакванията за висока волателност. В навечерието на настоящия пазарен срив разпространението на структурирани продукти вероятно е допринесло за спокойствието на пазара. Във всеки случай банките поемат другата страна на сделката и след това хеджират риска по начин, който ограничава нестабилността.

Но, в крайна сметка, лошите новини плашат инвеститорите и в даден момент (както в петък, когато бяха публикувани слабите данни за американския трудов пазар) волатилността рязко нараства. Когато търговците бързат да покрият загубите, се генерира огромна волатилност, тъй като автоматичните поръчки за продажба допълнително подхранват низходящия импулс.

Идва ли краят на т. нар. carry trade? 

Опциите обаче не са единственото обяснение с това, което се случва с волатилността на пазарите. В случая с японската йена предположението, че Японската централна банка ще поддържа трайно ниски лихви по заемите, подхранва огромен интерес към т. нар. "carrry trade" (теглене на заеми от пазари с ниски лихви и инвестиции в такива с по-високи). 

Години наред инвеститорите взимаха заеми, базирани на рекордно ниските японски лихвени проценти, за да купуват по-високодоходни активи, включително американски технологични акции. Когато властите в Токио миналата седмица решиха да затегнат паричната политика за първи път от 17 години насам, последва глобален "камшичен удар". 

Сривът, предизвикан от сложните пазарни подводни течения, е "най-благоприятният" вид срив, защото не отразява по-дълбок икономически проблем. „Черният понеделник“ през 1987 г. в крайна сметка се оказа краткотраен трус и дори кризата с руския дълг от 1998 г., която доведе до фалита на Long-Term Capital Management, не успя да задържи акциите надолу за дълго.

Сега S&P 500 падна с 8.5% от рекордния си връх само за 14 дни. Анализ на Bespoke Investment Group показва, че такива бързи разпродажби са рядкост, но обикновено са последвани от силно положителна възвръщаемост през следващите седмици и месеци. Разпродажбата при избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. беше изключение, въпреки че и тогава с времето пазарът направи мощен отскок нагоре.

Но, въпреки това, пътят напред може да е неравен. Търговците на волатилност често подчертават, че отнема време, за да се изчистят "лошите сделки" от системата, и историческите данни потвърждават това. Средно скокът на волатилността води до по-висок диапазон на търговия за Vix и втора разпродажба през следващите 30 дни на търговия. След това по-трайното възстановяване има тенденция да се осъществява между 40-ия и 50-ия ден след първоначалния срив.

За повечето инвеститори преодоляването на първоначалните сътресения ще бъде сравнително лесно, особено след като азиатските и европейските пазари вече изглежда се връщат към нормалното си състояние. Запазването на хладнокръвие при евентуална втора вълна обаче може да се окаже по-трудно, пише още WSJ. 

*Опциите са финансов инструмент от групата на т. нар. финансови деривати. Опцията, на практика, е договор между две страни за покупка или продажба на акциите в даден момент в бъдещето на определена цена.