От безкрайните плажове на Римини до кулинарния триумф на Болоня, Модена и Парма, посетителите на региона Емилия-Романя в Североизточна Италия имат много за опознаване.

Възможно е също така случайно да се натъкнат на съвсем друга страна.

Сгушена в хълмистата провинция, само на няколко километра от Адриатическото крайбрежие, тук се намира една от най-малките нации в света – вековната република Сан Марино.

Няма граници или контролно-пропускателни пунктове, маркиращи границата на тази малка държава, а само табела по магистралата, приветстваща пристигащите в „Древната земя на свободата“.

Тези, които предприемат пътуването, може да си помислят, че са в поредното живописно италианско градче на хълм, но въпреки малкия си размер и факта, че местните говорят и се хранят като италианци, това е напълно отделна страна с дълга история на независимост.

Pixabay
Pixabay

Основана през четвърти век, Сан Марино, всъщност, е най-старата република в света, разказва CNN. Тя обхваща площ от само 61.2 квадратни километра.

Въпреки че е по-голяма от европейските градове-държави Монако и Ватикана, тя е най-малката демократична нация на континента.

Страната има свои собствени държавни глави (необичайното е, че са два едновременно) свой собствен изненадващо успешен национален футболен отбор, собствено знаме и население от 34 000 „самаринези“, които гордо се придържат към своята идентичност и традиции.

Това е странно място, пълно с противоречия, което привлича любопитни външни хора, но сравнително малко италианци, повечето от които никога не са го виждали и не знаят как се е появило.

Независима и свободна

„Специалното на Сан Марино е нейната уникалност“, казва пред CNN Антония Понти, официален туристически гид на страната.

„Тази република е независима и свободна от векове и въпреки че местният диалект и храна са типични за италианската Романя (подрегион на Италия), никога не наричайте местните жители „италианци“, защото биха се почувствали обидени. Те имат собствено знаме, герб и паспорт; приели са еврото, въпреки че не са част от Европейския съюз.“

Понти признава, че Сан Марино може да се конкурира с други места в околна Италия – „със сигурност не е най-красивото място на света“, но туристите са привлечени от перспективата да видят какво представлява тази малка страна в страната.

„Сан Марино е като всеки друг ограден със стени италиански град, който бихте намерили в Тоскана, Лацио, Марке или Умбрия, но има специална, богата на история атмосфера и се гордее с уникални гледки благодарение на географското си положение“.

Но по същия начин, по който посетителите искат да изследват малки европейски княжества, като Лихтенщайн или Монако, Сан Марино сякаш привлича хора, очаровани от идеята за микроскопична република. Веднъж стигнали там, те често са възхитени от средновековната й архитектура, добавя Понти.

„Много чуждестранни туристи, които посещават Емилия-Романя, най-вече за да се насладят на емблематичните ѝ рецепти, често решават да отскочат и да посетят Сан Марино. В края на обиколката те никога не са си и помисляли, че ще открият толкова очарователно място, пълно с древни паметници, занаятчийски бутици и традиционни представления“.

Средновековен лабиринт

Основните забележителности и паметници на страната са концентрирани в стария град, обект от световното наследство на ЮНЕСКО, разположен на панорамния скалист връх Титано, откъдето гледките се простират до Адриатическото крайбрежие, а в ясни дни и до Хърватия.

Все едно се разхождате в музей на открито. Внушителните средновековни каменни стени ограждат първоначалното селище - лабиринт от тесни калдъръмени улички без автомобили. Има три масивни кули, свързани с пътека, която минава по билото на планината.

Някога използвани като военни наблюдателни пунктове за предпазване от вражески нашествия, кулите са отворени за обществеността и разполагат с подземия, музей за исторически оръжия и така наречената „Пътеката на вещиците“, която предлага страхотни гледки.

Сан Марино, според легендата, е основана през 301 г. сл. Хр. от каменоделец на име Свети Марин - раннохристиянин родом от остров Раб в Далмация, сега в съвременна Хърватия.

Твърди се, че е избягал в Италия и е изкачил планината Титано, за да се спаси от християнските преследвания на римския император Диоклециан. Костни реликви, смятани за принадлежали на светеца, се съхраняват в базиликата, в която се намира и така нареченото „каменното легло“, на което е спал, и за което се смята, че притежава лечебни сили.

Според Понти, зидарската професия на Марин е продължена от следващите поколения самаринези.

„Добивът на камъни от склоновете на планината Титано е била основният бизнес тук от векове и семействата са били бедни. След Втората световна война прогресът води до разцвет на различни занаятчийски индустрии, като грънчарство, плочкаджийство, мебели и хартия.“

Тъй като живеят на малко парче земя, чувството за общност е силно сред самаринезите, които се държат заедно и се гордеят с вековната си идентичност на „свободни хора“, добавя Понти. Древните им традиции и ритуали са оцелели до днес.

Парламентът на Сан Марино - Общественият дворец, е отворен за посетители и е домакин на грандиозна церемония по смяна на караула на всеки час през лятото. Това е зрелище: гвардейците носят многоцветни средновековни униформи с червени панталони и впечатляващи шапки с помпони.

Древни традиции

Страната има и други древни и необичайни институции. Например, двамата държавни глави. Известни като капитани-регенти, те се избират на всеки шест месеца от 1243 г.

Провеждани всяка година на 1 април и 1 октомври, сложните церемонии по назначаване се регулират от строг протокол, непроменян през вековете.

Въпреки размера, демократичните принципи на Сан Марино достигат чак до корените й. Страната е разделена на девет области, известни като кастели, всяка от които е оглавявана от капитан, също избиран редовно.

Понти обяснява, че всички тези проверки и баланси, които може да изглеждат парадоксални в малка република, са въведени, за да се гарантира, че нито един лидер в йерархията не може да ограничи властта на останалите.

Посетителите могат да добият представа за тези различни географски юрисдикции, като се спуснат с панорамен въжен лифт от стария град до кастело Борго Маджоре, в подножието на планината Титано.

Друга атракция в стария град е Музеят на марките и монетите, който показва възпоменателни медали, исторически марки и първите самарински монети, датиращи от 19-ти и 20-ти век.

Освен приказния си древен център, Сан Марино е заобиколена от природа и планински пътеки. Те са идеални е за трекинг, колоездене, катерене и стрелба с лък.

И както бихте очаквали от място, заобиколено от някои от най-добрите кулинарни дестинации в Италия, кулинарните традиции на Сан Марино много наподобяват тези на съседните региони Романя и Марке. Това означава всякакви домашно приготвени макарони и пълнени с пиадина плоски хлябове.

Странат е известна и със своите ликьори, като амарето и пистакионе, приготвени с шамфъстък.

Традиционните десерти включват Торта Тре Монти или „Торта на трите хълма“ – кръстена на трите кули на града-държава – приготвена от слоеве тънки вафли, покрити с шоколадов и лешников крем.

За онези, които прекалят с дегустациите, за щастие, пътуването обратно до Италия е изцяло надолу.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !