В дългосрочен план стандартът на живот се подобрява, защото хората измислят начини да извличат повече стойност от работния ден. Наричаме това продуктивност.

Възходите и спадовете около този възходящ тренд се дължат основно на паричните и кредитните цикли, които движат лихвените проценти, други пазари, икономическия растеж и инфлацията, пише в LinkedIn милиардерът инвеститор Рей Далио.

При равни други условия, когато паричният и кредитният растеж са силни, търсенето и икономическият растеж са силни, безработицата намалява, а всичко това създава по-висока инфлация. Когато противоположното е в сила, се случва точно обратното.

Почти всички са съгласни, най-вече централните банкери, които определят количеството налични пари и кредити, че да имаш най-високия възможен икономически растеж и най-ниската възможна безработица е нещо добро, стига това да не води до нежелана инфлация.

Кое ниво на инфлацията е нежелано?

Това е нивото, което оказва нежални ефекти върху производителността; повечето хора и централни банки споделят мнението, че то е около 2%. По тази причина почти всички и повечето централни банки искат силен икономически растеж и ниска безработица, от една страна, и желаните нива на инфлация - от друга.

Тъй като силният икономически растеж и ниската безработица повишават инфлацията, на централните банки им се налагат да се справят с компромиса инфлация-растеж, което ги кара да избират по-големия проблем и да променят паричната политика, за да го минимизират за сметка на другия.

С други думи, когато инфлацията е висока (над 2%), те затягат паричната политика и отслабват икономиката, за да понижат инфлацията. Колкото по-висока е инфлацията над техния таргет, с толкова повече те затягат паричната политика.

Тъй като инфлацията е доста над това, което централните банки и хората искат, а безработицата е ниска, е очевидно, че инфлацията е проблемът и че централните банки трябва да затягат паричната си политика.

Всичко друго е следствие от това. Кажете ми каква ще е инфлацията в бъдеще без централните банки да влияят върху лихвените проценти и ръста на парите и кредитирането и мога до голяма степен да ви кажа какво ще се случи, пише Далио. 

И така, процесът започва с инфлация. След това преминава към лихвени проценти, след това към други пазари и след това към икономиката. 

Всичко започва с инфлацията

Тъй като цената на всяко нещо се равнява на количеството пари и кредити, похарчени за него, разделено на продадените количества, промяната в цените, или инфлацията, се равнява на промяната в количеството пари и кредити, похарчени за стоки и услуги, разделено на промяната в количествата на продадените стоки и услуги.

Това се определя основно от количеството пари и кредити и нивото на лихвените проценти, които централните банки предоставят, но също така се влияе и от наличното предлагане на стоки и услуги и смущенията в него. 

След това преминаваме към лихвените проценти

Централните банки определят количеството пари и кредити, които могат да бъдат харчени. Те правят това, като определят лихвени проценти и купуват и продават дългови активи с парите, които печатат, или количествено облекчаване и количествено затягане. Лихвените проценти, съобразени с темповете на инфлация, или т. нар. реални лихвени проценти, имат голям ефект.

След това преминаваме към други пазари

Нарастването на съобразените с инфлацията лихвени проценти води до спад в цените на акциите и на генериращите доходност активи заради негативния ефект върху доходите, необходимостта цените на активите да се понижат за осигуряване на конкурентна доходност, “ефектът на настоящата стойност”, и факта, че има по-малко налични пари и кредити за закупуването на тези инвестиционни активи.

Също така, тъй като инвеститорите знаят, че тези неща ще забавят ръста на печалбите, това ще бъде отразено и в цените на инвестиционните активи, което пък засяга икономиката. 

След това преминаваме към икономиката

Когато централните банки създават среда на ниски лихвени проценти и предоставят много кредити, те насърчават вземането на кредити и разходите, продажбата на дългови активи, като облигации, от страна на инвеститорите и закупуването на активи за хеджиране срещу инфлация, което ускорява икономическия растеж и повишава инфлацията (особено ако няма голяма способност за увеличаване на количеството на стоките и услугите).

Разбира се, обратното също важи, когато лихвените проценти са високи, а парите и кредитите са ограничени, това има обратен ефект. 

Тези неща ще се успокоят около нивата, които са най-поносими. Ако нещо е непоносимо, като прекалено висока инфлация или прекалено слаб икономически растеж, с него ще се заемат централните банкери. 

Прилагането на това към случващото се в момента 

Какво означава всичко това за инфлацията, лихвените проценти, пазарите и икономиката? Ако включим нашите оценки за детерминантите, можем да определим резултатите. 

Както вече беше обяснено, всичко започва с това какво ще е нивото на инфлацията. В момента пазарите очакват инфлация от 2.6% в САЩ в следващите 10 години. Прогнозата на Далио е, че тя ще бъде 4.5 – 5% в дългосрочен план, ако се изключат различни сътресения (като влошаване на икономическите войни в Европа и Азия, или още засушавания и наводнения) и значително по-висока с включените сътресения.

В краткосрочен план Далио очаква инфлацията да намалее леко и след това отново да се насочи към 4.5 – 5% в средносрочен план.

След това трябва да прогнозираме какви ще са лихвените проценти спрямо инфлацията. В момента пазарите очакват 1.0% за следващите 10 години. Това е относително ниска реална доходност, в сравнение с това, което беше в дългосрочен план и умерено висока реална лихва, в сравнение с последно време.

Прогнозата на Далио, въз основа на количеството дългови активи и задължения, е, че реалните лихвени проценти ще бъдат между  0 и 1%, тъй като това ще бъде относително високо, но поносимо ниво за длъжниците и относително ниско, но поносимо ниво за кредиторите. 

Ако съберете прогнозите за инфлацията и тези за реалните лихви, получавате прогнозната доходност на облигациите. Прогнозата на Далио за лихвената крива е, че тя ще е относително плоска, докато не се стигне до неприемлив отрицателен ефект върху икономиката.

Освен споменатите по-горе неща, които влияят на лихвените проценти и наличността на кредити, едновременно с това има и ефект на търсенето и предлагането върху лихвените проценти, което е в резултат от размера на търсенето и предлагането на заеми. Например, правителството на САЩ ще трябва да емитира много дълг, за да финансира дефицита (4-5% от БВП тази година), а Федералният резерв ще трябва да свива счетоводния си баланс (приблизително 4% от БВП).

Въпросът е откъде ще дойде търсенето за закупуването на това голямо предлагане (8-9% от БВП), или с колко ще трябва да се вдигнат лихвите, за да се ограничи търсенето на кредити в частния сектор и да се балансира предлагането и търсенето. Според Далио, лихвите ще трябва да бъдат вдигнати много (към горния край на диапазона от между 4.5 и 6%), както и да се стигне до значително ограничение на частното кредитиране, което ще намали разходите.

Това ще намали ръста на кредитирането в частния сектор, което ще ограничи разходите на частния сектор, а оттам и ръста на икономиката. 

Далио пргнозира, че повишението на лихвите от настоящите им нива до около 4.5% ще доведе средно до около 20% негативен ефект върху цените на акциите. 

Оттук можем да преценим и какво ще означава спадът на пазарите за икономиката. Когато хората губят пари, те стават предпазливи, а кредиторите стават предпазливи по отношение на кредитирането, така че те харчат по-малко средства. Далио смята, че ще е необходимо значително свиване на икономиката, но ще мине известно време преди това да се случи, защото нивата на кеша и на богатството в момента са относително високи и могат да бъдат използва в подкрепа на разходите.

В момента сме свидетели на това. Например, виждаме значително отслабване в сектори, които зависят от лихвените проценти и дълга, като жилищния сектор, но въпреки това отчитаме относително силно потребление и заетост.

Далио смята, че нивото на инфлацията ще остане значително над това, което хората и Фед искат (въпреки че инфлацията на годишна база ще спадне), че лихвените проценти ще се покачат, че други пазари ще отбележат спад и ще икономиката ще се представя по-слабо от очакваното, и всичко това без да отчитаме влошаващите се тенденции при вътрешните и външните конфликти и ефектите от тях.