Миналия вторник щатският капиталов пазар записа най-лошия си ден от повече от две години след изнесените разочароващи данни за инфлацията в страната. Тогава технологичният индекс Nasdaq Composite се понижи с над 5%, Dow Jones Industrial Average изгуби 3.9%, а S&P 500 затвори с 4.3% надолу. 

На фона на очакваното по-късно днес решение на Федералния резерв относно повишението на лихвите, инфлацията над 40-годишен максимум и волатилната търговия, много инвеститори се притесняват, че можем да станем свидетели на нов борсов срив в идните седмици или дни.

Как би изглеждал един пазарен срив и колко време ще е необходимо за възстановяването от него? Щатският борсов пазар е имал пет големи срива в историята си, като всеки път успява да се възстанови. Най-голямата променлива е колко време отнема възстановяването.

Какво е борсов срив?

Пазарният срив представлява рязък, внезапен спад в цените на акциите, който може да бъде породен от най-различни фактори. 

Ето и кои са петте най-големи борсови срива в историята на САЩ

2020: Сривът по време на COVID-19 
Пазарен спад: 34% 
Време за възстановяване: 33 дни

Последният голям срив, който много инвеститори все още ясно си спомнят, беше причинен от пандемията от COVID-19. С цел забавяне на разпространението на вируса, правителствата по света затвориха цели икономики, което доведе до икономически сътресения, които разтърсиха инвеститорите. 

За разлика от другите сривове в този списък, този дойде изненадващо бързо, а възстановяването от него беше също толкова бързо. Пазарът тогава изгуби 34%, но за достигането на нов връх след това бяха необходими само 33 дни, което, исторически погледнато, е доста бърз обрат. При предишни сривове пътят до дъното и последвалото възстановяване се случваха по-бавно. 

Правителството на САЩ реагира отчасти, като инжектира трилиони долари в икономиката. Заради печатането на пари и изплащането на стимули това беше най-голямото увеличение на парите в обращение в страната от 1945 г.

Въпреки многото жертви и финансови несгоди, изпитани от милиони, това, което последва, беше невероятен ръст на пазара. Компании отчитаха рекордни печалби, пазарните оценки скочиха, а за известен период пазарът реагира така, сякаш никога не е имало срив.

2008: Кризата с пазара на високорискови ипотечни кредити 
Спад на S&P 500: 57%
Време за възстановяване: 17 месеца

Причината за този срив бяха занижените нива на контрол на банковото кредитиране по отношение на ипотеките (най-вече високорисковите ипотеки), което оказва ефект върху цялата икономика. Това пък доведе до най-големия борсов срив от Голямата депресия. 

С увеличаването на възбраните върху жилищните имоти, нивото на безработицата в САЩ също нарастваше. Индексът S&P500 падна с близо 57% от върха си и повлече надолу и световните пазари. 

Възстановяването дойде от спасяването на компании от страна на правителството, наливане на свежи средства в икономиката и понижаването на лихвите до рекордно ниски нива. 

На пазара му бяха необходими около 17 месеца, за да се възстанови. Когато това се случи, започна един от най-дългите и печеливши бичи периоди през 2009 г., който продължи чак до 2020 г., когато започна пандемията от COVID-19. По време на бичи пазари пазарното доверие е голямо и инвеститорите купуват охотно акции. Обратното важи при мечи пазари.

2000 г.: Спукването на дотком балона 
Спад на Nasdaq: 77% 
Време за възстановяване: 15 години

С настъпването на 21-и век пазарът се възстановяваше от спукването на “дотком балона,” причинено от сериозното свръхнадценяване на технологичните компании в края на 90-те години. До пазарен балон се стига, когато оценките на компаниите не отговарят на финансовата им стабилност, като често е предизвикан от нетърпеливи инвеститори, които преследват следващото голямо нещо, дори и ако една компания няма приходи. Такъв беше и случаят с много от тези технологични компании.  

Това беше първият голям срив за технологичните акции, които съставляват индекса Nasdaq Composite. В периода 1995 – 2000 г. Nasdaq нарасна с над 500%. До 2002 г. индексът беше паднал с близо 77% и достигна предишния си връх след близо 15 години.

1973 г.: петролната криза и икономическата рецесия 
Пазарен спад: 48% 
Време за възстановяване: 21 месеца

По онова време това е най-големият срив от Голямата депресия. Той не е пореден от едно, а от поредица от събития. 

Първо, случват се няколко финансови реформи, в това число „отвързването“ на долара от златото, което намалява стабилността на щатската валута и допринася за висока инфлация. Заедно с това има икономическа рецесия, след това петролната криза от 1973 г., при която цената на петрола нараства почти четворно, което ускорява още повече темпа на инфлация. 

Комбинацията от всичките тези събития води до пазарен срив, при който спадът е от 48%, а последвалото възстановяване продължава около 21 месеца.  

1929: Най-големият срив в историята
Спад на Dow Jones: 89% 
Време за възстановяване: 25 години

Борсовият срив от 1929 г. слага край на бурния период от 20-те години на миналия век и поставя началото на Голямата депресия. Пазарът се свива толкова много, че достига стойностите си отпреди срива едва през 1954 г.

Акциите започват да поевтиняват през септември 2021 г., но в два поредни дни в края на октомври – 28 и 29, спадът е от 13% и 12%, респективно. Тези дни са известни като Черен понеделник и Черен вторник, а това е най-голямата двудневна загуба в историята и до днес. Те са достатъчни, за да накарат инвеститорите да започнат да продават панически. 

Няколко седмици по-късно Dow Jones губи половината от стойността си и навлиза в дълъг мечи пазар. През 1932 г. пазарът намира дъно на цели 89% под върха.