Япония е толкова трудолюбива нация, че в езика ѝ има термин, който означава буквално "да работиш до смърт".

Днес обаче страната се опитва да се справи с обезпокоителния недостиг на работна ръка, като убеждава повече хора и компании да приемат четиридневната работна седмица, пише Associated Press.

Японското правителство за първи път изрази подкрепа за по-кратка работна седмица през 2021 г., след като законодателите одобриха идеята. Концепцията обаче се налага бавно.

Около 8% от компаниите в Япония позволяват на служителите си да вземат три или повече почивни дни седмично, докато 7% дават на работниците си законно задължителния един почивен ден, според Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи.

Надявайки се да привлече повече служители, особено в малките и средни предприятия, правителството стартира кампания за "реформа на стила на работа", която насърчава по-кратко работно време и други гъвкави договорености заедно с лимити за извънреден труд и платен годишен отпуск.

Министерството на труда наскоро започна да предлага безплатни консултации, грантове и споделя истории за успеха на различни хора, като допълнителна мотивация. 

Иновации в работния процес

"Чрез организирането на общество, в което работниците могат да избират различни стилове на работа въз основа на техните обстоятелства, ние се стремим да създадем цикъл на растеж и разпределение, както и да дадем възможност на всеки работник да има по-добра перспектива за бъдещето“, заявява институцията на своя уебсайт по повод кампанията hatarakikata kaikaku, което се превежда като "иновации в начина, по който работим".

Отделът, който контролира новите услуги за поддръжка на бизнеса, казва, че само три компании са се отзовали досега, за да поискат съвет относно извършването на промени, въвеждане на съответните разпоредби и получаване на наличните субсидии, което илюстрира предизвикателствата, пред които е изправена инициативата. 

Още по-показателно е, че от 63 000 служители на Panasonic Holdings Corp., които отговарят на условията за четиридневни графици в производителя на електроника и неговите групови компании в Япония, само 150 служители са избрали да се възползват, според Йохей Мори, който ръководи инициативата в компанията. 

Официалната подкрепа на правителството за по-добър баланс между професионалния и личния живот представлява значителна промяна за Япония, която е известна с културата си на работохолизъм и стоицизъм - качества, на които се приписва националното възстановяване и бързия икономически растеж след Втората световна война.

Дългите часове на работа са норма за японците.

Въпреки че 85% от работодателите твърдят, че дават на работниците си два почивни дни в седмицата и има законови ограничения за часовете извънреден труд, които се договарят със синдикатите и се описват подробно в договорите, някои японци извършват този труд доброволно, което означава, че той не се отчита и, съответно, не се компенсира. 

Karoshi - смърт от преумора

Правителството публикува и бяла книга за т. нар. karoshi (японски термин, който на английски означава „смърт от преумора“), в която казва, че Япония има най-малко 54 такива смъртни случая годишно, включително от сърдечни удари. 

"Сериозните, съвестни и трудолюбиви хора в Япония са склонни да ценят отношенията си с колегите си и да създават връзка с компаниите си, а японските телевизионни предавания и манга комикси често се фокусират върху работното място", казва Тим Крейг, който е автор на книгата „Готина Япония: Казуси от японските културни и творчески индустрии.“

„Работата тук е нещо важно. Това не е просто начин да правите пари, но е и това“, каза Крейг, който преди това е преподавал в Doshisha Business School и е основал фирмата за редактиране и превод BlueSky Academic Services.

Някои служители смятат, че промяната на този начин на мислене е от решаващо значение за поддържането на жизнеспособна работна сила на фона на рязко спадащата раждаемост в Япония.

При сегашния темп, който отчасти се дължи на културата на страната, фокусирана върху работата, населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с 40% до 45 милиона души през 2065 г., от сегашните 74 милиона, според правителствени данни. 

Работата и личния живот

Поддръжниците на модела за тридневен отпуск казват, че той би насърчил хората, които отглеждат деца; тези, които се грижат за по-възрастни роднини; пенсионерите, които живеят с пенсия, както и други, които търсят гъвкавост или допълнителен доход, да останат на работното място за по-дълго време.

Акико Йокохама работи в малката технологична компания от Токио Spelldata, която позволява на служителите да работят по четиридневен график, почивайки и в сряда (освен събота и неделя). Допълнителният почивен ден ѝ позволява да си оправи косата, да си организира срещи или да пазарува.

"Трудно е, когато не се чувстваш добре, да продължиш да работиш пет дни подред. През останалото време можете да се възстановите или да отидете на лекар. Емоционално това е по-малко стресиращо“, казва Йокохама.

Нейният съпруг - брокер на недвижими имоти, също получава почивка в сряда, но работи през уикендите, което е обичайно в неговия бранш. Йокохама казва, че това позволява на двойката да ходи на семейни излети в средата на седмицата с детето си, което е в начална училищна възраст.

Fast Retailing Co. - японската компания, която притежава Uniqlo, Theory, J Brand и други марки за дрехи, фармацевтичната компания Shionogi & Co. и компаниите за електроника Ricoh Co. и Hitachi, също започнаха да предлагат четиридневна работна седмица през последните години.

Тенденцията набира сила дори във взискателната към служителите финансова индустрия. Брокерската компания SMBC Nikko Securities Inc. позволи на служителите си да работят четири дни в седмицата през 2020 г. Банковият гигант Mizuho Financial Group пък предлага опция за тридневен график.

Критиците на правителствения натиск обаче казват, че на практика хората, поставени на четиридневни графици, често, в крайна сметка, работят също толкова усилено, но за по-малко заплащане. 

Лъч надежда

Годишно проучване на Gallup, което измерва ангажираността на служителите, класира японските служители сред най-малко ангажираните от всички анкетирани националности. В последното проучване само 6% от респондентите в Япония се описват като ангажирани с работата си, в сравнение със средните за света 23%.

Това означава, че сравнително малко японски работници се чувстват ентусиазирани от работата си, докато повечето са влагали трудовите си усилия, без да инвестират страст или енергия.

Канако Огино, президент на базираната в Токио NS Group, смята, че предлагането на гъвкаво работно време е задължително за заемане на работни места в сектора на услугите, където жените съставляват по-голямата част от работната сила.

Компанията, която управлява заведения за караоке и хотели, предлага 30 различни модела на планиране, включително четиридневна работна седмица, но също и дълги почивки между работата.

За да гарантира, че никой от работниците на NS Group не се чувства наказан за избора на алтернативен график, Огино пита два пъти годишно всеки от своите 4000 служители как искат да работят. 

Утвърждаването на индивидуалните нужди обаче може да бъде отхвърлено в Япония, където се очаква да се жертвате за общото благо.

"В Япония правилото винаги е било, че колкото повече работиш, толкова по-готин си в очите на останалите, дори като даваш безплатен извънреден труд. Но в такъв живот няма мечти", казва още Огино. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !