Докато икономиката на Съединените щати се ориентира в сложния пейзаж, белязан от забавянето на растежа и упорития инфлационен натиск, всички погледи са насочени към Федералния резерв.

С намаляването на лихвените проценти, което се задава на хоризонта, се увеличават спекулациите за това как действията на централната банка могат да повлияят на световните пазари, особено в сектора на суровините. 

В исторически план намаляването на лихвените проценти обикновено е оказвало дълбоко въздействие върху цените на суровините и много хора сега се чудят дали следващият ход на Фед може да предизвика ново поскъпване на основните борсово търгувани стоки, пише Global Financial Market Review. 

Икономическите условия 

Американската икономика в момента е на кръстопът. Икономическият растеж показва признаци на забавяне, което предизвиква опасения за потенциална рецесия. В същото време, инфлацията все още си остава предизвикателство, тъй като потребителските цени се покачват по-бързо от заложените цели на Фед. 

В отговор централната банка обмисля намаляване на лихвените проценти, за да стимулира икономическата активност и да предотврати евентуална рецесия. Целта е да се намалят разходите по заемите, да се насърчат инвестициите и да се подпомогнат потребителските разходи, като същевременно инфлацията се държи под контрол.

Решенията на Фед за лихвените проценти често са имали значителни ефекти върху цените на суровините. Например, по време на финансовата криза от 2008 г. агресивните намаления на лихвените проценти доведоха до скок в цените на много основни стоки, тъй като инвеститорите търсеха алтернативни активи, а ниските лихви направиха взимането на заеми по-евтино. 

Днешните икономически условия, макар и различни по много начини, споделят някои прилики с минали периоди на намаляване на лихвите, подготвяйки почвата за потенциално повторение на този цикъл. 

Кои стоки могат да бъдат засегнати?  

Сред суровините, които най-вероятно ще бъдат засегнати от намаляването на лихвените проценти от страна на Фед, са петролът и природният газ.

Енергийните пазари са силно чувствителни на икономическите условия и по-ниските лихвени проценти могат да доведат до повишено търсене, успоредно с ръста на икономическата активност.

Освен това по-ниските лихвени ставки намаляват разходите за съхраняване на запасите, което може да доведе до по-високи цени, тъй като производителите и търговците увеличават своите притежания.

В контекста на глобалния енергиен пазар, който вече се бори с ограниченията на доставките и геополитическо напрежение, предизвиканото от Фед повишаване на търсенето може да доведе до значително по-високи цени.

Благородните метали, особено златото, имат добре установена връзка с лихвените проценти. То често се разглежда като защита срещу инфлацията и девалвацията на конвенционалните валути - и двата процеса могат да бъдат изострени от понижаването на лихвените проценти.

Тъй като Федералният резерв намалява лихвите, доларът обикновено отслабва, което прави златото по-привлекателно за инвеститорите, които искат да запазят стойността си. Тази динамика може да доведе до скок в цените на златото и среброто, тъй като търговците очакват по-ниска реална доходност и повишено търсене на т. нар. "активи-убежища".

Селскостопанските стоки също могат да регистрират значителни движения на цените в отговор на намаленията на лихвените проценти от Фед. По-ниските лихви намаляват разходите по заеми за фермерите, което може да доведе до увеличаване на производството. 

Въпреки това, увеличението на предлагането може да не е достатъчно, за да компенсира растежа на търсенето, движен от по-стабилната икономика.

Освен това по-ниските лихвени проценти могат да доведат до спекулативно закупуване на селскостопански стоки, което допълнително повишава цените. Това може да доведе до по-високи цени на храните в световен мащаб със значителни последици както за потребителите, така и за политиците. 

Настроенията на пазара

Търговците вече се позиционират в очакване на намаленията на лихвените проценти от страна на Фед. Следващото заседание на институцията, на което се очаква да бъде взето решението, е насрочено за 17 и 18 септември.
 
Фючърсните пазари на стоки вече отбелязват повишена активност, като мнозина залагат на покачване на цените в различни сектори. Спекулативното поведение вероятно ще засили движението на цените, тъй като търговците използват позициите си, за да увеличат максимално потенциалните печалби от бума, предизвикан от лихвените проценти. 

Този спекулативен плам може да доведе до краткосрочни ценови скокове, последвани от периоди на повишена нестабилност, докато пазарите се приспособяват към новите икономически реалности.

Инвеститорите, особено хеджфондовете и институционалните играчи, също коригират своите стратегии в светлината на очакваните намаления на лихвите. Мнозина увеличават експозицията си към стоковите пазари, гледайки на тях като на защита срещу инфлацията и икономическата несигурност. 

Използването на ливъридж (заемен капитал) на тези пазари вероятно ще се увеличи, което допълнително ще доведе до нестабилност на цените, смятат повечето експерти.

Тази промяна в поведението на инвеститорите може да доведе до значителни движения на цените на ключовите суровини, тъй като пазарната динамика се влияе както от фундаменталните, така и от спекулативни фактори. 

Политическият контекст

Потенциалът за покачване на цените на суровините поради намаляване на лихвените проценти от Фед не е само икономически проблем, но и политически.

Кандидатите за президентската надпревара в САЩ следят отблизо това развитие, тъй като покачващите се цени на енергията и храните могат да се превърнат в основна тема на разговор на предстоящите избори. 

Кандидатите може да се окажат под натиск да се справят с тези проблеми, особено ако избирателите започнат да усещат по-високите цени на бензиностанциите и в хранителните магазини.

Тази динамика може да оформи икономическите политики, предложени от кандидат-президентите, като някои се застъпват за по-строга парична политика или засилено регулиране на стоковите пазари, за да се ограничи увеличението на цените.

След изборите бумът в цените на суровините може да предизвика по-широки дебати относно икономическата политика. Може да се наложи политиците да преоценят баланса между стимулиране на растежа и управление на инфлацията, особено ако нарастващите цени на суровините доведат до по-висока обща инфлация. 

Действията на Федералния резерв могат да се превърнат в основна точка на тези дебати, повдигайки редица въпроси относно дългосрочната устойчивост на политиката на ниски лихвени проценти в среда на нарастващи цени и глобална икономическа несигурност. 

Какъв е изводът?

Потенциалът на по-ниските лихви да предизвикат нов бум на цените на суровините е значителен. Енергийните ресурси, благородните метали и селскостопанските стоки са готови да реагират силно на промените в лихвените проценти, с възможност за значително увеличение на цените.

Пазарните настроения вече отразяват тези очаквания, като търговците и инвеститорите се позиционират за период на повишена волатилност и ръст на цените.

Продължителният бум нав цените на суровините може да има и дългосрочни последици. Инфлационният натиск може да се увеличи, което да доведе до по-високи разходи както за потребителите, така и за бизнеса.

Глобалните търговски модели могат да се променят, особено ако нарастващите цени нарушат веригите за доставки или доведат до засилване на протекционистичните политики. 

Освен това политическият пейзаж може да бъде променен, като икономическите въпроси заемат централно място в националните и международните дебати.

Бъдещето на световните пазари може да зависи от решенията, взети през следващите месеци, тъй като целият свят наблюдава дали Фед наистина ще стимулира следващия ценови бум на суровините.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !