Отговорът може би е неочакван: въглища

Ден след като администрацията на Тръмп предприе действия за ограничаване на офшорните вятърни паркове тази седмица, тя подаде два „спасителни пояса“ на въглищната индустрия — най-предпочитания енергиен сектор от президента на САЩ.

Американското правителството нареди две въглищни електроцентрали в щата Индиана да продължат работа след планираните им дати за закриване, като същевременно даде на стотици въглищни централи допълнителни пет години, преди да бъдат задължени да предотвратят просмукването на токсични химикали в източниците на питейна вода. Двете решения, взети късно във вторник, са част от мащабните усилия на администрацията да подкрепи затруднената въглищна индустрия и да избегне затварянето на въглищни централи по време на мандата на президента Тръмп.

Докато някога въглищните централи произвеждаха почти половината от електроенергията в САЩ, през миналата година делът им е бил едва 16%, по данни на New York Times. От средата на 2000-те години насам стотици въглищни мощности бяха закрити, след като енергийните компании преминаха към по-евтини газови централи, както и към вятърна и слънчева енергия.

В поредица от мерки за подобряване на икономиката на сектора администрацията отвори повече федерални земи за въгледобив, намали концесионните такси, които компаниите плащат на държавата, отпусна 625 млн. долара грантове за модернизация на въглищни централи и разхлаби ограниченията върху емисиите им.

Въглищата вече изненадаха през 2025 г.

Още през 2025 г. въглищата в САЩ показаха неочаквано силно завръщане. По данни, цитирани от Боян Рашев, анализатор и инвеститор в суровини във фонада "Експат Природни Ресурси", потреблението им в електроенергетиката е нараснало с около 15% на годишна база. Основната причина е проста и пазарна – рязкото поскъпване на природния газ.

За разлика от Европа, в САЩ няма система за търговия с въглеродни емисии, която да оскъпява въглищата административно. Когато цената на газа се покачи, електроенергийните компании автоматично пренасочват производството към въглищните централи. Те често се управляват от същите компании, които оперират и газовите мощности.

„В един момент въглищата просто стават по-евтини за производство на ток от газа“, обяснява Рашев.

Студена зима, AI и взрив в търсенето на електроенергия

Ключовият риск – и същевременно катализатор – за 2026 г. е експлозивният ръст на потреблението на електроенергия в САЩ. Страната не е виждала реален ръст на търсенето от близо 20 години – последният пик е бил през 2007 г.

Сега ситуацията е различна:

  • масово отопление на газ,
  • растящ износ на втечнен газ към Европа и света,
  • бум на центровете за данни и изчислителни мощности за изкуствен интелект,
  • риск от студени зими.

Ако цената на газа се задържи над 4 долара за MMBtu (в момента тя е около 5), въглищата автоматично се връщат в енергийния микс в голям мащаб.

„Първото нещо, което САЩ ще направят при недостиг на електроенергия, е да включат централи, които вече съществуват и чакат – това са въглищните ТЕЦ-ове.“

Как това се отразява на компаниите и акциите

Ефектът вече се вижда на борсата. Примерът, който Рашев дава, е Peabody Energy – най-голямата въгледобивна компания в САЩ. Акциите ѝ падат до около 12 долара през април, а днес се търгуват около 30 долара – нива, невиждани от повторното ѝ листване след фалита през 2019 г.

Според него, въпреки ръста, секторът остава подценен, а потенциалът зависи от вътрешните цени на въглищата и реалното потребление на електроенергия.

Европа срещу САЩ: два напълно различни модела

Докато в САЩ пазарът сам определя кога въглищата имат смисъл, в Европа това е практически невъзможно. Причината са въглеродните квоти, които правят производството на ток от въглища икономически неизгодно, независимо от цените на газа.

„Този пазарен механизъм, който работи в САЩ, в Европа е изключен умишлено“, подчертава Рашев.

Резултатът е силна зависимост от газа – „ахилесовата пета на Европа“, както я нарича той.

Глобалната картина: Китай и Азия диктуват правилата

В глобален мащаб ренесансът на въглищата в САЩ изглежда скромен на фона на Азия. Китай, Индия и Индонезия използват въглищата като фундамент на енергийните си системи. Само Китай добива и потребява около 55% от въглищата в света.

„Европа и САЩ на фона на Китай не са съществен фактор в глобалното потребление“, казва Рашев.

А има ли други потенциални изненади?

Освен въглищата, изненади могат да дойдат и от малки, стратегически пазари – антимон, волфрам, кобалт, галий и редкоземни елементи. Те са силно концентрирани и често зависят от няколко компании извън Китай.

Любопитен детайл е, че България разполага с едни от най-големите находища на волфрам в Европа, но те не се разработват, въпреки стратегическото значение на метала за отбранителната индустрия, подчерта експерта. 

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.