Доналд Тръмп ескалира заплахите си да увеличи митата върху вноса, ако спечели втори мандат в Белия дом. С последните си изказвания той поднови страховете от подновяване на търговските войни, които удариха световната икономика по време на неговото президентство,  пише Financial Times.

Кандидатът на републиканците, който се стреми да спечели гласовете на т. нар. "сини якички" в щатите (индустриалните работници) , които са ключови за президентските избори през ноември, засили протекционистката си реторика, отправяйки груби предупреждения към търговските партньори на САЩ, включително и към Европейския съюз

Той обеща мита от 100 процента върху вноса от страни, които се отказват от използването на долара - заплаха, която може да засегне и много развиващи се икономики.

"Ако оставите долара, няма да правите бизнес със Съединените щати, защото ще наложим 100-процентови мита върху вашите стоки. Ако загубим долара като световна валута, мисля, че това би било еквивалентно на загуба на война“, каза той на митинг в Уисконсин.
 
Тръмп възобновява икономическата си програма „Америка на първо място“, която е едно от основните му "оръжия" срещу кандидата на демократите Камала Харис за Белия дом. Той обеща да наложи мита до 20 процента върху всички вносни стоки.

"Говоря за данъчно облагане  на чуждите нации на нива, с които не са свикнали, но ще свикнат много бързо“, каза Тръмп в Ню Йорк миналата седмица.

Един бивш търговски служител, който е запознат с идеите на Тръмп за търговията, каза, че може да бъдат наложени отново митата, които бяха спрени от президента Джо Байдън, включително върху вноса на стомана и алуминий и върху европейски стоки, като част от дългогодишния спор между Брюксел и Вашингтон за субсидиите за производство на самолети.  

Европа даде да се разбере, че разполага с възможности за "отмъщение", ако тези заплахи бъдат изпълнени. Предишният мандат на Тръмп на поста се характеризираше с тежка икономическа война и с Китай, припомня FT. 
 
Доналд Тръмп за момента не е предоставил повече подробности за плановете си да наложи мита върху вноса от страни, които се отказват от долара. Подобен ход обаче може да удари няколко големи развиващи се икономики от Г-20, включително Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, а също и страни, използващи еврото за търговия.

Тръмп предложи 60-процентни мита върху стоките, внасяни от Китай, и каза, че китайските автомобили, достигащи до САЩ през Мексико, трябва да бъдат облагани със 100-процентова тарифа.  

Икономистите обаче предупреждават, че 100-процентовите мита могат да имат обратен ефект. 

„Глобалното влияние на долара произтича от факта, че страните доброволно избират да го използват за цял набор от международни транзакции“, написа в X Брад Сетсер, сътрудник в Съвета по международни отношения и бивш служител на Министерството на финансите на САЩ.

Главният икономист на EY-Parthenon Грегъри Дако каза, че налози от такова естество ще имат „ужасни последици за икономиката на САЩ“, тъй като ще намалят потребителските разходи и бизнес инвестициите и ще възпрепятстват растежа.

Дако каза, че 60-процентните мита върху китайския внос и 10-процентните универсални мита, както и ответните мерки, които те ще предизвикат, ще намалят с 1.2 процентни пункта растежа на БВП през 2025 г. и 2026 г., съответно до 0.5 и 0.8 на сто.

Джей Ди Ванс, кандидатът за вицепрезидент на Тръмп, предположи в скорошно интервю за FT, че САЩ може да повишат митата за съюзниците от НАТО, за да ги принудят да харчат повече за отбрана. 

По-високите мита на САЩ върху стоките от ЕС обаче автоматично биха означавали ответни мита върху емблематични американски продукти, като мотоциклетите Harley-Davidson и уискито, например.

Отговорите на ЕС биха могли също да включват блокиране на инвестиции от чужбина и санкциониране на оферти за обществени поръчки, които се възползват от субсидии.