Вече няколко месеца подред се наблюдават сътресения на финансовите пазари и нарастващи опасения за спад на световната икономика.

За някои инвеститори и икономисти това са просто нормални признаци на "мечия" пазар и предстоящата рецесия. Но те, всъщност, бележат първите сигнали за навлизане в нов режим на световната икономика, пише The Economist. 

Промяната може да бъде толкова дълбока и последователна, колкото възхода на кейнсианството след Втората световна война и обръщането на фокуса към свободните пазари и глобализацията през 90-те години на миналия век.

Тази нова ера обещава, че богатият свят може да избяга от капана на ниския растеж от 2010 г. и да се справи с мащабни проблеми, като застаряването и изменението на климата. Но също така носи сериозни рискове - от финансов хаос до разбити централни банки и излизането на държавните разходи извън контрол.

Сътресенията на пазарите са с размери, невиждани от цяло поколение насам. Световната инфлация е двуцифрена за първи път от почти 40 години. След като реагира сравнително бавно в началото, Федералният резерв сега повишава лихвените проценти с най-бързите темпове от 80-те години на миналия век, а доларът се радва на най-силните си позиции от две десетилетия, причинявайки хаос навсякъде извън САЩ.

Глобалните борсови индекси паднаха с 25% в доларово изражение, отчитайки най-лошата си година поне от 80-те години на миналия век, а държавните облигации са на път към най-слабото си представяне от 1949 г. 

Освен с натрупаните около 40 трлн. долара загуби, все повече инвеститори се сблъскват и с неприятното усещане, че световният ред се променя, глобализацията отстъпва, а енергийната система е разбита след нахлуването на Русия в Украйна.

Всичко това бележи окончателния край на епохата на икономическото спокойствие, започнала през 2010 г. След глобалната финансова криза от 2007-2009 г. развитието на богатите икономики следваше доста крехък и нестабилен модел. Частните инвестиции се свиха значително, дори в компаниите, реализиращи чудовищни печалби.

В същото време правителствата не се възползваха от изоставането и публичния капиталов запас, измерен като дял от брутния вътрешен продукт, всъщност, се сви в световен мащаб през десетилетието след фалита на Lehman Brothers, припомня изданието. Икономическият растеж беше бавен, а инфлацията ниска. 

И тъй като частният и публичният сектор не направиха достатъчно, за да стимулират икономическата активност, централните банки се превърнаха в единствения играч, останал на масата. Те държаха лихвените проценти на рекордно ниски нива и купуваха огромни количества облигации при всеки признащ на евентуален проблем, разширявайки още повече влиянието си върху икономиката.

В навечерието на пандемията централните банки в САЩ, Европа и Япония притежаваха финансови активи на стойност 15 трилиона долара.

Извънредните предизвикателства на пандемията доведоха до спешни мерки, които обаче допринесоха за отприщването на днешната инфлация - необуздани правителствени стимули и спасителни мерки, временно изкривени модели на потребителско търсене и шокове във веригата за доставки, предизвикани от локдауните.

Този инфлационен импулс беше подсилен от енергийната криза, тъй като Русия - един от най-големите износители на изкопаеми горива, заедно със Саудитска Арабия, се изолира от своите пазари на Запад.

Изправен пред сериозен проблем с инфлацията, Фед вече повиши основния лихвен процент от 0.25% до 3.25%, като се очаква нивото му да достигне до 4.5% в началото на 2023 г. В световен мащаб повечето централни банки също затягат монетарната си политика.

Оттук нататък големият въпрос е какво следва?

Финансовата система, която беше свикнала с ниските лихвени проценти, се изправя пред бързо растящите разходи за покриване на заемите. Но въпреки някои отделни случаи, като изправената пред затруднения Credit Suisse, е малко вероятно е банките да се превърнат в глобален проблем, както през 2008 г. Повечето от тях имат по-големи предпазни буфери, отколкото в миналото. 

Днес опасностите се крият другаде, тъй като световната финансова система вече е с нов облик и разчита по-малко на банките и повече на мобилните пазари и технологии. Добрата новина е, че депозитите няма да изчезнат. Лошата е, че тази система за финансиране на фирми и потребители е непрозрачна и свръхчувствителна към загуби.

И това вече се вижда на кредитните пазари. Тъй като фирмите, които купуват дълг, избягват риска, лихвеният процент по ипотеките и т. нар. "junk" облигации с нисък рейтинг започва да се покачва. 

Пазарът на заемите, използвани за финансиране на корпоративни изкупувания, е блокиран. Ако Илон Мъск реши да купи Twitter, например, произтичащите от това дългове може да се превърнат в голям проблем.

Междувременно, инвестиционните фондове, включително и пенсионните, са изправени пред сериозни загуби, напрупани по техните портфейли от неликвидни активи. Британският пазар на облигации, например, беше хвърлен в хаос заради рисковете от неясни инвестиции в деривати, направени от пенсионните фондове.

Ако пазарите спрат да работят гладко, възпрепятствайки потока от кредити или заплашвайки разпространение на финансовите проблеми, централните банки може отново да се намесят. Банката на Англия вече предприе една подобна "спешна" покупка на облигации, нарушавайки едновременния си ангажимент да повиши лихвите.

Свързаното с това убеждение, че централните банки няма да имат решимостта да изпълнят твърдите си намерения за "нормализиране" на монетарния цикъл, стои зад другия голям страх - че светът ще се върне към 70-те години на миналия век с необуздана инфлация и икономически спад. 

В известен смисъл, тези опасения може и да са пресилени, пише The Economist. Повечето анализатори смятат, че инфлацията в САЩ ще спадне от сегашните 8% на 4% през 2023 г., тъй като покачването на цените на енергията забавя темповете си, а по-високите лихви започват да оказват ефект върху търсенето.

И все пак, въпреки че шансовете инфлацията да достигне 20% са малки, въпросът дали правителствата и централните банки някога ще успеят да я намалят до 2% остава валиден. 

Отговорът може би се крие отвъд кръткосрочните турбуленции и в дългосрочните фундаментални фактори. В голямата промяна от 2010 г. насам се наблюдава структурно нарастване на държавните разходи и инвестиции. Застаряващите граждани ще се нуждаят от повече здравни грижи.

Европа и Япония ще харчат повече за отбрана, за да се противопоставят на заплахите от Русия и Китай. Изменението на климата и търсенето на сигурност ще стимулират държавните инвестиции в енергетиката - от възобновяема инфраструктура до газови терминали.

А геополитическото напрежение кара правителствата да харчат повече за индустриална политика. И все пак, дори когато инвестициите нарастват, демографията ще тежи все повече върху богатите икономики. С напредването на възрастта хората спестяват повече и този излишък от спестявания ще продължи да действа като понижаващ фактор за основния реален лихвен процент.

В резултат на това тенденциите през 20-те и 30-те години на настоящия век вероятно ще се насочат към засилване на ролята на правителствата, но при все още ниски реални лихвени проценти. За централните банки това създава остра дилема. За да намалят инфлацията до своите цели от около 2%, може да се наложи да затегнат паричното предлагане достатъчно, за да предизвикат рецесия.

Това би довело до висока социална цена под формата на загуба на работни места и би предизвикало ожесточена политическа реакция. Освен това, ако икономиката спадне и се върне обратно в капана на ниския растеж и ниските лихви от 2010 г., централните банки може отново да нямат достатъчно инструменти за стимулиране.

Изкушението сега е да се намери друг изход - да се откажат от целите за инфлация от 2% от последните десетилетия и да повишат целевото си ниво до около 4%, например. Тази идея вероятно ще попадне в дневния ред, когато Федералният резерв на САЩ започне следващия си стратегически преглед през 2024 г.

Този нов свят на по-високи държавни разходи и по-висока инфлация има и своите предимства. В краткосрочен план това би означавало по-лека или дори никаква рецесия, а в дългосрочен ще даде на централните банки повече възможности да понижават лихвените проценти при спад, намалявайки необходимостта от закупуване на облигации и спасителни пакети, когато нещо се обърка, тъй като този тип действия причиняват все по-голямо изкривяване на икономиката.

Но той идва и с големи опасности. Доверието в централните банки ще бъде накърнено, ако основните им критерии бъдат променени, създавайки рисков прецедент. Милиони договори и инвестиции, планирани върху обещанието за инфлация от 2%, ще бъдат преосмислени, докато увеличаването на потребителските цени ще преразпредели богатството от кредитори към длъжници.

Междувременно, обещанието за по-голяма роля на държавните разходи в икономиката може лесно да излезе извън контрол, ако популистките политици направят безразсъдни обещания или ако държавните инвестиции в енергетиката и индустриалната политика се изпълняват зле и се превърнат в раздути неработещи проекти, които намаляват производителността.

В крайна сметка, всичко това се е случвало и преди на различни места по света. 

Тези възможности и опасности са плашещи, но вече е време тяхното потенциално влияние върху гражданите и бизнеса да бъде поставено на дневен ред.

Най-големите грешки в икономиката са провалите на въображението, които отразяват предположението, че днешният режим ще продължи вечно. Но това никога не става и промяната, рано или късно, настъпва, пише The Economist. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !