Тегленето на заем винаги е свързано с договаряне на определени условия за неговото погасяване, които са детайлно описани в договора между кредитора и кредитополучателя.

Основните параметри включват сумата, лихвите, таксите и срока на кредита. Но тези условия не са непременно фиксирани до крайния срок на договора или до падежа на заема. 

Те подлежат на промени, като условието, разбира се, е те да бъдат договорени и описани и от двете страни - кредитор и длъжник. 

Рефинансирането на задължения представлява точно това. Обикновено, когато един кредит се рефинансира, кредитиращата институция отпуска нов заем, с който се покриват старите задължения и по който важат новите условия. 

Кога рефинасирането е удачна стъпка и в какви ситуации то може да бъде най-ефективно?

Най-често кредитополучателите прибягват до рефинансиране, ако има съществена промяна в лихвените равнища или ако имат възможност да спестят средства при промяна в погасителния си план.

То може да се приложи при почти всички кредитни продукти, като за физическите лица най-често се използва при ипотечни и потребителски заеми. 

Един типичен пример може да е ипотечен кредит, изтеглен преди 10 години, когато средните лихвени равнища по този тип продукти се движеха около 7.5% в България. Днес идентичен заем в лева се отпуска при лихва от 2.5%.

Ако 10-годишната ипотека бъде рефинансирана при настоящите условия, кредитополучателят ще спести приблизително 5% от сумата на лихвените си плащания. Ако до погасяването на кредита му остават още 10 години, например, размерът на спестените средства ще бъде значителен. 

Тук следва да се има предвид, че в настоящите условия се очаква плавно покачване на лихвените проценти, тъй като Европейската централна банка вече започна да затяга монетарната си политика и постепенно да увеличава основния лихвен процент в еврозоната.

Този процес вероятно ще даде своето отражение и в България, но за момента лихвите по ипотечните заеми в страната все още се движат близо до историческото си дъно. От тази гледна точка, за много от кредитополучатели моментът вероятно е подходящ да обмислят предоговаряне на кредитните си плащания. 

Промяната в лихвените равнища обаче не е единственият случай, в който рефинансирането може да се окаже полезен инструмент

Популярна опция за много домакинства е т. нар. кешаут (от англ. - cash out) рефинансиране. То се използва, когато стойността на обезпечението по даден кредит се е повишила. Пример за това може да е ипотечен кредит с първоначална сума от 100 000 лева, обезпечен с имот, който преди 5 години, по време на отпускането на заема, е струвал 130 000 лева.

По данни на Евростат, за последните пет години цените на жилищните имоти в България са се повишили с 28.5%, което означава, че същият апартамент днес би струвал около 167 000 лева. Това означава, че кредитополучателят може да използва същото обезпечение и да получи по-голям заем (при 23% самоучастие, както в първоначалния случай, сумата, която банката може да отпусне, вълиза на 130 000 лева).

С част от тези средства се покрива оставащата главница по първоначалния кредит, а остатъкът може да се използва за ремонти, текущи нужди или други цели. Предимството е, че кредитополучателят може да получит тези средства без да осигурява допълнително обезпечение, благодарение на това, че стойността на имота му се е повишила с времето. 

Обратният вариант - кешин (cash-in) рефинансирането, дава възможност на кредитополучателя да погаси наведнъж част от оставащото си задължение, като по този начин намалява месечната си вноска в дългосрочен план.

Подобно решение може да бъде продиктувано от увеличаване на месечните доходи на домакинството, получаване на допълнителни парични средства (продажба на друг имот, наследство и т.н.). В този случай остатъчната стойност на заема се намалява, което води и до понижаване на месечната вноска. 

Рефинансирането е и най-популярният начин за обединяване на стари задължения

Ако кредитополучателят изплаща потребителски или стоков кредит, комбиниран с непогасен баланс по кредитна карта или друг финансов продукт със сравнително висока лихва, той може да предпочете да изтегли нов потребителски кредит в размер, който да покрие предишните задължения, но при много по-добри условия. На практика това също спестява доста средства в дългосрочен план. 

Популярно ли е рефинансирането в България? 

По данни на Българската народна банка около 26% от общия обем на новоотпуснатите жилищни кредити през август 2022 г. са такива за рефинансиране. При потребителските заеми делът на рефинансиращите операции е малко над 15%. 

За сравнение, през 2021 г. той е бил 23.6% при ипотечните и 21% при потребителските, а през 2020 г. - 27.6% при ипотечните и 23.7% при потребителските. 

В Съединените щати, след като Федералният резерв започна да повишава лихвите по-рано тази година, заявленията за рефинансиране на ипотечни кредити отчетоха рязък спад и достигнаха над 20-годишно дъно през септември. 

Причината е, че все по-малко хора виждат смисъл в рефинансирането при настоящите по-високи лихвени проценти. 

У нас този процес все още не е започнал, имайки предвид, че лихвените равнища по потребителските кредити все още са близо до тези от последните няколко години. Лихвите по ипотечните кредити пък все още са близо два пъти по-ниски, в сравнение с нивата отпреди пет години.  

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !