На 15 март отбелязваме Световния ден на потребителите. Той е официално обявен за първи път през 1983 г=, но историята на движението за защита на потребителските права датира от много по-рано. 

Каква е историята на Световния ден на потребителите?

Конкретната дата е избрана, защото на 15 март 1962 г= американският президент Джон Ф. Кенеди произнася реч пред Конгреса на САЩ, посветена именно на правата на потребителите.  

В нея той очертава четири основни права, които търговците и регулаторите трябва да осигурят на всеки, който купува даден продукт или услуга - право на безопасност, право на информация, право на избор и право на оплакване или рекламация. 

Потребителското движение започва масово да събира последователи още от 50-те години на миналия век, настоявайки за правна защита срещу злонамерени бизнес практики.  

Още по време на предизборната си кампания Кенеди обещава да подкрепи потребителите и неговата реч пред Конгреса e една от първите стъпки към приемането на цялостна законодателна рамка, която да регулира този процес.

През годините с развитието на икономиката, глобализацията, отварянето на границите на държавите и свободното движение на стоки и услуги, нараства и значението на потребителската защита в световен мащаб.  

През 1985 г. концепцията за правата на потребителите е одобрена от Организацията на обединените нации, която публикува няколко насоки за защита на потребителите.

Към четирите основни точки, описани от Джон Ф. Кенеди, ООН добавя още четири - право на задоволяване на основни нужди, право на обезщетениe, правото на потребителско обучение и право на здравословна околна среда. 

Какви права имат потребителите в България и Европейския съюз днес? 

В България действа Закон за защита на потребителите, който урежда всички задължения на търговците по отношение на етикетирането на стоките, правилата за обозначаване на цените, рекламните практики, гаранционните условия, неравноправните клаузи и др. 

Освен това в рамките на Европейския съюз действат и специални директиви, които гарантират спазването на потребителските права в Общността. 
 
"Във времето правата на потребителите се променят, за радост, в тяхна полза. Към темата потребителска защита се добавят все повече на пръв поглед странични, но всъщностq „равноправни“ теми – например тази за защитата на личните данни.

Днес почти няма как да си купим стока или услуга, без да предоставим някакво количество данни за себе си – име, телефон, имейл, адрес и пр. Все по-популярни стават клиентските карти и приложения, акаунти, биваме профилирани при сърфирането в интернет и т.н.

Важното е да се научим сами да преценяваме кога се изискват от нас прекомерно количество odkkr от гледна точка на това какво получаваме срещу тях, т.е. обосновано ли е обработването им в такъв обем", коментира пред Darik Business Review Габриела Руменова, журналист и създател на страницата "Ние, потребителите". 

По думите ѝ, все по-важна е и темата за т. нар. "фалшиви отзиви", които влияят на потребителското поведение и е важно хората да се научат да ги различават, когато ги отчитат при вземането на своето решение за покупка. 

 "Освен това, непрекъснато се сменят поколенията и към „семейството на потребителите“ се прибавят нови и нови членове. Всеки „новодошъл“ се нуждае от информиране и разясняване на правата му в ролята на потребител, от насърчаване да ги отстоява във всяка ситуация, от подкрепа и съдействие при възникване на казус и запознаване с пътищата и начините на защита", коментира Руменова. 

Според нея все още липсват познания у потребителите за много от потенциалните казуси, на които могат да се натъкнат - за разликата между правото на рекламация и правото на отказ от покупката, за възможните начини за решение на казус, свързан с дефектни стоки, за различаването на реалните от фалшивите оферти в онлайн пространството и т.н.

Какви са най-често срещаните оплаквания и нарушения?

По данни на "Ние, потребителите", най-честите нарушения са свързани със сигнали и запитвания за потъпкване на потребителски права и измами в онлайн пространството. 

Някои електронни търговци възпрепятстват правото на отказ от покупка през интернет. Често се предлагат фалшиви стоки, които са имитация на световни брандове, популярни с производството на парфюми, облекла и др. 

Около различни специални и празнични дати в календара зачестяват случаите на провеждане на "игри" в социалните мрежи с цел неправомерно събиране на лични данни, както и т. нар. "фишинг" атаки, чиято цел е източване на банкови сметки, кредитни карти и др. 

Кои са институциите, отговарящи за потребителската защита? 

В България основният орган, който е натоварен с регулациите за спазване на потребителските права, е Комисията за защита на потребителите. 

У нас действа и мрежата на Европейските потребителски центрове, която предлага безплатна и индивидуална информация, съвети и съдействие на потребители, които имат проблеми с трансгранични сделки в други държави от ЕС и Европа. 

За някои конкретни казуки и сектори, регулаторни правомощия имат и Българската народна банка (когато става въпрос за потребление на финасови и банкови услуги), Комисията за енергийно и водно регулиране (за битовите услуги), Комисията за регулиране на съобщенията (за телекомуникационните оператори), омбудсманът и др. 

"Често потребителите не знаят, че при възникването на проблем, първо трябва да опитат да го решат с търговеца и да комуникират с него писмено. Затруднени са и към коя институция да адресират нерешения казус", казва Габриела Руменова. 

По думите ѝ, работата на институциите все още страда от някои дефицити, които пречат на ефективната защита на потребителските права. 

"Като основен дефицит се очертава неспособността на контролните органи да разглеждат изложените в потребителските жалби казуси комплексно, в дълбочина и със съвместни усилия.

Необходимо е да се вниква в генезиса на проблема и да се разсъждава глобално как, дори в колаборация с други компетентни институции, да се решават случаите. Защото често виждаме споделени официални отговори от контролни органи от типа "Ние сме дотук"", коментира още Руменова. 

Друг сериозен недостатък е липсата на комуникация между институциите, както и на повече публичност на резултатите от тяхната работа. 

"Първо, защото тяхната дейност подлежи на обществен контрол. След това, от всеки отделен случай може да се извлекат поуки за всички участници в казуса - търговец, потребител, контролни органи и др.", добави тя. 

Изсветляването на работата на институциите, като цяло, би довело до повишаване на потребителската култура и до подобряване на средата, в която се осъществяват сделките. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !