На 2 ноември 1858 г. в село Башкьой, което по онова време се намира на територията на Османската империя, а днес е в границите на румънската област Тулча и вече се казва Николае Бълческу, се ражда Димитър Николов Петков.

По-късно той ще се превърне в един от най-влиятелните български политици, както и в един от най-дейните кметове на столицата на новоосвободената българска държава. 

Димитър Петков произхожда от семейство на изселници от карловското село Войнягово. През 1875 г. заминава за Одеса, където попада в средите на българските емигранти, а година по-късно участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. 

По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение и участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Там Петков е тежко ранен и губи лявата си ръка, като по-късно е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.

Първите години в политиката 

В първите години след Освобождението Димитър Петков започва работа като чиновник в министерството на вътрешните работи, като по същото време се сближава с политическите кръгове около водача на Либералната партия Петко Каравелов. 

Петков се противопоставя на въведения от княз Александър Батенберг противоконституционен режим на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884 г. След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 г. Народнолиберална партия.

От този момент нататък съдбата му остава тясно свързана с тази политическа сила, като до края на живота си Петков остава неин активист и сподвижник. 

Човекът, който превръща София в модерна столица

По време на управлението на Стефан Стамболов Димитър Петков е кмет на София (в периода от 1888 до 1893 година), председател на парламента (1892 – 1893) и член на правителството (1893 – 1894). От 3 до 17 май 1893 г. той е и председател на Четвъртото Велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си заем от Лондонската банка в размер на 10 милиона лева, предназначен за градоустройството на столицата. 

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализация. Наред с развитието на градската инфраструктура обаче, Димитър Петков безцеремонно разрушава част от старините на София и по изричното му разпореждане са унищожени шест средновековни църкви с ценни стенописи.

"Прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов, почти модерен град", пише за онова време чешкият историк Константин Иречек. 

В този период Димитър Петков е редактор на вестник „Свобода“, а през 1892 г. издава сборник с документи, свързани с политиката на Русия в България.

Начело на Народнолибералната партия

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 г. и обвинява за него лично княз Фердинанд I. 

През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, който се определя като "Листъ за подсвиркванье и подгаврянье". Именно като редактор на това издание Петков получава прякора си Свирчо.

dbr.bg-image

Водачеството на Народнолибералната партия след убийството на Стамболов е поето от Димитър Греков, който умира на 21 април 1901 г. След неговата кончина Димитър Петков става лидер на партията и заема поста на вътрешен министър в правителството на Рачо Петров в периода от 1903 до 1906 г. 

По това време той вече е изгладил своите разногласия с Фердинанд I. 

В края на 1906 г. Димитър Петков става министър-председател в новия кабинет на Народнолибералната партия. По време на неговото управление в страната се случват серия от събития, които предизвикват сериозни политически трусове и разделение в българското общество. 

Първото е общата железопътна стачка през декември 1906 г., която е разпръсната със сила от армията, за да не се допусне блокиране на железопътния транспорт в страната.

Месец по-късно, през януари 1907 г., група студенти освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. По повод инцидента в парламента се провеждат ожесточени дебати и се вземат строги мерки - правителството затваря Софийския университет за шест месеца и уволнява всички професори.  

Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Рестрикциите са посрещнати с бурно недоволство от академичната общност и стават причина за остри реакции срещу правителството. 

В следобедните часове на 11 март 1907 г. (26 февруари по стар стил) Димитър Петков е прострелян на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора, свързани с Народната партия.

Наследството на Димитър Петков

В новата българска история има четирима премиери, които са загубили живота си в резултат на убийство - Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Стамболийски и Андрей Луканов. Но от тях само Димитър Петков е убит, докато все още заема този пост. Покушенията срещу останалите трима са извършени, след като вече са били вън от властта. 

Трагедията на Димитър Петков обаче не се ограничава само до неговата собствена преждевременна смърт. Синовете му - Петко Петков и Никола Петков, също развиват активна политическа дейност, която, в крайна сметка, става причина за убийствата им. 

Петко Димитров Петков е политик от Българския земеделски народен съюз. През ноември 1923 г. е избран за народен представител и става една от най-активните фигури на опозицията в Народното събрание. Там си навлича и гнева на правителството, след като изважда окървавени дрехи на хора, за които се предполага, че са измъчвани от военните след Септемврийското въстание.

Петко Д. Петков е застрелян на улица „Московска“ в София на 14 юни 1924 г. от полицейския служител и член на ВМРО Стефан Каркалашев. Убийството е организирано от поручик Димитър Радев по изричното желание на генерал Иван Вълков, който месеци преди това спомага за убийството на Никола Генадиев. 

Никола Петков, който е с две години по-малък от своя брат Петко, навлиза в политическия живот през 30-те години на миналия век. Той участва в учредяването на Националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и става един от основните противници срещу присъединяването на България към Тристранния пакт по време на Втората световна война.

Никола Петков участва и в установяването на новата власт на Отечествения фронт след 9 септември 1944 г., но след това се обявява против налагането на тоталитарния комунистически режим в страната. 

На 5 юни 1947 г. американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на комунистическата власт в страната под ръководството на Българската комунистическа партия. Още в същия ден депутатският имунитет на Никола Петков е снет и още в сградата на Народното събрание той е арестуван.

"Имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат – да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си, за свободата на българския народ", казва тогава Никола Петков. През 1947 г. той е осъден на смърт чрез обесване. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !